Макробиотичната диета отразява основните принципи на източната философия за взаимодействието между ин и ян и за необходимостта от тяхното синхронизиране чрез начина на живот и храненето. Тази диета, която произхожда от Япония, напоследък се възприема от много известни личности, които я модифицират, съобразно своите личностни разбирания и спецификата на западния начин на живот.
Едни от най-известните привърженици на макробиотиката в системата на хранене са Мадона, Кристина Агилера, Джулия Робъртс и Гуинет Полтроу. Относно ползите на този начин на хранене Мадона отбелязва, че не е привърженик на крайностите в храненето и затова в продължение на години спазва здравословен начин на живот и се придържа към макробиотичната диета. Тя споделя, че „този начин на хранене не само помага за поддържането на здравословно тегло, но и за снемането на стреса.”
Принципите на макробиотичната диета се основават изцяло на натурални и органични продукти, които в най-добрия случай са и местно производство. Терминът „макробиотичен“ в превод от гръцки означава „дълъг живот“. Приема се, че спазвайки този хранителен режим човек превантивно си подсигурява възможността за по-дълъг живот, без болести.
Привържениците на тази диета не препоръчват консумирането на допълнително обработените хранителни продукти или такива, които съдържат консерванти и подобрители. Храната се яде сурова, приготвя се на пара, задушава се или се пече. Важен принцип е спокойното и бавно хранене, съчетано с продължително сдъвкване на храната. Акцентира се върху зърнените храни, зеленчуците, бобовите култури, семената, ядките, рибата и плодовете. Препоръчвам добавяне на домашно приготвени кълнове от български лимец. Подслаждането на храната да бъде с мед или тръстикова захар.
Макробиотичната диета ви съветва да изхвърлите от менюто си месото, хляба, сладките изделия, алкохола, повечето млечни продукти, кофеина, както и преработените или консервирани продукти.
Тъй като при макробиотичната диета напълно се изключват месото, яйцата и млечните продукти, което крие риск от дефицит на вит. В12, и вит. D, калций, протеини и желязо, лично аз препоръчвам внимателно постепенно преминаване към тази диета, без крайности и в съответствие с цялостното състояние на организма, индивидуално да се прецени приемането на известни количество месо (заешко, пуешко и пилешко месо), както и традиционното българско кисело мляко и яйца. Съветът ми е да се набавят такива местно отгледани натурални продукти.
Системните занимания с активна физическа дейност, особено с фитнес-бокс допълва здравословните ефекти на този тип хранене.
Спецификата на боксовия спорт и в двете му разновидности – аматьорски и професионален, е свързана с изключително високи психофизически натоварвания на атлетите.
Той е ацикличен спорт с взривно-динамичен характер на движенията, извършващи се с променлива интензивност. Този спорт се характеризира с проявление на максимална и субмаксимална мощност през сравнително дъдъг период от време.
Неслучайно знаменитости като Адриана Лима, Хилари Суонк, Робърт Де Ниро, Ръсел Кроу, Марк Уолбърг, Ким Кардашиян, Джейк Гиленхал, Ели Гулдън и др. поддържат невероятното си телосложение чрез боксови тренировки.
Боксът, като вид спорт се характеризира с нарастваща популярност. Той е един от най-динамичните спортове, който изисква не само физическо но и умствено (психическо) развитие. Може да се каже, че боксьорите принадлежат към всестраннните атлети.
Известния френски учен Ф. Лагранж е писал, че ако се започнат занимания с бокс във възраста , когато организмът е още гъвкъв, то тази гъвкавост, може да се запази до 50 годишна възраст и в нея да се изпълняват сложни координационни движения.
Изключителното влияние на бокса за хармонично физическо развитие на човека нееднократно се подчертава и от други известни дейци в областта на физиологията и физическото възпитание. Така например, А. Крестовников счита, че съвременната дългогодишна тренировка на боксьора развива всички основни физически качества и боксьорите имат изключително пропорционално развито тяло с широки рамене и добре развита мускулатура.
С положително отношение към боксовият спорт са редица известни и обществено признати личности, като А.Пушкин, А. Куприн, Пол Робсън, Джек Лондон, Ърнест Хемингуей и др. С бокс се е занимавал и известния математик на Древна Гърция – Питагор, както и Чарли Чаплин, и много други известни личности (А. Тарас, В. Лялько, 2007).
Боксът е проява на спортна целеустременост, на голямо мъжество, решителност, настойчивост и други волеви качества.
Едуард Хоули (Edward Howley) прави класификация на различните видове двигателни дейности и калоричния им разход, като поставя бокса на едно от първите места (748 калории за 60 мин.).
В настоящата статия отчитам изключителната ефективност на боксовия спорт в комбинация с макробиотичната диета като средство за редуциране на килограмите и моделиране на телосложението. Заниманията с бокс трябва да бъдат четири пъти в седмицата, в съчетание със спазването на принципите на макробиотичното хранене. Тук бих могъл да ви предложа примерно дневно меню:
Закуска
Овесени ядки, накиснати с вода, към тях се прибавят 1-2 с.л. смляно ленено, тиквено или слънчогледово семе и сминдух. По желание могат да се добавят и кълнове от елда, други семена или ядки като бадеми, орехи, лешници и др., които обаче трябва да бъдат накиснати предварително във вода (времето за накисването на ядките е различно: например, бадемите киснат до 8 часа, орехите до 4 часа и т.н.)
Обяд
Кюфтета от елда, просо или зеленчуци (магданоз, спанак, тиквички и пр.), настъргана ряпа със задушен спанак, зеленолиста или сезонна салата (през ден могат да се ядат 150 гр. риба), настъргано червено цвекло и моркови и пр.
Следобедна закуска
Накиснати предварително във вода сурови ядки или сушени плодове (времето за накисването е различно за отделните ядки), плодове
Вечеря
Зеленчукова супа, суши или тофу, варени зеленчуци – червено цвекло, тиквички, моркови и пр.
Благой Калпачки е треньор по бокс, кондиционни и координационни тренировки, свързани с моделиране на телосложението; докторант в областта на спорта; член на Съюза на учените в България; лектор и треньор в повече от 6 европейски проекта по теми, свързани със здравословното хранене при спортистите и постигането на спортните резултати; автор на 9 научни статии и студии в национални и международни научни списания (Москва, Чили, Сочи и др.) свързани с бокса и моделиране на телосложението; участник в 5 международни научни конференции с теми, свързани с бокса и моделиране на телосложението.
