Днес депутатите гласуваха първия вот на недоверие към правителството на Росен Желязков. Убедителното му отхвърляне подчерта нещо изключително важно за страната ни – наличието на категорично проевропейско мнозинство в парламента.
Въпреки че опозиционните партии са критично настроени към корупционните практики на ГЕРБ и ДПС, както и към популизма на ИТН и БСП, те отказаха да подкрепят вота. Причината е, че той имаше ясно изразен антиевропейски характер.
50 депутати гласуваха против свалянето на правителството, а 54 – за.
По групи: ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС-НН, ДПС-ДПС, БСП и ИТН подкрепиха кабинета, а „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“ гласуваха за свалянето му.
Близо четири часа продължиха дебатите по вота на недоверие в сряда. Във фокуса на разискванията се оказаха темите за политиката на България относно войната в Украйна и позицията на страната ни по повод смъртта на капитан Марин Маринов в Газа. Докато „Възраждане“ защитаваха мотивите си, депутатите от ПП-ДБ демонстративно напуснаха пленарната зала и отново обявиха, че няма да подкрепят искането за сваляне на правителството.
Вносителите на вота – партия „Възраждане“, подкрепена от МЕЧ, се опитаха да извлекат политически дивиденти чрез проруската си реторика, маскирана като критика към правителството за „провал във външната политика“. Това на практика бе призив за промяна в стратегическия курс на България, отдалечаване от ЕС и НАТО, а в дългосрочен план – възможно излизане от тези съюзи и ориентиране към руската сфера на влияние, по примера на Беларус и Казахстан. Тези действия обаче се оказаха контрапродуктивни, тъй като за пореден път открито разкриха проруските позиции на „Възраждане“ и МЕЧ, което вероятно ще рефлектира върху общественото доверие към тях.
Този вот на недоверие обаче имаше и една положителна страна – в Народното събрание ясно пролича волята на българските граждани. С убедително мнозинство от две трети парламентът демонстрира решимостта си да следва проевропейска и проатлантическа политика, като за пореден път подчерта стратегическия избор на България.
