Атомното влияние на Годзила и разказите за радиационни ефекти остават значими за японската култура, след като атомните бомби в Хирошима и Нагасаки предизвикват дълбоки отражения в обществото, според АФП.
Мангата „Астробой“ е известна в Япония под името „Могъщият атом“, а аниме като „Акира“ и „Атаката на титаните“ представят експлозивни сцени.
„Справянето с дълбоки травми и преодоляване на болката е постоянна тема в японската култура, която привлича интереса на глобалната аудитория,“ казва Уилям Цуцуи, специалист по история в Университета на Отава.
Атомните бомби, сброшени на 6 и 9 август 1945 г., са отговорни за около 140 000 загинали в Хирошима и 74 000 в Нагасаки.
След края на Втората световна война темите за разрушения и мутации са свързани с тревоги за чести природни катастрофи, особено след инцидента във Фукушима, който поражда нови страхове.
„Докато някои произведения пряко разказват за ужасите от атомната бомба, мнозинството от тях се подхода по по-индиректен начин,“ споделя писателката Йоко Тавада. В своята книга En eclaireur, публикувана в Япония през 2014 г., тя акцентира на последствията от значителна катастрофа.
Тавада черпи вдъхновение от паралелите между атомните експлозии, инцидента във Фукушима и „болестта Минамата“ – отравяне с живак, причинено от индустриално замърсяване в югозападната част на Япония.
„Това не е предупреждение, а послание – нещата могат да се влошат, но ние ще намерим начин да оцелеем,“ коментира Йоко Тавада.
Годзила е безспорно най-забележителното творение, визуализиращо сложната връзка между Япония и ядрената енергия – древно същество, събудено от американските ядрени тестове в Тихия океан.
„Нуждаем се от чудовища, които да представят абстрактните ни страхове,“ добавя Цуцуи, автор на „Годзила в съзнанието ми“. „През 50-те години това чудовище изпълняваше такава роля за японците, свързано с атомната енергия, радиацията и спомените от атомните бомби,“ допълва той.
Много зрители напускат класическия филм от 1954 г. просълзени, след като наблюдават как Годзила опустошава Токио.
„Счита се, че екипът по визуални ефекти е създал дълбоките бръчки на чудовището, вдъхновени от белезите на оцелелите от Хирошима и Нагасаки,“ добавя Уилям Цуцуи.
Темата за ядрената енергия присъства в почти 40 филма за Годзила, но често остава незаобиколим аспект.
Според Цуцуи, американската аудитория не проявява интерес към японските филми, които представят страданията от войната и съдържат негативни спомени за САЩ и използването на атомните бомби.
Въпреки това, поредицата остава много популярна и „Годзила: Възраждане“ постига значителен успех през 2016 г., като много критици го изтълкуваха като коментар на управлението след Фукушима.
„Черен дъжд“ – роман на Масуджи Ибусе от 1965 г. разглежда болестта и дискриминацията, причинени от радиацията, и е известен труд за бомбардировката на Хирошима.
Ибусе не е оцелял след атентата, което предизвиква значителен дебат относно правото на писане за подобни събития, добавя Виктория Йънг от Университета на Кембридж.
„Създаването на литературен текст, основан на реални събития, е винаги предизвикателство. Имате ли правото да пишете за това, ако не сте го преживели?“, заявява тя.
Кендзабуро Ое, писател и Нобелов лауреат през 1994 г., събира свидетелствата на оцелелите в „Бележки от Хирошима“ – колекция есета, създадена през 60-те. Той избира документален стил, за да се изправи пред реалността, разглеждайки я през призмата на личния опит.
