Френската политика е толкова парализирана, че оставката на президента Еманюел Макрон — идея, която доскоро се шепнеше само в коридорите на властта — вече се обсъжда открито.
Но макар неговото напускане да би било истинско земетресение за европейската политическа сцена, все повече анализатори се съмняват, че това би решило задънената ситуация, в която се намира Петата република.
Проблемите на Франция изглеждат много по-дълбоки
Макрон вече търси своя пети министър-председател за по-малко от две години, очаквайки, че Франсоа Байру ще бъде отстранен в понеделник заради непопулярните си мерки за намаляване на огромния бюджетен дефицит на страната.
Но може ли нов премиер, предложен от Макрон, да прокара нужните милиарди евро икономии, за да се избегне дългова криза? И дали нови предсрочни избори биха създали стабилно парламентарно мнозинство? И двете изглеждат малко вероятни. Дори Макрон да подаде оставка, неговият наследник почти сигурно ще се сблъска със същите проблеми.
В продължение на почти 70 години институциите на Петата република устояват, независимо колко често хората излизат на улиците или колко дълго стачкуват. Правителствата идваха и си отиваха, а президентите изкарваха мандатите си, макар и често с по-малка популярност в края на периода си. Системата издържа.
Днес обаче парламентът е блокиран, бюджетните преговори буксуват, а признаците за социално напрежение стават все по-силни. Финансовите пазари са напрегнати, а Байру предупреждава, че Париж може да се окаже в „гръцкия сценарий“, ако не овладее разходите.
На този фон лидерът на крайнодесния Национален фронт Жордан Бардела и водачът на крайната левица Жан-Люк Меланшон, чиито партии заедно заемат една трета от местата в парламента, открито призовават президента да си тръгне.
Дискусиите за неговото оттегляне вече не звучат абсурдно и включват уважавани политически коментатори и фигури от десния център.
„Чуваме това дори от хора, близки до лагера на Макрон“, казва социологът Матийо Галяр. „Дискомфортът е реален.“
Но Макрон вероятно няма да се оттегли
Все още изглежда почти невъзможно Макрон да се откаже от поста си, особено защото предсрочната му оставка (президентските избори са чак през 2027 г.) няма да реши хаоса.
Проучванията показват, че нови парламентарни избори през следващите седмици най-вероятно ще доведат до нов „висящ парламент“ с малко повече места за крайнодесния Национален сбор на Марин Льо Пен.
„Политиците погрешно вярват, че французите избират лидер и след това му предоставят работещо парламентарно мнозинство“, казва конституционният експерт Бенжамен Морел.
Това убеждение, добавя той, е една от жертвите на победата на Макрон през 2017 г. като либерален разрушител, който наруши традиционния двупартиен модел. Политическите линии, които се очертаха след това, сега се обръщат срещу него.
„Не съм виждал такава несигурност от 1968 г. насам“, казва Ерик Шани, бивш главен икономист на AXA, визирайки протестите от май 1968 г., които парализираха Франция и доведоха до дълбоки социални и политически промени.
„Изведнъж не знаеш какво се случва с икономиката и с правителството ти.“
Нов лидер, същите проблеми
Известен с твърдоглавието си, Макрон често отхвърля възможността за ранно напускане.
През последните осем години 47-годишният центрист е доминираща и все по-поляризираща фигура във френската политика, а обещанията му да превърне страната в „стартъп нация“ не са напълно изпълнени.
Президентът добре знае, че няма признаци френските политици да са готови да оставят настрана разногласията си и да решат бюджетните проблеми за доброто на страната.
„Ще продължаваме да увеличаваме дефицита, нищо няма да се промени и ситуацията ще се влошава“, казва Гаспар Ганцер, бивш съветник на социалистическия президент Франсоа Оланд.
Френските опозиционни партии грешат, ако смятат, че могат просто да сменят премиери, да организират нови избори или дори предсрочни президентски избори, без да се сблъскат с тежките мерки, които правителствата на Макрон се опитват да приложат, добавя Шани.
„Ако хората започнат да мислят, че не е толкова зле и можем да живеем с дефицити, се насочваме към пълна криза. Германия ще започне да гледа на Франция като на сериозен проблем, а ЕЦБ няма да може да помогне на френското правителство да управлява дълга си.“
Според Шани Германия би могла да постави условия за всяка помощ от страна на ЕЦБ.
Но дори Берлин да успее да притисне френската политическа върхушка, дали Франция би последвала този пример? Ако съдим по протестите на „жълтите жилетки“ през 2018–2019 г., пенсионните протести през 2023 г. и сегашните призиви за национална стачка, обществото е все по-скептично и неспокойно и няма голям апетит за жертви и икономии.
Що се отнася до свалянето на Макрон, Франция е страна с дълга революционна традиция и добре разбира както привлекателността, така и рисковете от „отсичането на главата на шефа“.
Лесно е да поискаш оставката му — но трябва да си готов за хаоса, който ще последва.
Източник: „Политико“
