До 2024 г. гладът е засегнал рекордни 295 милиона души в 53 държави, предимно заради конфликти, сочи годишният доклад за глобалните продоволствени кризи, публикуван днес от Франс прес. Докладът предвижда „мрачни“ перспективи за 2025 г. на фона на намалено финансиране на международната помощ.
За шеста поредна година отрицателният баланс продължава, като влошаването на обстановката в Судан, Бирма и Газа отменя положителните тенденции, наблюдавани в Афганистан и Кения. Това е акцентирано в годишния отчет на Глобалната мрежа срещу продоволствените кризи (включваща ЕС, Световната банка, агенции на ООН и други).
От общо 295,3 милиона души (22,6% от анализираното население) 1,9 милиона са били в опасност от гладна смърт — най-високият регистриран брой от началото на изготвяне на този доклад през 2016 г.
Най-много хора, страдащи от остра недостиг на храна, се намират в Судан и Газа, а в по-малка степен — в Мали и Хаити.
„Ситуацията говори за крайна недостиг на храна, пълно изчерпване на устойчивите механизми за оцеляване и адаптация“, коментира Райн Паулсен, директор на Службата за извънредни ситуации и устойчивост към ФАО.
Гладът бе документиран през юли миналата година в лагера „Замзам“ в Дарфур — случай, невиждан от 2020 г. Впоследствие са потвърдени и случаи в четири други региона на страната, а Интегрираната класификация на фазите на продоволствената сигурност (IPC) предупреждава за риск от глад в Газа.
Класификацията в понеделник потвърди, че палестинските територии са в „критичен риск от глад“ през следващите месеци, след 19 месеца конфликти и два месеца блокада на международната хуманитарна помощ.
Основната причина за хранителните кризи през 2024 г. е насилието и конфликтите, довели до разселване на 140 милиона души в 20 държави.
В 18 други страни климатичните из extremни явления, засилени от глобалното затопляне, доведоха до селскостопански бедствия: суши в Южна Африка и наводнения в Бангладеш, Нигерия и други.
Авторите на доклада подчертават, че ескалацията на конфликтите, нарастващото геополитическо напрежение, глобалната икономическа нестабилност и намаляването на финансирането за помощ влошават продоволствената сигурност в редица държави — от Демократична република Конго до Хаити.
Документът подчертава също „икономическите трусове“ — увеличаване на митата и отслабване на долара — които могат да доведат до рязко покачване на цените на храните и нарушаване на веригите за доставки.
Общото финансиране намалява, особено след изтеглянето на САЩ — най-голямото финансово подкрепление — в началото на 2025 г.
Операциите в Афганистан, Етиопия, Хаити, Йемен и други вече са засегнати от този проблем. Според данни в доклада, финансирането за хуманитарни дейности, свързани с прехраната, може да спадне с 45%, а помощта за най-малко 14 милиона деца е „застрашена“, което би могло да доведе до сериозно недохранване и смърт.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заявява в предговора към доклада, че „гладът и недохранването нарастват по-бързо от способността ни да реагираме, докато едновременно една трета от храната в света се губи или разхищава.“ Той изразява загриженост за „рекордните нива“ и подчертава, че „стари кризи са задълбочени от новата: рязкото намаляване на хуманитарното финансиране. Това не е просто провал на системите — това е провал на човечността.“
„В контекста на тези значителни съкращения, е наложително да се намерят най-ефективните мерки“, акцентира Паулсен от ФАО, който призовава за по-силна подкрепа на земеделието.
Той отбеляза напредъка в Афганистан, където за три години 8 милиона души по-малко страдат от продоволствена несигурност. „Една от причините е подкрепата за фермерите, за да могат да произвеждат.“
„Селското стопанство е четири пъти по-евтино от другите форми на помощ“, добавя той, като подчертава, че „мирът е основополагающа предпоставка“, а „правото на храна е основно човешко право“.
