Начало Избор на редактора Повечето българи вземат пари от бюджета, по-малко са допринасящите

Повечето българи вземат пари от бюджета, по-малко са допринасящите

44
Красен Станчев

„Недостигът на работна ръка и умения продължава да е сериозно предизвикателство и има риск да се задълбочи, предвид отрицателните демографски тенденции. Това на свой ред се съчетава с високи нива на стопанско бездействие сред ромите, хората с увреждания и онези, които са извън заетост, образование и обучение (ИЗОО – К.С.), и е предизвикателство за икономическия растеж и общественото благосъстояние.“

Европейска комисия. Конвергентен доклад 2024, стр. 59.

Спорадично преди седмица-две у нас коментаторите на политиката и икономиката се сещаха за този доклад. Споменавани обаче бяха предимно общоизвестни констатации за инфлацията.

Изводите за по-дългосрочни житейски, не само стопански, проблеми на България останаха сякаш незабелязани. Никакво внимание не беше отделено на работата и пазара на труда. Дори от профсъюзите и работодателите.

Политическата нестабилност налага късогледство, търсене на чудотворни решения и изисква обещания, че именно „ние“ (които и да сме тези ние) ще ги предоставим.

Не мисля, че някой действително разбира каква продължителност на предизвикателствата става дума.

През последните години политическите деятели, коментатори и анализатори често се позовават на демографската „катастрофа“. Изглежда смятат, че основният проблем е в спада на раждаемостта и се съревновават да предлагат политики за подобряването й.

Но, първо, коефициентът на раждаемост в България през 2022 г. е сред най-високите в Европа, по-висок от този на Турция (за изненада на мнозина „българофили“) и малко по-нисък единствено от коефициентите Грузия, Молдова, Франция, Черна Гора и Румъния.

Второ, процесът на намаляването на раждаемостта е отдавнашен процес в Европа, свързан с ръста на богатството (отскоро и в източната ѝ част) и не зависи от културата и религията, както е отдавна доказано статистически от Ханс Розлинг.

Трето, намаляващият темп на прираст на населението е дългосрочна тенденция в България: най-високият последен темп от 096% е регистриран през 1961 г.; най-високият през 1980 г. е 0.4% в началото на онова десетилетие, за да премине на отрицателна територия през 1988-1989 г.

Оттогава той е не само отрицателен, но регистрира два относително резки спада – през 1990 г. (-1,8%) и 2002 г. (-2,2%), и един крайно рязък през 2020-2021 г., от -6,2%. Тогава непосредствени причини са недалновидно прилагане на анти-пандемичните мерки и антиваксърските настроения.

Но основният житейски фактор за намаляване на раждаемостта е нежеланието да се отглеждат деца. По някакви „родителски“ съображения от 1960 до 1999 г. новородените деца у нас са малко повече от прекъснатата бременност само през седем години.

Това е официалната статистика. Гинеколозите, които съм разпитвал по темата, са единодушни, че действителният брой на абортите е 10-20% по-висок от отчетеното.
Колаж с автора на фона на кадър с жена в София, която държи пазарска чанта.
Вижте също

За последните 20 години (2003 – 2023 г.) общият брой на работещите на възраст от 15 до 64 години е намалял със 7,13%, а на 20-64-годишните с 6,5%. Най-рязкото свиване е в най-активните възрастови групи, тези на хората на 15-29, 15-24, 25-34 и 35-44 години, които намаляват съответно с 51,8, 63,7, 34,7 и 14,9%.

Единственото положително развитие е регистрирано в предпенсионната възрастова група и при заетите в пенсионна възраст.

Преброяването през 2021 г. регистрира 19% спад на населението в трудоспособна възраст в сравнение с предходното от 2011 г. и 12,6% увеличение на броя на хората над 65-годишна възраст.

Не само конвергентният доклад, но и много други наблюдения на положението в страната споделят една и съща тревога. Икономическия обзор на ОИСР за България през 2023 г. анализира статистиката на пазара на труда и стига до извода, че „намаляването на броя на работещите, дължащо се на по-малкия брой млади хора, които навлизат на пазара на труда, и мащабната външна миграция подкопават перспективите за растеж на България, устойчивостта на нейните социални институции и на обществото в по-широк смисъл.“

Иначе казано, обзорът сочи една от непосредствените причини за лична неудовлетвореност от благосъстоянието, а оттам и от просперитета на страната. Това настроение очевидно се подклажда и използва от политическите партии.

Но същите тези процеси водят и до хроничен дефицит на работещи, по-високи заплати и но-ниска безработица. Както стана дума в прегледа на факторите за влизане на България в категорията на страните с висок доход, дял от 55% на възнагражденията и социалните бюджетни трансфери в БВП е здравословен показател. Но дяволията е в подробностите.

От всички наети по някакъв трудов договор 31% са служители в публичния сектор, не само държавни служители. На тях се плаща от държавния бюджет.

Приносът на частния сектор, несубсидираните държавни предприятия и на административните услуги, платени пряко от задължените да ги плащат граждани към БВП за 2022 г., е 80%.

Процентът на работещите за себе си, в частния сектор и в несубсидираните държавни предприятия, е по 50% и тези хора са значително под 30% от населението. Иначе казано, над 70% са нетни бенефициенти на преразпределението. По-малката група са нетни кредитори на бюджета.

През последните десет години (2014-2023 г.) най-силно намалява броя на работещите за себе си, преди те са около 1 милион души, през тази година – около 830 хиляди. За тези хора ръстът на реалните доходи е 1.7 пъти – темпът на нарастване е по-нисък от ръста на доходите от заплата (2.3 пъти) или от пенсия (2.8 пъти).

За периода 2008-2023 г. доходът от самостоятелна заетост на домакинство е средно с 10 пъти по-малък от този на домакинствата на работещи по трудов или служебен договор. Става дума за нещо като „помощно стопанство“.

Разходите на работодателите за труд в публичния сектор (за сметка на данъкоплатците) между 2008 и 2019 г. са с между 10 и 14% по-високи от общите за страната разходи на работодателите за труд (заплати, осигуровки и други данъци върху труда). През 2020 г. те са 15% над средните, а през 2022 г. достигат се запазват на ниво от 26% над средните за страната разходи.

Отрасли, осигуряващи висока заетост, не изискват дългосрочно образование и са с фирмени разходи на труд по-ниски от средните за страната: строителството (с 25%), търговията на едро и дребно (14%) и настаняването и храненето (40%). Но те са и най-проверяваните от данъчни и другите държавни служби. Приблизително половината от незаетите работни места не изискват висока степен на квалификация.

Заемането ще е от полза за всички, ако някой дръзне да намали административни пречки и ако социалната политика бъде насочена към нуждаещите се от нея.

Конвергентният доклад споменава хората „ИЗОО“, на възраст до 35 години. Всички изследвания на тази група установяват факта, че над 50% от ромите са в тази група. Той влошава показателите на България в PISA и в Индекса на човешкия капитал.

Колегите Илона Томова и Любомир Стойчев анализираха в подробности както състоянието на ромската група в ИЗОО, така и политическите и законодателните причини за тяхното положение. Административната несправедливост, възникваща поради политически и расистки нагласи, също има решаваща роля.

Ако социалните, образователните и програмите за заетост се прилагани в общините с концентрация на хора в групата ИЗОО, и ако минималната заpлата не се регулира толкова неразумно, несправедливостите ще изчезнат.

Например през 2024 г. само 0.03 % от работещите лица са имали сключен договор на непълно работно време. През последните пет години с такъв договор работя 4% от хората – най-ниският процент в цяла Европа.

Делът на тези договори е показател за гъвкавостта на пазарите на труда и цялостното икономическо развитие (пред хората са отворени повече възможности). Обикновено от 2009 г. до 2022 г. техният среден дял от трудовия пазар на договорите в ЕС варира между 15 и 20 % от всички договори.

В някои страни той е 39% (в Нидерландия и Швейцария), 30% в Австрия.

Улесняването на тези договори дава възможност за трудова реализация на жените с малки деца – в Нидерландия и Австрия 69% от тях работят на такива договори, а в Германия – 65%.

Естествено е хората да нямат време да вникват в тези и други подробности. Но нищо чудно, ако те се утаяват в не съвсем осъзнатото впечатление, че „нещо не е наред и няма оправия“.

Текстът е публикуван в „Свободна Европа„.