Парламентарната група „Демокрация, права и свободи“ – ДПС, обяви декларация за Майските събития от 1989 г., които доведоха до изселване на български турци в Турция. Декларацията беше представена от Ахмед Вранчев по време на заседание на Народното събрание.
Тоталитарният режим в България е загубил част от своето историческо наследство в резултат на т.нар. Възродителен процес. Обсъждането на Майските събития от 1989 г. е свързано с насилственото преименуване на около 850 000 души, извършено между декември 1984 г. и февруари 1985 г., при което участия взеха всички държавни органи на режима. Вранчев изрази, че преживяванията на хората през този период надхвърлят обичайното чувство на гняв, обида и омерзение, и включват дълбоката болка от жертвите, ранени, задържани и избягали. Много българи проявяват съчувствие към тези събития и признават значимостта им за жертвите, добави той.
Според Ахмед Вранчев, тези тъй наречени тъмни страници от историята на България понякога се обсъждат в медиите, но почти никога не се споменават в учебниците по история. Въпреки че спонтанните протести бяха потискани, те остават в паметта на хората, за да се възобновят през май 1989 г. Тогава се проведоха гладни стачки, мирни демонстрации, митинги и протести в множество населени места, като според данни на МВР, тези действия обхващат около 71 различни локации, с цел защита на културната идентичност и основните човешки права, уточни той.
Вранчев отбеляза, че Майските събития от 1989 г. възникват спонтанно в Джебел и не са контролирани от съпротивителното движение. На 19 май около десет хиляди души се събират на централния площад в Джебел, а след този ден в района се наблюдават случаи на клане на животни, за използване на техните кожи за покриване на пострадалите.
Протестите в североизточна България обаче бяха напълно организирани от съпротивителното движение в контекста на предстояща конференция за правата на човека в Париж. Убити и ранените от последвалите действия, подчерта Вранчев.
Той напомни също така за първия митинг на турците в Североизточна България срещу „Възродителния процес“, проведен на 20 май 1989 г. в село Пристое, община Каолиново, а на 28 май 1989 г. в село Бенковски се състоял голям протест с искания за възстановяване на имената.
Тези събития принудили Тодор Живков на 29 май 1989 г. да обяви, че Турция трябва да отвори границите си за всички мюсюлмани от България, желаещи да преминат в Турция – временно или за постоянно. В същото време много протестиращи са изгонени от страната.
На 3 юни Турция отваря границите си, а изселването продължава в следващите години. Тази форма на етническо прочистване е представена като туристически пътувания, а терминът „голямата екскурзия“ остава символ на отричане към тези, които я организираха, коментира депутатът от ПГ „Демокрация, права и свободи“.
На 29 декември 1989 г. ръководството на БКП взема решение за връщане на имената. Изложените събития представляват част от борбата за човешко достойнство, права и свободи, и те са значими не само за турците и мюсюлманите в България, а и откриват пътя към демокрацията в страната, заключи Вранчев. Първоначалните усилия за това са свързани с ДПС и протестите, водени от д-р Доган, дори от затвора.
Принципите на равноправие между хората, независимо от етнос, религия или политическа принадлежност, са изпитани през трудните години на смяната на имената. Затова никога не забравяме „Възродителния процес“ и Майските събития. Честваме ги с мемориални митинги и почит, изрази Ахмед Вранчев. Той добави, че ПГ „Демокрация, права и свободи“ – ДПС, е дълбоко възмутена от бивши свои съратници, които опетняват тези събития, представяйки ги като „изопачени празници, панаири и сергии“.
