През последните дни в общественото внимание с особена острота стои темата за паралелната власт в българската държава. Тази власт, която не произтича от народа, тоест не е излъчена на избори от българските граждани, а се корени дълбоко в политически и икономически силни кръгове. Власт, която смесва в себе си политика, правосъдие и икономика.
Убийството на Мартин Божанов-Нотариуса като че ли е закономерно действие, с което гущерът къса своята опашка. Но и друго прави впечатление – виновните за високопоставената корупция са или мъртви, или бивши. И никога нямат връзка с доминиращите политиката и бизнеса лица през последните десетилетия. И това като да не е интерпретация, а твърдение, което намира своето основание в изявлението на изпълняващия длъжността главен прокурор, който провидя едно име „което излиза пред скоби“ и в двата кръга (иде реч именно за Петьо Петров-Еврото и Мартин Божанов-Нотариуса). И това е името на бившия главен прокурор Иван Гешев, към днешна дата – удобният виновник.
Но късата памет не може да благоприятства наличието на чиста съвест. Казусът с Божанов може да има своето разплитане, ако се проследи следната верига:
- Кой номинира и съдейства за избирането на Иван Гешев за главен прокурор;
- Чии послушни изпълнители на поръчки представляват и съставляват мнозинството във Висшия съдебен съвет;
- Защо ВСС не предприе конкретни действия, с които да настоява за установяването на това кои лица стоят зад заплахата срещу съдия Цариградска;
- Кой беше заместник на главния прокурор Иван Гешев;
- Кои медии стояха плътно зад тези две лица и им обезпечаваха медиен комфорт по неприятните казуси (КТБ например) и сензационно разпространение на страничните казуси, натрапвани като борба с престъпността (обвиняването на един ученик от Пловдив в тероризъм);
- Кои бяха или още са прикрити собственици на тези медии;
- Кой поиска и кой съдейства да няма дисциплинарно наказване на Петьо Петров-Еврото докато беше следовател;
- Защо Инспекторатът към Висшия съдебен съвет не е открил системни нарушения в прокуратурата, а сега Инспекторатът при самата прокуратура тепърва ще ги проверява и установява;
- Кой стои зад мнозинството инспектори и дали това не са същите кръгове като зад мнозинството и във ВСС;
- Как така е изчезнало единственото дело, по което Мартин Божанов е съден и оправдан и дали това не съвпада с изчезването на едно тефтерче по едно друго дело, по което основен герой се оказа „държавно предприятие“ № 10;
- Как така ръководителката на Софийската градска прокуратура знае кои хора е познавал Мартин Божанов и кои не. Това признак за близост с него ли е или познаване на оперативни материали, които по принцип не бива да бъдат изнасяни без основание пред публиката;
Настоящите въпроси могат да бъдат изчерпателно основание за работата на поредните вяли парламентарни комисии, от които няма как да произтече нищо, нищо повече от поредните изпратени материали в прокуратурата.
На този етап просто предстои смяна на стражата и обслужващия персонал, нагоре обаче възложителите остават същите. Да му мислят новите подизпълнители – както в съдебната власт, така и в политиката.
*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
