На 29 ноември 2024 година, португалският парламент окончателно одобри бюджетния проект за следващата година, отбелязвайки десетилетие от края на интервенцията на т.нар. „тройка“ – включваща Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ), настъпила след финансовия срив през 2011 година.
През това време Португалия успя да постигне значителен напредък. Съотношението между публичния дълг и брутния вътрешен продукт (БВП) е паднало под 100% (сега е 95,9%), докато през 2014 година е било около 130%. Освен това, в същия период страната премина от дефицит в бюджета от 7,4% до излишък от 0,4% (1,6% през 2023 година), а равнището на безработица намаля от 13,9% до 6,5%.
Възстановяването след финансовия срив не беше лесна задача за Португалия, отбелязва италианското издание „Интернационале“. През пролетта на 2011 г. правителството на социалиста Жозе Сократиш е принудено да поиска помощ от „тройката“, която предлага пакет от 78 милиарда евро, за да предотврати фалит. Гърция и Ирландия също страдат от тежкия дългов кризис в еврозоната, а испанските банки изпитват значителни трудности. В Италия правителството на Силвио Берлускони се срива и на негово място идва Марио Монти с програма за важни икономически реформи.
Икономическата рецесия води до кризата в Португалия – рязкото понижение на БВП предизвиква силен спад в приходите, което усложнява обслужването на държавния дълг. Основната цена на получената помощ бяха мерките за строги икономии, включващи съкращаване на разходите, борба с укриването на данъци и радикални реформи. „Болезненото лечение“ намира приложение както при консерваторите, управлявали от 2011 до 2015 г., така и при социалистите, които управляваха до началото на 2024 г., когато отново дойдоха на власт социалдемократите на настоящия премиер Луиш Монтенегро.
Португалското правителство започва да финансира инициативи, без да натрупва нови дългове. Например, в следващия бюджет се предвиждат данъчни облекчения за младежите, увеличение на разходите за здравеопазване и увеличаване на пенсиите. Въпреки това, възстановяването продължава да оказва натиск върху обществото. Годините на икономии оставиха дълбоки следи върху много важни държавни институции, като особено засегнато е здравеопазването, едно от основните наследства на Революцията на карамфилите. Между 2011 г. и 2013 г. бяха одобрени мерки за спестяване на около 1 милиард евро, плюс допълнителни съкращения.
Системата на здравеопазването през годините стана по-икономична за държавата. През 2022 г. Португалия харчи 2814 евро на човек за здравеопазване, което е по-малко от средното за ЕС, където разходите бяха 3533 евро преди две години, и само малко над половината от разходите на Германия, която изразходва 5317 евро. Въпреки това, цената за това е намалената достъпност до здравни услуги за най-бедните слоеве от обществото.
Освен това, системата на общественото здравеопазване страда от недостиг на кадри, тъй като работещите в сектора стачкуват, получават ниски заплати и работят в изтощителни смени. Според проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), през 2022 г. медицинска сестра в Люксембург или Белгия е получавала три пъти по-висока заплата в сравнение с португалските си колеги.
Кризата предизвика и безпрецедентно изтичане на мозъци. Вестник „Диарио ди Нотисиаш“ нарича младежите от „поколението 1989“ португалците, които са били в университет или на път да завършат обучението си между 2011 и 2014 г.: те са младото поколение, което носи тежестта на кризата и икономическите мерки и на 35 години сега не получават помощи от държавата. Например, данъчните облекчения за лица под 35 години са водещи в новия финансов закон. Много от тези хора са принудени да емигрират за по-добри възможности в чужбина.
Този феномен обаче продължава да бъде актуален. Според министър Мария до Розарио Палма Рамальо, почти една трета от младежите в Португалия напускат страната, а финансовият министър Жоаким Миранда Сарменто посочва, че от 2021 до 2023 година, над 42 хиляди млади образовани хора са емигрирали. Управителят на централната банка, Марио Сентено, обаче уточни, че изтичането на мозъци се компенсира от нарастващия брой на висококвалифицирани имигранти.
Според проучване на „Бостън кънсалтинг груп“ младите португалци се насочват към чужбина заради по-високите заплати, гъвкавото работно време и по-добър баланс между професионалния и личния живот. В Португалия работата не е недостатъчна, но често е ниско платена и изисква дълги работни смени. Проблемът е, че последните години на икономическо възстановяване са насочени към по-малко продуктивни сектори, като туризма. Поради тази причина, наблюдатели и политици смятат, че е необходима индустриална политика, насочена към иновациите, която да предостави по-добри работни места и заплати.
Според икономиста Жозе Рейш в интервю за „Журнал ди Негосиош“, „когато три четвърти от работната сила е концентрирана в сектори с под средна производителност, това означава, че страната има проблем“. Някои компании предпочитат по-лесни сектори, които не генерират много богатство и предлагат ниски заплати на своите работници.
Примерът на Португалия е още по-значим, като се има предвид последиците за други задлъжнели нации в еврозоната. Всички правителства в Лисабон от 2011 г. насам показаха смелост да се справят с реалността, приемайки непопулярни мерки без да обещават нереални неща на избирателите, отбелязва „Интернационале“.
Ситуацията не е такава в Франция и Италия, където популистките движения печелят терен, убедени, че финансова консолидация може да бъде игнорирана. Италия започва да изпитва последиците от огромните загуби за държавния бюджет, причинени от бонусите, свързани със строителството, по-специално от известния супербонус от 110%, който до момента струва на страната 160 милиарда евро: според ЕК, през тази година, държавният дълг на Италия ще достигне 136,6% от БВП и се очаква да нарасне до 138,2% през 2025 година; междувременно дефицитът ще спадне до 3,8% в сравнение с 7,2% през 2023 г.
Франция обаче е в още по-тежко положение след последните събития: правителството на консерватора Мишел Барние бе подложено на вот на недоверие на 4 декември. Проектобюджетът от 60 милиарда евро, включващ съкращения на разходите и увеличение на данъците, е целял намаляване на дефицита до 5% от БВП, но така и не успя да бъде реализиран.
В навечерието на представянето на финансовия закон, Барние заяви в интервю за „Трибюн“, че основната задача на ръководителите на Франция в момента е „да ограничава дълга“, разчитайки на „колективни усилия на политическите сили, защото страната се управлява по-добре, когато всички споделят правилната перспектива и им се казва истината“. Призив, който не намери отговор в политическите среди, а ситуацията стана още по-тревожна. На 28 ноември доходността на 10-годишните френски държавни облигации надмина тази на Гърция, което е неочаквано. След падането на Барние, проблемът с дълга остава и ще бъде решаван от новия премиер. Операция, която, както показва португалският опит, несъмнено ще бъде болезнена.
