Когато мислим за Рио де Жанейро, първата асоциация, която си идва на ума – независимо от нашите религиозни убеждения – вероятно е свързана с религията.
Разположена на върха на Корковадо – 2300-метрово гранитно възвишение, висящо над града – статуята на Христос Изкупител протяга ръце като в топъл обичаен жест, който посреща посетителите на града на самбата.
Статуята на Исус е била символ на Рио де Жанейро повече от столетие. През февруари 1922 година архитектът Хейтор да Силва Коста спечеля конкурса за дизайн на огромна скулптура на Исус, издигаща се на висок планински връх, като най-тънък клечка. Статуята беше открита девет години по-късно.
И днес, почти 100 години по-късно, статуята, висока 30 метра с размах на ръцете 28 м, продължава да бъде символ на града и е известна по целия свят. Тази внушителна структура дали показва инженерните умения на бразилците, които я изградиха?
За Пауло Видал, архитект и ръководител на Института за историческо и художествено наследство (IPHAN), който одобрява всички проекти за възстановяване, това определено е така.
„Гражданското строителство в Бразилия винаги е било на върха на света, особено в областта на стоманобетонните конструкции“, казва той.
И тук е тайната на статуята. Въпреки че изглежда като каменна скулптура, Христос Изкупителят е по същество „бетонна сграда, покрита с плочи от сапунен камък“, както я описва Видал.
Това обаче не означава, че изграждането и поддържането й не са били предизвикателство.
Проектът за статуята се роди като акт на религиозна пропаганда: опит да се понижи „море от безбожници“ след Първата световна война, като се възстанови фигура на Исус Христос, който да пази Рио, възпоменателен от всяка точка на града – божественият в каменна плът. Беше обявен конкурс за проект на статуята и Да Силва Коста, който я представи като поздрав към слънцето, като изобрази Исус, покрит с розов „ореол“ при залеза, спечели поръчката.
Изграждането на толкова голяма структура винаги е било предизвикателство, а построяването й на висок и опасен връх – още по-голямо. Не само поради сложността на строителството, но и на грижата за поддържането й.
„Голямото предизвикателство беше да се създаде проект, който да издържи на атмосферните условия“, казва Видал, който посочва, че връхът Корковадо е „изложен на много агресивни атмосферни условия“.
Работата по статуята започва през 1926 година, финансирана предимно от църквата в Рио, и на 12 октомври 1931 година тя е открита. Днес тя е част от Пейзажите на Кариока между планината и морето, обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО, създаден през 2012 година. Четири години по-рано статуята е включена в списъка на IPHAN заради историческата си стойност. През 1990 година тя е обявена за общинско културно наследство. Тя е също така най-голямата статуя в стил ар деко в света.
Тъй като посещението на Христос Изкупителя – с влак или пеша – е задължителна туристическа дейност в Рио с около 2 милиона посетители годишно, е от съществено значение статуята да бъде запазена.
„Вътре в статуята се чувствате като напълно защитени от времето и околната среда“, споделя той. „Там е много тихо – това е много здрава структура, а когато се изкачвате към главата, пространствата, през които може да преминете, стават много тесни. И когато най-накрая излезете на върха на главата, усещането за свобода е удивително.“
За жителите на Рио де Жанейро Христос е станал част от семейството. Том Жобен, дядо на боса новата, автор на „Момичето от Ипанема“, пише за „отворените ръце над Гуанабара“ в песента си Samba do Avião. Другата песен просто се казва Corcovado. „Da janela, ve-se o Corcovado, O Redentor, que lindo“, пее той – „От прозореца се вижда Корковадо, Изкупителят, колко е красив“.
Самият Мартинс е организирал две изложби, посветени на скулптурата, и неотдавнашен EP, в който в три от петте песни се споменава за статуята. Фактът, че детските му спомени от гледането на статуята са му вдъхновение за песните му, е ясен знак за влиянието, което тя е оказала върху хората.
За Франческо Перота-Бош, архитектурен критик и биограф на архитекта-модернист Лина Бо Барди, Корковадо е „най-демократичната забележителност в града“. Рио де Жанейро е известен като място, където голямото богатство и бедността живеят редом едно с друго, но по някакъв начин скулптурата ги обединява.
„Можете да я видите от богатите и бедните квартали“, казва той. „Кариоките могат да я наблюдават от южната или северна зона и ще имат ориентир, за да се намерят в града. В голяма степен благодарение на Корковадо, Рио се превръща в град с много визуални елементи, които помагат на посетителя да се ориентира в него.“
Това е символично за спокойната, мултикултурна Бразилия, че голямата скулптура, изградена като символ на една религия, представлява гостоприемната атмосфера на цялата страна.
Може би това е най-големият дар на Христос Изкупителя.
Статията е достъпна CNN
