Лекари препоръчват отказването на пушенето да се прави най-късно на 40-45 години, тъй като сърдечно-съдовата система влиза в норма едва 15 г. след отказа от тютюна. Това споделиха участници на медицински форум в Далас.
Мередит Дънкан от университета Вандербилт в Нешвил и нейните колеги са провели първото дългосрочно изследване за това как отказът от цигарите и други източници на никотин влияе върху здравето на бившите пушачи и на техните шансове за скоропостижна смърт.
В изследването са участвали почти 9000 души, чиято възраст в началото на наблюдението е била около 27 години. Доброволците не страдали от хронични болести на сърцето или съдовата система, туберкулоза и други такива проблеми с белите дробове и като цяло се намирали в добро физическо и психическо състояние.
През последвалите 16 г. на наблюдение се видяло, че младостта и доброто здраве не са гаранция за защита от последствията от пушенето. Например преобладаващото мнозинство от инфаркти и инсулти – около 70% – сполитало бивши или настоящи пушачи, употребявали примерно по една кутия цигари дневно в продължение на 20 години.
Колкото повече пушели участниците в експеримента, толкова по-често при тях се развивали проблеми с функционирането на белите дробове и сърдечно-съдовата система. Отказването от „омайния дим“ първоначално влияело много силно на здравето им, но с времето скоростта на възстановяване на всички показатели в нормите забележимо се забавяла.
Даже след 16 години, отбелязват лекарите, далеч не всички негативни последствия изчезват. Това показва, че пушачите, ако се решат на такава стъпка, трябва колкото се може по-бързо да откажат цигарите.
„Пет години, след като се откажете от пушенето, вашето здраве забележимо се подобрява. Рискът от получаване на инфаркт, инсулт и други проблеми със сърцето спада с около 38%“, каза Дънкан.
