Бунтовническата Кюрдска работническа партия (ПКК), която е обявена за терористична от Турция, ЕС и САЩ, ще се вслуша в своя затворен лидер Абдуллах Йоджалан, който призовава организацията да се разоръжи и да обяви незабавно примирие с турската държава, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес, позовавайки се на информационна агенция, близка до групировката. Ройтерс отбелязва, че това е важна крачка към прекратяване на 40-годишният конфликт с турската държава.
„Обявяваме примирието в сила от днес, за да проправи път към прилагането на призива за мир и демократично общество. Нашите сили няма да предприемат въоръжени действия, освен ако не са атакувани“, пише в изявление на групировката, цитирано от свързаната с нея агенция „Фират“.
Декларация за прекратяване на конфликта се очаква от седмици. През октомври 2024 Давлет Бахчели, председателят на ултранационалистическата Партия на националистическото действие, която коалиционен партньро на Ердоган в правителството, породи предпазливи надежди за нов мирен процес. Бахчели, който преди това беше откровен противник на помирението с ПКК, предложи Абдула Йоджалан да бъде освободен от затвора, ако ПКК прекрати борбата срещу Турция и се разпусне.
Изявлението на Йоджалан идва в момент, когато Турция и САЩ преговарят за бъдещето на кюрдските сили в Сирия след падането на президента Башар Асад. Ердоган иска сирийската кюрдска милиция YPG, която включва и свързани с ПКК бойци, да бъде разпусната. Призивът на Йоджалан за разоръжаване може да повлияе на тези преговори.
ПКК води въоръжена борба срещу Турция от 1984
76-годишният Йоджалан е в затвора на остров Имрали – още от 1999 година. Делегация на прокюрдската Демократична партия го е посетила в затвора малко преди изявлението. Групировката заяви, че се надява Анкара да освободи Йоджалан, за да може да води процеса по разоръжаване.
Абдула Йоджалан основава ПКК през 1978 година. През 1990-те години тя се превръща в партизанска организация с над 10 000 бойци. Групировката е класифицирана като терористична организация от Турция, САЩ и ЕС. Тя води въоръжена борба срещу Турция от 1984 насам, която е взела над 40 000 жертви. Многобройни опити за примирие са се проваляли – последно през 2015.
Призивът на Абдуллах Йоджалан получи много широк отзвук, както в Турция, така и в чужбина. Десетки хиляди са загиналите досега във въоръжената борба срещу турската държава, която ПКК води от 1984 година.
Какво се промени от 1978 насам?
През 1978 Йоджалан заедно с шепа свои съмишленици основа Кюрдската работническа партия (ПКК). Основната ѝ цел бе създаването на независима, социалистическа по характер, кюрдска държава. В името на тази цел през 1984 Йоджалан обяви курс на въоръжена борба, довел до унищожителна ескалация на насилие и контранасилие между ПКК и турската армия, в резултат на което загинаха близо 40 000 души.
ПКК се отказа от първоначално обявената си цел едва след като турските сили за сигурност задържаха Йоджалан пред гръцкото консулство в Кения на 15 февруари 1999 година. Вместо създаването на независима кюрдска държава, ПКК сега иска културна автономия и местно самоуправление на кюрдските региони в рамките на Турция.
В края на 2012 дори започнаха официални преговори за мир между турската държава и ръководството на ПКК около Йоджалан. Тези преговори завършиха през пролетта на 2015 с изработването на план за постигане на мира. С основаването на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) се появи и шанс насилието да бъде заменено от словесни схватки в парламента на Анкара.
Парламентарните избори от 2015 обаче промениха ситуацията коренно. Самоуверената ДПН поведе предизборна битка срещу Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган и постигна забележително добър изборен резултат. В резултат на това ПСР изгуби абсолютното си мнозинство, което силно я разтревожи и накара да загърби мирния процес в Турция. Той бе окончателно прекратен, след като през 2015 ПКК уби двама полицаи, които смяташе за съучастници на един атентат на ИД срещу кюрди край турско-сирийската граница. Турската армия отвърна на това с масивни бомбардировки, които изравниха съм земята цели квартали от кюрдските градове Диарбекир и Сизре.
ПКК обаче не се отказа от насилието, тя постоянно извършваше различни кървави атентати. От края на примирието през юли 2015 досега броят на убитите, според експерти, възлиза на над 4 300 души.
От тази спирала на насилието страда най-вече цивилното кюрдско население, твърди Исмаил Кюпели. „Ако турското правителство все пак реши да продължи преговорите за мир, много от кюрдите със сигурност биха оказали натиск над ПКК също да се върне на масата на преговорите“, казва експертът.
Кюрдите в Сирия
Стратезите в Анкара обаче явно са твърде далеч от подобно намерение. Нещо повече: турското правителство разширява конфликта с кюрдите, пренасяйки го на сирийска земя, а турският президент Ердоган не пропуска случай да заяви, че кюрдските милиции (YPG) са клон на ПКК и следователно също са терористи.
Исмаил Кюпели, който в последната си книга „Битката за Роява, битката за Турция“* разглежда тъкмо тази тема, твърди, че между кюрдските милиции YPG и ПКК има преди всичко идеологически допирни точки. „В северната част на Сирия в бюрата на YPG можете да видите портрети на Йоджалан. Само че за разлика от кюрдите в Турция, сирийските кюрди имат други интереси и друг исторически опит в отношенията си с националната държава“, казва Кюпели. В резултат на това сирийските кюрди били значително по-прагматично настроени – те са разбрали, че с режима на Асад в Дамаск може да се преговаря и че, ако се спазват определени правила и се прояви готовност за подчинение, могат да се постигнат и компромисни решения – както например в края на декември, когато кюрдите в северносирийския град Манбидж извикаха сирийската армия на помощ срещу напиращите турски войски.
Следвайки тази тактика, кюрдите в Сирия междувременно разполагат със сериозна власт. Те контролират обширна област край границата с Турция, където са въвели самоуправление. Тъй като милициите YPG се смятат и за най-важния съюзник на САЩ в Сирия, кюрдският въпрос междувременно се превърна в твърде комплексен проблем, в който се преплитат различни международни интереси.
Повечето кюрди в Сирия и в Турция явно гледат вече на YPG като на основен защитник на техните права, докато ролята на ПКК и бившия ѝ лидер Абдуллах Йоджалан постепенно избледнява.
Как ще протече процесът?
Според журналиста Ахмет Йозджан предстои един 3-4 месечен процес, а “пътната кар
