Палаткови лагери, сблъсъци и арести: в няколко елитни американски университета ситуацията заплашва да излезе извън контрол. Какви искания поставят студентите в САЩ?
Вече трета седмица в САЩ не спират пропалестинските протести, обхванали над 30 университета в цялата страна. В Колумбийския университет протестиращите окупираха една от сградите – Хамилтън хол. Стигна се и до арести на протестиращи, което е безпрецедентно събитие за елитния американски университет.
Входът на сградата бе барикадиран с метални маси и преобърнати пейки, до тях дежуреха протестиращи, за да блокират достъпа. В Хамилтън хол се намират факултетите по германски и славянски езици. От построяването си през 1907 година, като най-мащабни бяха протестите през 1968 година срещу войната във Виетнам.
„Лагер на солидарността с ивицата Газа“
Окупацията на Хамилтън хол е поредната ескалация в рамките на пропалестинските протести. Те се активизираха на 17 април след изявлението на ректорката на Колумбийския университет Немат (Минуш) Шафик, която бе извикана в Конгреса. Там републиканците я разкритикуваха, обвинявайки я в недостатъчни мерки в борбата с антисемитизма на територията на университета. Иначе протестите започнаха още непосредствено след отговора на Израел на мащабната атака на радикалното ислямистко движение Хамас на седми октомври 2023 година.
Няколко часа преди появата на Шафик в Конгреса студентите заеха поляната пред главната университетска библиотека, където опънаха палатки и провъзгласиха „Лагер на солидарност с ивицата Газа“. На следващия ден Шафик, по нейните собствени думи, предприе „извънредна стъпка“ в „извънредните обстоятелства“, като упълномощи полицията да демонтира палатките. В рамките на акцията на 18 април бяха задържани повече от 100 активисти. Но още на следващия ден пред библиотеката бе вдигнат нов палатков лагер.
Недоверие от двете страни на барикадите
Протестиращите отправиха три основни искания. Първо – университетът да се откаже от инвестициите в компании, които – по тяхно мнение – печелят от окупацията на ивицата Газа. Второ – да се установи пълна прозрачност на всички инвестиции на Колумбийския университет. И трето – амнистия за студентите и сътрудниците, санкционирани дисциплинарно в хода на протестите.
В началото на акцията много от студентите искаха да привлекат вниманието към смъртта на цивилни граждани в Газа. Но след решението на Шафик да прибегне към помощта на полицията недоволството се прехвърли към ръководството, паралелно избухна и дебат за свободата на словото и допустимите рамки на протестите. Студентите възприеха намесата на полицията като посегателство спрямо техните права.
Равинът Ели Бюхлер междувременно призова над 290-те еврейски студенти в университета да си отидат по домовете на фона на пропалестинските акции. В пропалестинските среди пък мнозина започнаха да се опасяват от „доксинг“ („doxxing“) – разгласяване на личните им данни и нарушаване на принципа за конфиденциалност. Проблемът се изостри, след като снимките и имената на някои активисти се появиха по светодиодните екрани на камионите, движещи се в района на университета.
Опитите на университета да поднови диалога
След полицейската акция от 18 април, довела до ескалация, администрацията на университета се опита да възстанови диалога – с участието на високопоставени представители на академичните среди и на Университетския сенат. Този независим орган, който включва студенти, випускници и сътрудници на университета, нарече искането за намеса на полицията „безпрецедентно и непропорционално“, същевременно осъди всички прояви на антисемитизъм, ислямофобия и антипалестински расизъм.
Университетът предложи да бъде свикан комитет от преподаватели за поддържане на академичните свободи и да се инвестира в здравеопазването в ивицата Газа. Но до пробив в преговорите с активистите така и не се стигна.
Натиск върху Байдън в навечерието на изборите
Колумбийският университет се готви за тържественото връчване на дипломите в средата на май. Наред с родителите на випускниците, това събитие по традиция привлича голям брой високопоставени гости, сред които са и много представители на американския елит. Евентуален провал на церемонията може да се отрази негативно на репутацията на учебното заведение и да доведе до сериозен отлив на инвестиции.
Допълнителен фактор на напрежение са предстоящите през ноември президентски избори, на чийто фон расте натискът върху Джо Байдън в светлината на политиката на Вашингтон в Близкия изток.
Говорителят на Камарата на представителите в Конгреса – републиканецът Майк Джонсън – посети на 24-и април университета и заяви, че ще поиска от ръководителя на Белия дом да изпрати на място Националната гвардия. Тази заплаха не бе реализирана. Същевременно Джонсън призова Шафик на подаде оставка.
Както написа „Вашингтон пост“, бившият президент Доналд Тръмп и други републиканци се възползват от избухването на протестите в университетите в страната, за да покажат, че при Байдън „САЩ са излезли извън контрол“. Самият президент на свой ред осъди окупацията на Хамилтън хол, но така и не е посетил университета – както поиска Джонсън.
*Текстът е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
