Петър Чолаков е доцент по социология в Института по философия и социология на БАН. Доктор по политология (СУ „Св. Климент Охридски“, 2009 г.). Специализира в London School of Economics (2003 г., Hansard/Chevening Scholar).
– Доц. Чолаков, какъв е Вашият прочит на събитията в политиката у нас от последните две седмици. Чух Ваш колега, политолог, който определи ситуацията като „една корупционна мрежа иска да вземе превес над друга корупционна мрежа.
– Не мога да твърдя, че става въпрос за битки и корупционни мрежи, най-малкото, защото като говорим за корупционни мрежи, за това трябва да има доказателства. Затова и до такъв тип изводи трябва да стигне съдът.
Това, което видяхме в случая с главния секретар на МВР г-н Живко Коцев и по отношение на министъра на вътрешните работи г-н Калин Стоянов, е, че репутацията им се клати много сериозно.
Можем да кажем по-скоро, че репутацията и на единия, и на другия бива клатена от различни политически интереси.
Тук има различни политически интереси – един главен секретар, който е, можем да кажем,
по-близко до предишния мандатоносител ПП-ДБ – Живко Коцев, който беше замесен в едва ли не някакви престъпни схеми.
Името на Калин Стоянов също беше замесено в някакви схеми. Той обаче минава по-скоро за човек на ГЕРБ и ДПС.
Така че, преди да говорим за криминални измерения, бих казал, че става преди всичко за много голяма борба за политически интереси между съвсем доскорошните некоалиционни партньори.
– От последните месеци на управлението на премиера Денков не бяхме ли свидетели именно на такива сблъсъци и атаки? Може би сега вече не са прикрити.
– Имаше атаки, и то вътрешен огън, приятелски, който, как да е приятелски, като идваше от Делян Пеевски, който се подиграваше директно на г-н Денков, влезе с много остри бележки и грозни коментари към Христо Иванов.
Имаше протести, ако това е, което имате предвид, за някои от които можем да кажем, че са били провокирани от близки до ГЕРБ и ДПС.
Тогава г-н Пеевски се опитваше да влезе в ролята на медиатор и хем от едната страна да налива масло в огъня, а от другата страна да се прави на пожарникар.
Това беше неговата роля. Той има драматично развитие през последната година, много израсна като герой на сцената, окъпан в светлина.
Така че, да, имаше си атаки, но въпреки това сглобката си оцеляваше и аз очаквах, особено януари месец, че може да изкарат и пълен мандат. И изведнъж около ротацията се видя това фиаско.
– Тези скандали, умишлено или не, захлупват теми, които са особено важни. Като например договора с турската компания „Боташ“, на която се оказа, че плащаме огромни суми без да получаваме газ по тръбите. Кои са важните неща, които според Вас остават заглушени покрай скандалите?
– Една такава тема е тази, за която Вие говорите. Тази тема беше поставяна многократно от коментатори и журналисти.
Въпросът е, че когато има такива престрелки по върха на държавата, в които са намесени вътрешен министър, главен секретар, има драма и при президента – той пък се намеси с бутонките спрямо г-н Коцев, имаше остри коментари и забележки спрямо него, това действително привлича по естествен път в по-голяма степен вниманието на обществото.
Може и съзнателно да се прави, за да се отклони вниманието и от други теми, но си мисля, че
самата битка е съвсем автентична.
Отклоняването на вниманието е нещо като допълнителен ефект, а не че се правят скандалите, за да се отвлича вниманието.
– Проучванията известен спад в подкрепата на ПП-ДБ и увеличаване на разликата им с ГЕРБ. Тези скандали как ще повлияят на останалите участници в предизборната надпревара, ще има ли такива, като „Възраждане“ и ИТН, които да се възползват от суматохата и по някакъв начин да вдигнат резултата си?
– Според проучването на „Маркет линкс“ спадът при ПП-ДБ е минимален. Вярно е, че други социологически агенции, месец по-рано, показваха, че има спад при тях в сравнение с миналата година.
Моята хипотеза е, че ще има спад при ПП-ДБ в подкрепата, която те ще получат като политически сили. Що се отнася до ГЕРБ-СДС, там се очаква да има известно покачване.
Това, което показват „Маркет линкс“ и „Галъп“, е покачване при „Възраждане“, така че е възможно те да извлекат политически капитал от това, че системните партии за пореден път разбиха къщичката на управлението, изпокараха се помежду си.
Пък то не беше и голяма изненада. За много хора беше ясно, че трудно ще се сработят помежду си.
Що се отнася до „Има такъв народ“, те са около и под чертата. Дали биха могли да извлекат полза от ситуацията – не виждам с някаква реторика, защото трябва с нещо да ги припознаят избирателите. Трябва да излязат с някакви послания, за да увличат хората, но това нещо не се случва. С фейсбук профила на начумерения Слави Трифонов, трудно ще стане според мен.
– В такъв случай картината на следващия парламент каква ще бъде, след като е ясно, че сред партиите, проповядващи евроатлантическа принадлежност, няма желание за разговори по важни теми, каквито са например реформата в службите и съдебната власт? В крайна сметка точно тези теми бяха причината да не се случи ротацията.
– Ако няма нова политическа сила на терена, партиите в парламента ще останат същите, като по-голяма ще бъде тежестта на ГЕРБ-СДС. Може да имат 3-4 депутати повече, но няма да е драматично голяма разликата, според това, което виждаме от данните.
При ПП-ДБ трябва да видим какво ще стане. Ако се доверим на изследването от „Маркет линкс“, не би трябвало да има някаква промяна. Но пък, ако се доверим на другите агенции, промяна може да има.
Това зависи, разбира се и от това, каква кампания ще има. Ситуацията е много динамична, постоянно изкачат скандали, които ще се опитат и едните и другите, да посмалят подкрепата за своите опоненти, доскоро некоалиционни партньори.
Що се отнася до следващо редовно правителство, излъчено от 50 парламент, първото, върху което трябва да помислим, е дали не може да се появи една нова, преродена сглобка, в която обаче ГЕРБ-СДС ще имат още по-голяма тежест.
ДПС ще имат по-голяма тежест, в такъв смисъл, че успяха, образно казано – да бушонират ПП-ДБ.
Тук обаче има един скрит момент, който не трябва да се подценява.
ДПС сега са с двама съпредседатели. Ако се окаже, че този модел не работи при тях, може да стане голяма вътрешнопартийна драма, а оттам да се дестабилизра и държавата.
Това изобщо не трябва да се подценява. Защото при самите турци го има това, че те не харесват Пеевски. Чакъров е харесван сред други, извън България, сред българската емиграция там.
Той е по-евроатлантически ориентиран, определено, в сравнение със санкционирания по глобалния закон „Магнитски“ Пеевски, но пък не ми изглежда да има голяма тежест вътре в партията.
И ако в ДПС се зароди някаква драма, ще е интересно какви последици ще има това за държавата и за самата „сглобка“ на първо време.
Но не съм оптимист, че може втори път да се получи сглобка 2. Като нищо може да се окаже, че ще издържи само няколко месеца и да ходим пак на поредните предсрочни избори тази година.
– Как това ще се отрази на теми като Шенген и Еврозоната? Те поставени ли са под въпрос?
– Пълноправното влизане в Шенген е въпрос на политически интереси в самия ЕС. Мисля, че все пак ще се случи, но трябва да видим какво ще бъде редовното управление. Ако е проевропейско, не виждам защо да се запънат.
Що се отнася до Еврозоната, аз не съм специалист, но чувам от икономисти, че датата отплава. Няма да е от 1 януари 2025 г., а ще бъде по-нататък, може би в средата на годината. Ако се окаже, че има политическа нестабилност, тоест, ако сглобката не се получи, тогава вече последиците за тези важни цели за България ще бъдат негативни и ще бъдат доста по-сериозни.
– Има ли възход на проруски популистки партии, които ще успеят да се настанят с по-голяма тежест в Европейския парламент?
– Има публикувано изследване, че точно такъв тип политически партии ще имат действително по-голяма тежест в следващия Европейски парламент. Включително в Германия „Алтернатива за Германия“ се очаква да има сериозно място в следващия ЕП, там ще има група на такива партии, а те са определено с много силни пропутински симпатии.
Конкретно за България по принцип такъв тип избори са силна писта за формации като „Възраждане“ и там е възможно, гледайки чисто електорално, че сега набират скорост преди изборите, да получат едни добри резултати – и на европейските, и на парламентарните избори.
