Петър Чолаков е доцент по социология в Института по философия и социология на БАН. Доктор по политология (СУ „Св. Климент Охридски“, 2009 г.). Специализира в London School of Economics (2003 г., Hansard/Chevening Scholar).
– Г-н Чолаков, очевидно е, че има чисто математическо мнозинство за съставяне на правителство. Знаем позициите на партиите – Бойко Борисов е категоричен, че правителство извън втория мандат няма да има, ИТН искат третия мандат за експертно правителство. Има ли пречки пред това да бъде съставено правителство?
– Това, което пречи, е липсата на легитимност. Това че математически има възможност – чисто алгебрично да се сборуват и да направят 121 депутати, няма как да оправдае формирането на едно такова правителство в очите на избирателите.
Имам предвид правителство, базирано основно около двата кита на българската политика в последните вече 15 години, а в случая с ДПС – повече от 30 години, ГЕРБ и ДПС.
Проблемът е в това, че, първо от една страна виждаме, че има ниска избирателна активност, която става все по-ниска. От друга страна има сред част от избирателите отвращение и недоверие към този модел – ГЕРБ и ДПС.
Така че, ако ще има правителство, то трябва да бъде около тези две политически сили и трябва просто някой да се вмъкне между тях и това ще бъде тежка политическа грешка.
Така че, това е най-големият проблем.
Предстои да видим, разбира се, дали „Има такъв народ“ няма в крайна сметка да хвърлят кърпата и въпреки заявките на [Слави] Трифонов, че няма да формират такова правителство, да не се окаже, че ще намерят някакъв вариант в името на националното спасение или нещо такова.
Все пак си мисля, че това е по-малко вероятно.
– Политологът Румяна Коларова не отхвърли възможността едно бъдещо правителство около ГЕРБ да бъде подкрепено от повечето парламентарни групи, но фрагментирано, тоест – подкрепа от отделни депутати от останалите парламентарни групи. Доколко реалистичен е такъв вариант?
– По принцип е възможно, ако няма решения на съответните групи. Първо, за да се подкрепи такова правителство, трябва да има решение от съответната парламентарна група и съответната политическа партия извън ГЕРБ и ДПС, за които, очевидно, такова правителство е изгодно.
Но такова решение ще бъде прострелване не в крака, а в главата, за тези политически сили, които са твърдели, че няма да работят с ГЕРБ и ДПС.
Тогава остава вариантът да няма решение на съответната парламентарна група, а да има самосиндикално някакви депутати от една или друга парламентарна група, които да подкрепят такова нещо. Това означава Борисов и Пеевски да станат заложници на някакви плаващи мнозинства в 50-я парламент, което за тях не е изгодно. Не е изгодно, защото Борисов е преживял 2013 година и протестите тогава. Сега, с риск да прозвучи прекалено грубо, той е страхлив и такъв тип народно недоволство да му се събира по улиците, когато си изгубил вече 140 хил. гласа току що на изборите, за него няма да бъде никак изгодно.
Това обаче работи за Пеевски, тъй като за него е изгодно Борисов да стане още по-слаб, да отслабват и останалите, защото това ще увеличи тежестта на ДПС в политиката.
Но най-изгодно и за едните, и за другите, е ако успеят да формират правителство, което да е стабилно и да си реализират интересите, които са в сивия сектор – така бих ги определил дипломатично.
– Казвате „ако“ успеят да си формират правителство. Настоящата ситуация не беше ли предвидима? Изходът от последните избори до голяма степен се очакваше да бъде този, който наблюдаваме в момента – нито една от партиите да не може самостоятелно да излъчи свое правителство, без за това да са необходими гласовете на поне още две партии.
– Ето това е големият въпрос. Знаете, че на него има два прочита. Единият е на ПП-ДБ и Христо Иванов го каза в няколко интервюта след изборите, а и преди това беше казал, че това е саботаж на ротацията от страна на ГЕРБ и ДПС, конкретно на Делян Пеевски.
Аз обаче имам малко по-различен прочит, защото по мое впечатление всъщност ГЕРБ и ДПС нямаха никакъв интерес от това да развалят договорката за сглобката. За тях беше изгодно да се случи ротацията, защото след нея щяха да имат свой министър-председател. Според мен те показаха през тези 9 месеца, че продължват да надиграват „Продължавам промяната – Демократична България“.
Темата „Барселонагейт“ се затвори, затвори се разследването около сделката за Нова телевизия и Васил Божков. Всички тези неща се заметоха под килима. Така че да се казва сега, че проблемът бил в назначението на регулаторите и случването на съдебната реформа и че за това всъщност Пеевски и Борисов са провалили ротацията, според мен те щяха да извият ръцете на ПП-ДБ и за това.
Просто вторите си дадоха сметка, че губят гласове, стоейки в тази сглобка, губят много от своите избиратели, защото към февруари месец вече социологическите агенции имаха данни, че губят близо 200 хил. избиратели, което е 1/3 спрямо април месец миналата година. И за да не станат повече, според мен те предизвикаха сами провала на ротацията. Според мен това беше стратегически ход от страна на ПП-ДБ, за да не претърпят по-тежка загуба.
В крайна сметка загубиха половината си избиратели – 50.4% е спадът, в сравнение с април месец миналата година. Ако ротацията се беше случила, и ако бяха продължили да работят с ГЕРБ и ДПС и да се гаври през ден Пеевски с Христо Иванов с кафета, скутове и т.н., не половината, а 2/3 щяха да загубят и то досега – юни-юли месец.
Така че според мен това беше стратегическо решение, много закъсняло от страна на ПП-ДБ.
– Смятате ли, че съществува и резервен вариант – при този очакван развой на събитията след изборите умишлено да не се търси съставянето на кабинет, а да продължи съществуването на служебния? „Величие“ вече лансираха тезата, че с избора на Рая Назарян за председател на парламента, тя автоматично влиза в „домовата книга“ – списъкът, от който президентът може да посочва служебен премиер.
– Това е абсолютно вярно като хипотеза, защото проблемът със служебното правителство, което и към момента продължава да работи, начело с г-н Димитър Главчев, проблемът беше там, че тези седем души, които са предвидени в чл. 99, ал. 3 от Конституцията и от които трябва да избира президентът, никой от тях не искаше освен Главчев.
Така че съвсем реалистично е да се мисли във вариант ново служебно правителство или да си остане Главчев да бъде министър-председател.
Проблемът при Главчев е, че той се дискредитира във връзка със Сребреница и неговата позиция, която сваляше частично отговорността от плещите на сръбския президент Вучич. И това е било по настояване на Бойко Борисов, както ние разбираме по-късно, това не е било самосиндикално решение на Главчев.
Само че, ако се стигне до вариант за ново служебно правителство, то ще бъде служебно правителство на ГЕРБ и ДПС, това трябва да бъде ясно. Напълно е възможно г-жа Назарян, тъй като тя е председател вече на НС – тя става потенциален кандидат за министър-председател от тези седмината, от които трябва да избира президентът.
Така че това е една напълно реалистична хипотеза и ще видите една млада жена с шеметна кариера – първо председател на НС, а после и министър-председател – не бих го изключил това нещо.
– Вярна ли е тази хипотеза, че едни нови „бързи“ предсрочни парламентарни избори ще попречат за групирането на една нова политическа формация около президента? Има ли разум в една такава идея? Вече се появиха социолози, които дават 500 хил. гласа за такава формация, дори още преди да е формирана…
– Това е изключително несериозно да се говори за това кой гласове ще вземе при положение, че президентът трябва да си изкара мандата до края и няма как да подкрепи публично такава формация.
Да не говорим, че ако имаше някаква заявка за този проект, сега беше времето той да бъде пуснат „на вода“. Те се позабавиха с това.
Така че, само и само да се забави нероденият Петко на президента, неговата поредна партия, защото няма да е първата създадена около него, това според мен е много шум за нищо. Ако задвижат нещо през лятото, което по принцип е мъртъв сезон, тогава вече може да се мисли за избори в една такава плоскост.
Според мен най-реалистичната хипотеза е предсрочни парламентарни избори поради факта, че парламентът не може да реализира ново правителство и поради това ще си има служебен кабинет. Защото, ако не се случи правителство с първия мандат, с третия мандат – тъй като се лансират всякакви фантастични сценарии, това е малко вероятно.
Защото ИТН са казали: „Ако дойде мандатът при нас…“ Но те са шеста политическа сила, само „Величие“ са по-малки от тях. Така че, да даде президентът третия мандат на тях е малко вероятно.
Според мен, ако с ГЕРБ не се реализира мандатът, отиваме към служебно правителство и нови избори през септември.
