Американската икономика, която не е попаднала в рецесия след пандемията, сега се справя с множество сериозни рискове, включително инфлационен натиск след пандемията и влиянието на митата. Сред основните заплахи са повишаването на цените на петрола, проблеми във финансовия сектор, устойчивостта на ръста в изкуствения интелект и увеличаващото се държавно задлъжняване, според анализи от водещи икономисти, представени от „Уолстрийт Джърнъл“.
Основният източник на несигурност произлиза от конфликтите в Близкия изток и затварянето на Ормузкия проток, които ограничават глобалните доставки на петрол с около 16 милиона барела на ден, или около 15% от търсенето преди войната. Исторически, внезапното поскъпване на петрола често предшества рецесии, но икономистите засега не предвиждат подобно развитие.
Майкъл Хей от „Сосиете Женерал“ посочва, че ако затворът продължи, глобалните петролни резерви могат да спаднат до рекордно ниски нива, а цената на сорта Брент може да достигне исторически високи стойности, сравними с тези от 2008 г. При по-сериозни инциденти, като атаки върху енергийни инфраструктури или транспортни мрежи, не е изключена цена от 200 долара за барел, като анализаторът подчертава, че такъв сценарий е безпрецедентен.
Въпреки това, пазарните прогнози сочат, че подобни ценови върхове няма да бъдат трайни. Главният икономист на „Голдман Сакс“ Ян Хациус изчислява, че ако Ормузкият проток отново се отвори до средата на април, американската икономика ще бъде приблизително с 0,4% по-слаба след година в сравнение с ситуация без прекъсвания, което предполага забавяне на растежа, но не и рецесия.
Друг важен риск произлиза от сектора на частните кредити, чиято стойност в САЩ е около 1,3 трилиона долара, а на глобално ниво надвишава 2 трилиона долара. Този сектор, който осигурява финансиране на компании с ограничен достъп до банкови заеми, е под натиск, тъй като инвеститорите стават по-предпазливи и изтеглят средствата си, особено от по-рискови области, като софтуера.
Майкъл Димлер от „Морнингстар Ди Би Ар Ес“ споменава, че текущото напрежение е характерен момент в кредитния цикъл, когато качеството на заемите намалява и нови инвеститори започват да изтеглят активите си. Освен това, Кристофър Уейлън от „Уейлън Глоубъл Адвайзърс“ е на мнение, че съществува риск от ситуация, подобна на Леман, при която масовото изтегляне на финансиране може да предизвика системни смущения.
Ричард Фарли, адвокат по ливъридж финансиране, акцентира на риска от принудително ликвидиране на кредитни портфейли, при което множество инвеститори могат да продадат активите си едновременно, което ще ограничи достъпа до финансиране и ще повлияе на реалната икономика чрез намаляване на инвестициите и заетостта.
Третият риск е свързан с бум в изкуствения интелект, който през последната година се явява главен двигател на икономическия растеж и фондовите пазари. Най-големите американски технологични компании сега представляват около 35% от индекса S&P 500 и планират да инвестират над 2 трилиона долара в следващите три години, предимно в центрове за данни и чипове.
Тод Кастаньо от „Морган Стенли“ подчертава, че ограниченията в енергийния и транспортния сектор, причинени от конфликта в Близкия изток, могат да затруднят изграждането на необходимата инфраструктура. Според него финансирането на екосистемата около изкуствения интелект вече показва признаци на недостиг, а всяко забавяне на инвестициите може да компрометира един от основните двигатели на растежа.
Четвъртият риск се отнася до потреблението и обществените финанси. Брено Брага от „Ърбън Инститют“ отбелязва, че закъсненията при кредитни карти на домакинствата с по-ниски и средни доходи вече надхвърлят нивата преди пандемията. В същото време, разходите продължават да се поддържат от по-заможните домакинства благодарение на увеличението на цените на активите.
Икономистът Матиас Кериг от Дюкския университет изчислява, че за домакинствата с по-ниски доходи увеличението на цените на горивата с 1 долар представлява около 2% от дохода, което кара тези потребители да ограничат други разходи.
На фона на всичко това, растящият държавен дълг увеличава уязвимостта на икономиката, което е петият значителен риск. Доходността по 10-годишните американски облигации расте след началото на конфликта, а разходите за обслужване на дълга вече заемат значителна част от бюджетните постъпления. Анализатори предупреждават, че загубата на доверие от инвеститорите може да доведе до рязко повишаване на лихвените проценти, което ще засегне жилищния сектор, инвестициите и финансовите пазари.
Мич Даниелс, бивш директор на службата за управление и бюджет към президента Джордж У. Буш, подчертава, че подобни рискове често се подценяват до момента, в който се реализират, и предупреждава, че дори малка промяна в настроението може да има значителни последици.
Въпреки че основният сценарий предполага продължаващ икономически растеж, съчетанието от външни шокове и вътрешни дисбаланси показва, че перспективите за американската икономика стават по-несигурни, а развитието на конфликта в Близкия изток и реакцията на финансовите пазари ще играят ключова роля, заключва „Уолстрийт Джърнъл“.
