Ангел Каравланов, скулптор и художник от Пловдив, дарява своите творения на училища, църкви и манастири в цялата страна, с намерението да „увековечи българските традиции“, разказва той пред БТА.
Творецът се занимава с изкуство вече почти 20 години, след като завършва Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ и Националната художествена академия, специализирайки „Скулптура“ под ръководството на проф. Емил Попов. През годините е създал над 1000 скулптури и стотици картини, като значителна част от тях дарява на учебни и религиозни институции.
Каравланов подчертава, че неговата цел да съхрани българската култура чрез изкуството е от съществено значение за него. „Трябва да помним нашите корени и традиции, които постепенно изчезват“, обяснява той по повод своята задача да остави следа, радвайки хората и будейки интерес към историята на родината.
Той вярва в силата на добрите намерения и в капацитета на всеки човек да направи света по-добър. „Дори с простичките си рисунки можеш да преобразиш една фасада и да внесеш радост в живота на хората“, добавя той. Често вдъхновява другите да следват примера му. „Запалих се за рисуването на детски градини и училища, защото много общини не отделят нужното внимание. Невъзможно е да не се инвестират средства в децата, които са бъдещето на нацията. Някои детски градини дори не изглеждат като такива“.
Започнал е с детска градина в Пловдив и бързо е поел ангажимент с 7-8 сгради наведнъж. „Уже седем години го правя. Първоначално бяха около 250, а след това просто загубих броя“, споделя той. „Усмивките на децата са най-голямото вдъхновение за мен, а радостта след всяко завършено произведение е моята награда“, добавя Каравланов.
Той разказва вдъхновяващи истории. „Преди пет години в Хисаря рисувах на височина 30 метра, където всичко се клатеше. Докато рисувах бретона на Васил Левски, ме държеше само ръждива тел. В един момент дворът на училището се запълни с деца, които ми пяха химна. Наистина ме трогна“. След това решава да изрисува цялото училище. После, когато научава от директорката, че децата продължават да рисуват образите, той смята, че народните герои вдъхновяват новите поколения. Разказва също и за проект в Калофер, и за община Баните, където почти всяко село е представено в неговото му творчество. „Нараства страхотни хора навсякъде“, добавя той, а „усилията ми всякога се възнаграждават“.
Той продължава да твори, тъй като чувства, че това е правилният път. „Да се оплаквам или да се гневя, няма смисъл. Аз действам. Всичко друго е просто театър“, казва той. „Добрите дела трябва да се извършват тихо“, уточнява Каравланов, без намерение да се отказва.
Според него е важно да възстановим вярата в хората. „През последните години влагам енергия в работата си, подобно на старите лечители, по свой мистичен начин. Искам чрез картини и скулптури да помогна на душите на хората. Вярвам, че добротата и любовта привлекат, и никой не може да остане безразличен“, споделя той.
Когато го питат трудно ли е да се живее с изкуство в България, той признава, че страната му е безценна, от която не може да се откъсне. Разказва, че е опитвал да живее в чужбина, но бързо разбира, че не е за него и първото нещо, което прави след завръщането си, е да отиде в Родопите. „Там е божествено. И пет живота не ми стигат, за да разкажа всички легенди, свързани с тях“, добавя Каравланов, който е наполовина родопчанин. „В Родопите въздухът е различен. Чувстваш се жив, свободен и вдъхновен за творчество. Всяко посещение е ново откритие“, споделя той.
По негови думи там съществува уникална космическа енергия, обясняваща чудесата при създаването на скулптури. „Когато разговаряш с възрастни хора, ако проявиш интерес, те започват да споделят предания и легенди за хайдути, моми, фолклор и стари храмове, стоящи върху тракийски светилища“, казва той.
Преди години Каравланов стана известен с триметровата скулптура от гранит „Родопчанка“, разположена в село Чокманово, в памет на баба си, певицата Катя Кисьова.
Освен скулптор и художник, той е и гайдар. „В детството си мечтаех да свиря на гайда. Баба ми ми показа любовта към родопската музика. Читалището, където първо свирих, също е това, в което тя ме водеше“, споделя той и добавя, че след дълго чакане, майка му му подари гайда като подарък.
Каравланов смята, че всеки камък носи в себе си душа, която чака да бъде освободена. „Всеки камък е уникален – от звука до мириса, а обработката им е различна“, уточнява той, подчертавайки важността от подход с уважение и решителност.
Споделя, че запомнил думите на каменоделец, който изработва фигури в Париж, който казал, че „всеки камък има своя мелодия, която чака да бъде изсвирена“. Сега, всеки път когато работи с камък, си спомня за това. „Различните видове камъни произвеждат различни звуци и дълбочини“, коментира скулпторът.
Най-обичаната му творба е в Триград – скулптура на Орфей и Евридика в пещерата „Дяволското гърло“. „Създаде се невероятна скулптура, „Изворът на Орфей“ – как Орфей изведе Евридика от подземния свят. Направих я с всичката си любов. Спомням си как рано сутринта натоварих камъка и тръгнах. Четирима не можахме да го разтоварим сами“, разказва той.
Някои от известните му произведения включват триметрова чешма от гранит в църквата „Света Петка“ в Пловдив, паметник на Стою Шишков в Етнографския музей, бюст на Вазов за народната библиотека „Иван Вазов“ и паметник на Васил Левски в родното село на баща му – Мраченик.
Каравланов споделя, че черпи вдъхновение от много различни източници – животни, хора, легенди и предания и твърди, че постоянно научава нещо ново. Бих искал да се среща с повече хора, които ценят изкуството.
Ангел Каравланов има амбициозни планове, като на първо място желае да разполага с енергията и вдъхновението, за да реализира мечтите си „от камък“ на мястото, разположено над вековния манастир близо до Пловдив, където е неговото ателие.
