Васил Големански, новият председател на Комисията за финансов надзор (КФН), сподели в интервю за БТА, че небанковият финансов сектор значително е напреднал в подготовката си за въвеждането на еврото.
Той посочи, че анализите на Комисията показват, че много от поднадзорните организации вече са направили конкретни стъпки за адаптация към новата валута. В повечето случаи те са разработили вътрешни стратегии за преход, обновили са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите изменения.
Големански подчерта, че КФН ще се стреми да се утвърди като надежден и прозрачен регулатор, акцентирайки на активния диалог с всички заинтересовани страни. Това е важна стъпка за повишаване на доверието в институцията и в екипа, съставен от мотивирани специалисти.
Основен приоритет за Комисията остава дигиталната трансформация, която ще играе важна роля в нейната работа. Модернизацията на IT инфраструктурата и обновяването на Единната информационна система ще повишат ефективността и прозрачността. Целесъобразното прилагане на мерки за киберсигурност е от решаващо значение за защитата на чувствителната информация и управлението на рисковете в дигиталната среда, добави той.
Според Големански, небанковият финансов сектор в България остава стабилен и насочен към растеж, благодарение на подобрения в регулациите и технологични иновации.
Капиталовият, застрахователният и осигурителният пазар ще продължат успешно да се адаптират към дигиталната трансформация, ще синхронизират дейността си с европейските изисквания и ще реагират на изменящите се нужди на клиентите. Капиталовите пазари ще се развиват, привличайки нови инвеститори и подобрявайки интеграцията си с финансовата система на ЕС. Текущите реформи, цифровизацията и увеличаващата се ликвидност на пазара ще бъдат от ключово значение за увеличаване на потенциала на сектора, заяви Големански.
Следва пълният текст на интервюто:
Г-н Големански, какви са основните приоритети като председател на КФН?
– Основният фокус ще бъде утвърждаването на КФН като доверен и прозрачен регулатор. Ще се поддържа открит диалог с поднадзорните субекти и обществото, което е важен постулат за изграждане на доверие в дейността на институцията.
Една от основните цели ще бъде разширяване на партньорствата с национални и международни организации, което ще подобри управлението на предизвикателствата в застраховането и пенсионното осигуряване.
Наблюдението в ключови области, като капиталовия пазар, ще бъде стриктно и ефективно. Също така ще се стремим към баланс между регулациите и защитата на потребителите, акцентирайки на рисковете в пазарната среда.
Важен приоритет остава синхронизацията на националните законодателства с европейските регламенти, включително DORA и MiCA. Осигуряването на плавен преход към еврозоната ще бъде критично за стабилността на финансовата среда.
Дигиталното обновление ще бъде в централната част на дейността на Комисията, с акцент върху модернизацията на IT системите за повишаване на ефективността и прозрачността. Подобрена киберсигурност ще бъде важен аспект, с оглед защитата на чувствителни данни.
Също така, ще се работи за облекчаване на административната тежест и за подпомагане на процеса на присъединяване на България към ОИСР. Увеличаването на финансовата грамотност сред гражданите остава ключов приоритет, необходим за устойчиво финансово поведение.
Комисията за финансов надзор публикува анкета, целяща да оцени напредъка при въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор. Какви заключения може да направите от данните?
– Анкетата показва, че подготовката на сектора за еврото е на много напреднал етап.
Данните сочат, че много поднадзорни субекти вече са предприели мерки за преход, разработили са планове и провели комуникация с клиенти относно предстоящите изменения.
Въпреки положителния напредък, някои компании съобщават за предизвикателства, свързани с регулациите и техническите съвместимости на системите. Необходимо е да продължи активният диалог между регулаторите и финансовите институции, за да се осигури успешен преход.
Общо взето, подготовката е солидна, с области, които все още се нуждаят от подобрение.
Важно е да се отбележи, че беше проведена и втора анкета, която потвърди успешния напредък на сектора с ефективни стратегии за адаптация. Резултатите показват, че 80% от участниците вече са публикували информация за еврото на своите сайтове. 61% от тях адаптират информационните си системи, а 33% са завършили този процес. 60% вече са провели тестове за функционирането на системите си, а 89% не са срещнали проблеми при адаптацията.
Каква е ситуацията в небанковия финансов сектор към момента?
– Небанковият финансов сектор остава стабилен и насочен към растеж, благодарение на регулаторни и технологични иновации. Пазарите ще продължат да се адаптират и подобряват взаимовръзките си с ЕС, отговаряйки на новите потребителски нужди. Продължаващите реформи и дигитализацията ще бъдат ключови за повишаване на потенциала на сектора.
Застрахователният пазар ще се развива чрез иновации и клиентски ориентирани решения, с очаквания за растеж както в животозастраховането, така и в общото застраховане. Важно е да се засили застрахователната дейност в контекста на климатичните промени и финансовата грамотност на населението. Дигитализацията в сектора ще предложи нови канали за клиентите, поддръжка на сигурността и добавена стойност за потребителите.
Комисията ще продължи да осъществява ефективен надзор над пенсионните фондове, основавайки се на положителната оценка от ОИСР и препоръките за мултифондов модел. Повишаването на осигурителната култура е от съществено значение, за да могат клиентите да избират подфондове с различни инвестиционни стратегии.
Какви са основните предизвикателства пред небанковия финансов сектор?
– Цифровизацията и устойчивото финансиране ще имат жизненоважна роля за дългосрочната финансова стабилност. Необходимо е да се постигне баланс между технологичния напредък и защитата на потребителите, осигурявайки безопасна цифрова среда. Независимо от напредъка, внедряването на нови технологии и киберсигурността остава приоритет, особено предстоящите регулации, които ще влязат в сила през януари 2025 г.
