Пиер Дако е белгийски психолог и психоаналитик. Роден е през 1936г. Той е ученик на Шарл Бодуен и Карл Юнг, член е на Международния институт по психотерапия и Международната аналитична фондация. Неговите трудове са част от разпространението и посредничество на психологията. Те впечатляват с достъпност на изложението и представляват смесица между аналитична психология и ортодоксалния фройдизъм, макар и освободен частично от своите механистични основи. Умира през 1992г. в Коксейде на 56-годишна възраст.
„Тук бих искал да разгледам един тип жена, скалъпена и изфабрикувана от глава до пети, типична за американския Запад. Става въпрос за едно общовалидно, значимо и интересно явление… доста обезкуражително в крайна сметка.
Този тип жени са изрусени, обезличени в най-широкия смисъл на това понятие. Искам да кажа, че са обезцветили не само косата, а в повечето случаи и личността си.
Това скалъпено същество се появи като резултат на вездесъщата технология. Отначало броят им беше ограничен. Някои от тях, придобили известност, започнаха да символизират афективни болестни състояния: например Мерилин Монро. С постепенното дехуманизиране на мъжете светът взе да гъмжи от тези изрусени и обезличени жени.
Без да искат, те се превърнаха в куртизанки на отминалия XX век, характеризирайки го в същата степен като инфаркта, булдозера, магистралите, компютрите, петрола и бизнеса.
Без да го съзнава, изрусената жена е жената от модерните хареми. Тя е копие на жените с мъртви души, доведени до пълно отчаяние. Този тип жена е чисто и просто дубликат. Именно поради това се налага да си поговорим и за мъжа, който изигра ролята на неин психологически създател.
Най-смайващото е, че милиони човешки същества, както мъже, така и жени, се оставят да ги водят на каишка, без да го съзнават.
Характерните белези на обезличената жена
Псевдоними: красива кукла, расово животно, нежна гълъбица, прищявка за една нощ, жена-мечта, ефирно създание, отмора за воина и т.н.
Местожителство: основно в Западна Европа и в Америка.
Копия: в киното, списанията, романите. Сред певиците, телевизионните говорителки, актрисите. Среща се по приеми, в бизнеса, на улицата. Масовата поезия се занимава предимно с този тип жени. Откриваме я и в ролята на бизнес-секретарка или на „интимна приятелка“. В уестърните е сладострастно облегната на бара на заведенията. Често изпълнява ролята на любимата шпионка на телевизионните зрители. Телевизионната версия на шеф на банда, довеждаща мъжете почти до хипнотично състояние.
Отличителни белези: някои изрусени кинозвезди са живи легенди. Много от тях, с тъмни коси и притежаващи собствена личност, са били „преправени“, подложени на пълна трансформация до пълното им действително или привидно обезличаване и оглупяване. В някои случаи имаме така наречената жена-дете, ефирна и крехка. В други – жена-статуя, скована и самовлюбена.
Очи: обикновено сини или зелени. В някои случаи изкуствено издължени като на азиатките; тази форма е особено ценена. Погледът е задължително загадъчен, леко премрежен. Клепачите са гримирани във всевъзможни нюанси според модата на момента.
Усмивка: детска или полу-усмивка.
Мимика и реч: безцветна и куха. Обикновено страшно оскъдна и еднообразна. Жената напомня на водорасло, което понякога се раздвижва, но веднага след това възвръща каменната си неподвижност. Ту е по детски непринудена, ту скована и блокирана. Често изглежда ефирна, преструва се несъзнателно. Сянка, мъгла, необособено същество.
Подвидове: срещат се с милиони във всеки град, на всеки плаж. Обикновено много младички. Призрачни, с отпусната походка. С безжизнени, безрадостни, напълно безизразни лица. Тотално безразличие, пълна невъзможност да се установи контакт. Не са в състояние да общуват. Плашат мъжете и непринудените жени. Напомнят млади шизофренички.
Заслепените мъже
Четири симптома
1.Всеки ден някой мъж напуска семейството си заради една от тези жени. Било в действията си: съпрузи изоставят съпруги, деца, дом и дори служебно положение. Никой не е в състояние да разбере причината. Най-малко самият мъж. Било в мислите си: мъжете предъвкват безкрайни мечти, във въображението им се раждат цели романи, утопични сценарии на тема „Ах, ако ми падне такава жена!“
2.Никога не става дума за любов, за привързаност, за обич, нито за истинска нежност. Тези мъже ви говорят за „хипнотизиране“. Този тип жени ги преследват в мислите им. Повечето мъже ги сънуват, без да го съзнават. Случва се дори „да започнат живота си отново“ с такава жена, на скрито място, анонимно.
3.Няма глупост, подлост или мръсотия, към която този тип жена да не е в състояние да тласне мъжа. След като го пипне в капана си, тя иска всичко: пари, разорение, провал, безчестие. Тогава присъстваме на невероятно представление с главен герой богат като Крез бизнесмен, който изчезва с една „изрусена“, която скоро се оказва с ненаситен апетит за диаманти и за мъжки личности. Защото мъжът е забравил, че общото обезличаване на жената е само привидно, което не й пречи да запази същността си, още по-опасна, защото е потайна. Мъжът се оставя не само да му ограбят парите, но и Аз-а. Бихме казали дори, че сам си го търси…
Понякога нещата не са толкова трагични. Създава се двойка, в която мъжът се обезличава. Често пъти двойката се разпада и от това съжителство личността на мъжа излиза по-уязвена, отколкото е била в началото на подобна връзка.
4.Определен тип мъже превъзнасят и същевременно ненавиждат този тип жени. Всъщност обичат само себе си – заради деловитостта си – и се ненавиждат – заради ужасяващата бедност на вътрешния си живот. Можем да се запитаме тогава: не олицетворява ли точно тази безлична и изрусена жена скрития образ именно на този тип мъже? Дали тя не е той?
Отличителни белези на този тип мъже
Местожителство: главно Европа и Америка
Характеристика: цени само материалното, видимия резултат, външния успех. Вярва единствено в ефикасността, в печалбата, в работата без нито миг отдих, защото в нея бяга от самия себе си. Дал е обет за продуктивност и за доходност. За такъв мъж в Америка казват: „Струва еди-колко си долара…“ Това е мъж, у когото символът на Героя се е изродил в символ на Всесилния богаташ. Към тази категория спадат и мъжете с хипертрофиран интелект и логика. Тези, които олицетворяват абстрактното мъдруване. Фанатиците на интелекта. Чистите технократи.
В заключение: Вътрешно тези мъже са точно обратното на това, което са външно. Всъщност един мъж е това, което е неговата афективност. В нашия случай – нещо прекалено дребно.
От друга страна, „изрусената“, обезличена жена отговаря точка по точка на душевността на тези мъже. Тоест тя е обратното на това, което те изглеждат външно, и точното копие на това, което са в действителност.
Серийното производство на „обезцветената жена“
Как са успели мъжете да изфабрикуват толкова обезцветени жени? Никак не е трудно за разбиране. Тези финансово силни мъже, членове на индустриални, технократични общества, действащи единствено чрез хипертрофирания си разум, представляват диктаторската прослойка при американизираните народи. От една страна, индустрията е наводнила пазара с козметика, с безброй химически препарати. От друга, рекламата, киното, модните списания тиражират образа на „изключително женствената жена“, която всъщност е още в зародиш. Така се е получил образът на жената-водорасло.
Съществуват дори ловци на „момичета-мечти“. Те търсят по цял свят такива, които имат данни да се превърнат в топмодели. Не е нужно да споменаваме, че тази промишленост борави с колосални суми. Рекламата има голям дял в този бизнес, тъй като превърнатите във „вълшебни ангели“ момичета стават „живо доказателство“ за превъзходните качества на даден продукт. Те са истинското оправдание за покупката на една или друга стока. Това е една от преките последици, отвратителна несъмнено, от тоталното обезличаване на жената, тази ултрамодерна проституция, при която предлагането далеч надхвърля търсенето.
Нужен е само един поглед край нас, на улицата, на екрана, и брюнетката с един замах се превръща във фалшива блондинка /нюансите стигат почти до пълно избелване./
Защо? Заради модата ли? Не. Много отговориха машинално, защото в дъното на душите си ужасно се страхуват да не останат незабелязани, да се обрекат на самота, да бъдат изоставени. Те знаят, че в нашето общество самотната, незабележима жена е никой, тя просто не съществува. Други приемат обезличаването от инфантилност. Защото инфантилността няма възраст, също както няма възраст желанието да се харесаш на всяка цена.
По този начин мъжкото търсене е задоволено по един несъзнавано покорен начин.”
Из „Жената и нейната дълбинна психология“
