Правя вестници от 30 години. После сайтове, телевизии, и в радио съм поработвал. Бях четири пъти главен редактор, няколко пъти заместник, не помня вече.
Три вестника и три сайта съм направил от нулата, в някои от случаите – с решаващата подкрепа на други хора.
Научил съм десетки, ако не и стотици, на А, Бе-то в занаята.
Навремето (2006), като възстановихме „Демокрация“ и събрахме екип от предимно млади хора, Емил Стоянов, който вложи пари и усилия, се смееше и викаше – Жоро, не ние трябва да им плащаме, те трябва, понеже им даваш хляб.
Да не звучи самохвално – и мен са ме учили.
Например от Спас Илков в „Самоковска комуна“ се научих да използвам Цицерова линийка за макета на вестника. От метранпажите в печатницата на „Труд“ – как да спестя от къртовската работа при изчукването на буквите (олово, праистория).
От Невен Копанданова и Анелия Димитрова научих, че хората не трябва да бъда ругани, а насърчавани.
В телевизия „Европа“ и „Екипнюз“ разбрах, че повече от 3000 знака текст никой не чете/слуша/гледа.
От първата си главна редакторка в „Самоковска комуна“, който, като станах главен редактор, прекръстих на „Любословие“, научих, че не трябва да си чупя гръбнака и да викам на всичко – да, другарю Жарков.
С повечето си ученици се гордея. Например Боряна, която ме наследи начело на новините на „Евроком“. Вера, която проходи в занаята в „24 часа“ и я „отглеждахме“ с Ники Кокала.
Имах даже едно циганче от Видин, което си направи собствена телевизия и беше кандидат на БСП за евродепутат. Гордея се с него, макар да не споделям принципите му.
И едно друго от Монтана, което знаеше три езика на 18 години, без да се броят циганският и българският, назначих я на работа, но изчезна безследно, след като родата си я прибра.
Учех хората на прости неща в занаята.
Съобразявайте се с фактите. Ако нещо може да бъде съобщено кратко, давайте го кратко. Коментарите са отделно.
Научете граматиката. Уважение към читателя.
Позицията е много важна. Да сме неутрални е измислица. На Блъсковата журналистика.
Общувал съм и с Петьо, и с Валери.И от тях съм се учил. Не го препоръчвам.
Днес българската журналистика е обругавана. Мразена, често и презирана.
Отказвам да се срамувам. Отказвам да се притеснявам, че съм се видял с хора, които не харесват това или онова ръководство на издържана от данъкоплатците (отнася се и за частните) медия.
Гордея се, че съм български журналист.
Винаги съм искал да бъда.
Съм.
Няма да се срамувам.
Не.
