На 24 февруари войната в Украйна ще навърши четири години и без да се съобръзява с никого ще прекрачи в петата. По всичко личи че това няма да е последната тъжна годишнина, която отбелязваме. Единственият човек, който може да прекрати продължаващото безумие – руският президент Путин – очевидно няма никакво желание да го стори. След като няма изгледи сблъсъкът да спре в обозримо бъдеще, единственото, което ни остава, е да продължаваме да го приемаме като част от ежедневието си. Затова ще ви предложа малко храна за размисъл на тема „какво промени войната през последните четири години“.
Русия вече не е суперсила.
Може би на някого тази констатация ще се стори пресилена, но нека да бъдем обективни – единственото, което Путин прави през изтеклите 4 години (когато не заплашва с ядрен Холокост), е да моли някого за нещо. Най-вече да му купят петрола или пък да му продадат каквото и да е за нуждите на армията. Зле прикритото му хленчене обаче вече е втръснало на всички, а лишеното от покритие перчене не предизвиква у никого респект и страхопочитание.
Дронът като символ.
Може би е твърде рано да се анализира как войната в Украйна ще повлияе на развитието на бъдещите оръжейни системи, но поне в една област – дроновете – голямата крачка вече е направена. Дронът (и в летящия, и в наземния и в морския му варианти) е новият цар на бойното поле. Почти не остана сфера, в която новото оръжие да не се използва, а пък съчетаването му с достиженията на изкуствения интелект го превръща в „перфектния убиец“. И все пак, трябва да имаме едно на ум, когато възхваляваме безпилотните машинки – и Украйна, и Русия прибягнаха до тях защото и двете са сравнително бедни и загубата на доста скъпо струваща техника като танкове, артилерия и самолети се компенсира много трудно. Това ме кара да съм доста предпазлив и да не давам категорично становище дали войната на бъдещето ще бъде изцяло доминирана от дроновете, както настоящата или ще дойде нещо друго.
Сбогом на окопите.
Окопите и траншеите са почти толкова стари колкото са и знанията ни за човечеството, и поради очевидната простота и функционалност те в продължение на доста векове бяха неразделна част от военното дело. Сякаш по инерция, те играеха важна роля и през първите две години на войната в Украйна. Но дроновете изпратиха в историята и тях. Идеята, че можеш да се скриеш в дупка в земята от огъня и очите на противника просто вече не работи откакто небето над бойното поле се напълни с всевиждащи хвъркати машинки. За сметка на това закритите солидни укрепления, пък били те и добре построени жилищни сгради, все още са на голяма почит. Логиката е ясна – бункер, блок или завод, важното е да има някава преграда отгоре, която да скрива боеца от търсещия поглед на камерата на дрона. Дебелите стени пък спират смъртоносните шрапнели и свистящите куршуми. Явно добрата стара фортификация далеч не е изпяла последната си песен.
Фронт без фронтова линия.
Свикнали сме да чуваме че от доста време конфликтът в Украйна се превърнал в позиционна касапница, подобна на Първата световна война. Историята обаче никога не се повтаря едно към едно, така че това твърдение е само отчасти вярно. За разлика от битките преди век, когато командирите са можели да нанесат на картите точните очертания на собствените и противниковите позиции, сегашните военначалници биха се затруднили значително, ако ги помолят да направят същото. Работата е там, че заради тоталната доминация на дроновете вече не съществуват фиксирани фронтови линии в класическия смисъл на думата, а нещо като полоси (или пояси) с широчина до 20 км, в които хора и техника на двете страни извършват движения, подобни на брауновото. Това пък води до изкривяване и на други утвърдили се понятия от учебниците по военно дело като атака, контрататака, маньовър, прегрупиране и т.н. Ако все пак можем да отличим някаква закономерност в този тотален хаос, то тя е, че в повечето случаи надделява по-добре подготвеният и способният да взима самостоятелни решения в бързопроменяща се обстановка.
Авиацията не е за бедни.
Казват че бедността не била порок, но със сигурност много от неволите, с които понастоящем се сблъскват двата противника на бойното поле, биха били избегнати, ако някой от тях бе успял да установи трайно превъзходство във въздуха. А това е свързано преди всичко с пари. И то много. Нов руски Су-34 струва около 50 милиона долара, използваният от украинците F-16 пък достига до 70 млн. С оглед на това, че и двете страни не са богати, ясно е че всяка загуба на самолет, освен намаляване боеспособността на въздушните сили е и финансова катастрофа. Пък и самата подготовка на пилотите може да отнеме години и струва скъпо. Поради всичко това вече почти 4 години гледаме един и същи филм – „Удряй и бягай“ , в който самолетите и на двете страни, единично или по двойки, нансят удари по цели на земята без да навлизат във въздушното пространство на противника и в момента, в който изстрелят всичко, което носят, се връщат максимално бързо в базите си, за да не бъдат засечени от вражеската ПВО. Често си мисля, че ключът към сегашната патова ситуация в Украйна е именно масираното и постоянно използване на значителни въздушни сили. Ден след ден, месец след месец, даже година след година, докато противникът рухне. Но при сегашните ресурси, с които Москва и Киев разполагат, това явно няма как да се случи.
Нужен ли флот?
Дроновете се намесиха с изключителен успех и в още една област, където никой не очакваше, че могат да имат някаква роля – военноморската. Може би за пръв път в историята на човечеството виждаме как държава, която почти не разполага с боен флот, успява да надделее в морето над противник със значителен брой военни кораби. Обезмисля ли това строителството на последните? Не, разбира се. По-скоро отново виждаме до какво водят слабата организация и липсата на адекватна стратегия и доктрина у руснаците.
Краят на масираното настъпление.
И това твърдение би трябвало да завърши с въпросителна. Защото от доста време насам в Украйна наблюдаваме как 2-3 бойци от едната страна се опитват да надделеят над същия брой противници от другата. Танковете най-често се използват по единично или по двойки, а придвижването към бойното поле на колона от 5-6 бронирани машини с пехота направо може да се нарече мощен щурм. В миналото ли останаха масираните атаки на цели батальони, подкрепяни от десетки единици бойна техника? Най-вероятно не, но в бъдеще те ще бъдат възможни когато се намери ефективна защита от вражеските дронове и се установи трайно господство във въздуха.
Провалът на доктрината Дуе.
Преди около век, в т.нар. междувоенен период, италианският генерал Джулио Дуе се сдобил със световна популярност благодарение на твърдението си, че в бъдещите конфликти водеща роля ще има авиацията, която чрез масирани удари по икономическите и административните центрове на противника ще осигури крайната победа. Това става известно като доктрината Дуе. През следващите десетилетия кой ли не се опита да я приложи на практика – Хитлер (срещу Англия), Съюзниците (срещу Германия и Япония), САЩ (срещу Виетнам), Израел (срещу Палестина) и Русия (срещу Сирия и Украйна). Единственото, което масираните бомбардировки постигнаха обаче, беше смърт и разрушения. Нито успяха самостоятелно да сринат икономиките в атакуваните страни, нито да подкопаят морала на населението до степен то да започне коренопреклонно да моли за мир. Напротив, почти във всички случи ужасните удари доведоха най-вече до допълнителна вътрешна консолидация у атакуваните народи. Затова няма съмнение, че усилията на Путин да обезсърчи украинците като отново и отново удря жилищни квартали и енергийни обекти със стотици дронове и ракети няма как да се увенчаят с успех. Защото във всички войни до сега най-важното оръжие винаги е бил човешкият морал.
Източник: Министерство на отбраната
