Електрификацията на железопътната линия при Дунав мост край Русе през 2027 г. и планирането на съвместен коридор между Гърция, България и Румъния очертават една от най-сериозните промени в транспортната карта на Югоизточна Европа от десетилетия насам. Проектите целят не просто модернизация на отделни участъци, а създаване на реално функциониращ Север–Юг коридор, който да свърже Егейско море с Черно море и Дунав, без прекъсвания и несъвместими стандарти.
Ключов елемент в този процес е електрификацията на железопътната част на Дунав мост при Русе – Гюргево. Проектът обхваща около 11 километра от гара Русе-разпределителна до средата на моста и се очаква да бъде завършен през 2027 г.
Според изчисленията на транспортното министерство електрическата тяга ще намали транспортните разходи за товарните превози с близо 30%.
Макар отсечката да изглежда малка, тя има стратегическо значение – именно липсата на електрификация на моста в момента принуждава влаковете да спират, да сменят локомотиви или да използват по-скъпа дизелова тяга, което оскъпява и забавя превоза между България и Румъния.
Ремонтът на съществуващия Дунав мост 1 трябва да приключи до юни тази година, а до края на 2026 г. се очаква да бъде избран изпълнител за електрификацията. Това ще позволи непрекъснато движение на електрически влакове от гръцките пристанища през България към Румъния и по-нататък към Централна и Източна Европа.
В контекста на растящите цени на енергията и засилената конкуренция между транспортните коридори, подобно намаляване на разходите може да се окаже решаващо за пренасочване на товарни потоци през България.
На този фон България, Гърция и Румъния обявиха намерението си да поискат европейско финансиране за съвместен проект за модернизация на железопътната линия Солун–София–Букурещ.
Идеята е трите държави да действат като единен блок – да планират, проектират, издават разрешителни и строят синхронно, така че коридорът Север–Юг да заработи като непрекъсната система, без „тесни места“, забавяния и административни разминавания.
Това партньорство беше официално поставено на първата работна среща за коридор „Черно море – Егейско море“, домакинствана от вицепремиера и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов.
Проектът има и ясно политическо измерение. След десетгодишно прекъсване през 2026 г. трябва да бъде възстановена редовната железопътна връзка между София и Солун – последният директен влак по това направление е пътувал през 2017 г.
Възстановяването на пътническото движение е символично, но още по-важна е перспективата за ускорени и по-евтини товарни превози между Егейско море и вътрешността на Балканите.
Българската страна поставя като първи приоритет и изграждането на Дунав мост 3 при Русе – Гюргево. Според Гроздан Караджов това е ключов проект за целия коридор, който трябва да излезе от фазата на анализи и да влезе в реална подготовка за строителство с ясни срокове и отговорности.
Паралелно с това се настоява за стартиране на предпроектни проучвания за нови мостове при Никопол – Турну Мъгуреле и Силистра – Кълъраш, както и за възобновяване на фериботната линия Русе – Гюргево като допълнителен капацитет в преходния период.
Стратегическо значение има и вътрешната за България ос Свиленград–Пловдив–Стара Загора–Русе, включително идеята за нов тунел под Стара планина. Тази връзка е гръбнакът, който ще свърже гръцките пристанища с Дунав и Румъния и ще позволи бързо прехвърляне на товари между различните направления.
Целта е единен коридор със съгласувани технически стандарти и пълна оперативна съвместимост.
Гърция вече напредва с ключови проекти, които се вписват в общата визия – електрификация на двойната железопътна линия Пирея–Атина–Солун, модернизация на участъци по линията Солун–Кулата и изграждане на връзка от пристанище Александруполис към българската граница.
От румънска страна акцентът е върху непрекъснатостта на пътните и железопътните връзки и по-добрата интеграция между различните видове транспорт.
Подписаният през декември 2025 г. меморандум за новия коридор е ясен сигнал, че България, Румъния и Гърция търсят не просто национални решения, а общ европейски отговор. Европейската комисия вече даде знак, че тристранни проекти с готовност за реализация до 2030 г. могат да получат финансиране по Механизма за свързване на Европа, при условие че съвместните предложения бъдат подадени до средата на септември 2026 г.
Ако тези планове бъдат реализирани, Балканите имат шанс да се превърнат от периферия в ключов логистичен мост между Северна и Южна Европа. За България това означава не само по-ниски транспортни разходи и по-конкурентна икономика, но и стратегическо утвърждаване като транзитен център в новата европейска транспортна архитектура.
