Павел Койчев сподели пред БТА, че е искал да организира всичките си усилия на едно място, за да направи информацията достъпна и видима. Той представи книгата албум „Пластики и прочити“, съвместно с доц. Георги Лозанов, главен редактор на списание „ЛИК“ на БТА, която е посветена на неговото скулптурно изкуство.
Събитието се състоя днес в галерия „Райко Алексиев“, част от Съюза на българските художници. Изданието обхваща творбите на Койчев от началото на прехода до съвременността, допълнени от критически анализи на доц. Лозанов.
Койчев отбеляза, че скулптурата е безкраен процес; никога не можеш да постигнеш всичко, към което се стремиш, но е важно да работиш редовно.
Книгата е структурирана в две части, които сега са събрани в едно единствено издание. То документира целия период на прехода, през който Койчев е твори, посочи доц. Георги Лозанов пред БТА. Албумът не само включва негови произведения, но и текстове от представянето на всяка творба. „По този начин, това не е просто нова книга. Тя е естествено оформена“, добави Лозанов.
„Тази книга е ценна за аудиторията на Койчев, тъй като съвременната визуална култура е далеч от популярното усещане. Тя представлява висша култура с дълбоки послания, които изискват дълбочина в размишленията. Тази книга илюстрира идеите на артиста и критика в разгадаването на посланията. Тя служи като основа за определен вид изкуствоведска и философска грамотност. Философската грамотност е важна, тъй като Павел Койчев значително се занимава с философия чрез пластични материали“, добави доц. Лозанов.
Албумът съдържа една от най-разпознаваемите творби на Койчев – „Водна паша“, която е разположена в Южния парк по инициатива на Столичната община.
Както БТА съобщи, през май Павел Койчев откри изложбата си „Мъжки, женски, среден род – единствено и множествено число“ в зала „Райко Алексиев“ на Съюза на българските художници (СБХ).
Павел Койчев е роден през 1939 г. в София. Завършва Художествената гимназия и след това учи в Художествената академия, специализирайки в „Скулптура“. От 1971 г. работи на свободна практика. Първата му самостоятелна изложба е през 1982 г. в София. През 1984 г. печели националната награда за скулптура на името на Иван Лазаров, а през 1987 г. – наградата на името на Марко Марков. Участва през 1999 г. в изложението „Световни художници на хилядолетието“ в централата на ООН в Ню Йорк.
През 2002 и 2012 г. представя България на Международното биенале във Венеция с други български художници. През 2019 г. получава наградата на Столичната община за значителни достижения в културата в категория „Визуално-пластични изкуства“ за участието си в изложбата „В градината на тревата“ в зала „Райко Алексиев“ на СБХ.
В Софийското пространство могат да бъдат открити три от неговите произведения – пред Дом на културата „Красно село“, пред Американското посолство и в езерото в Южния парк. Творби на Койчев са част от колекциите на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, а също и в музейни галерии в страната, частни колекции и изложби в Белгия, Австрия, Дания, САЩ и други.
