Опера Пловдив представи мюзикъла „Коса: Създаването“ и отведе публиката в сърцето на творческия процес преди премиерата на спектакъла на Античния театър през август. Създаден през 1967 година от безработните актьори Джеръм Рагни и Джеймс Радо, и композитора Галт МакДърмот, мюзикълът продължава да бъде в 10-те най-успешни мюзикъли на всички времена, а шест от песните, включени в него, са в Топ 100 на „Билборд“ за най-великите хитове на 20-ти век.
Мюзикълът е режисиран от Веселка Кунчева. Диригент е Константин Добройков, а сценографията и костюмите са на Мариета Голомехова. Хореограф на на спектакъла е Явор Кунчев. Участват хорът, оркестърът и балетът на Опера Пловдив, както и гостуващи артисти.
Нашият спектакъл е малко по-различен, не е това, което хората знаят от филма, каза маестро Добройков. Той припомни, че лентата е създадена 10 години след оригиналния мюзикъл, с променени сюжетни линии, различен подход откъм оркестрация и аранжимент на музиката, откъдето идва и проблемът с изпълнението на мюзикъла на живо. По думите му причината е, че в нотите няма много информация, има водещи линии, но не всичко е изписано ясно като в една класическа партитура. Не е записана нито ритмиката, нито темпото и оркестровата работа в голяма степен беше уточняване какво трябва да свирим, коментира диригентът.
Повече от 100 души са се явили на кастинга за ролите на солисти на мюзикъла. За конкретни роли са поканени определени солисти. Това са 25 души, които пеят постоянно, и не би трябвало да има главна, второстепенна, третостепенна и хорова роля, коментира маестрото.
Сценографията, която ще бъде представена на премиерата на Античния театър на 24 август, включва кръгла конструкция, която трябва да играе, да се движи, публиката да има усещане за вятър и движение, посочи сценографът Мариета Голомехова. Ще бъде използвана хидравлична система, която ще движи конструкцията, която е с диаметър седем метъра. По нея са подредени декоративни елементи – ветропоказатели, капли на велосипеди, дръжки. В костюмите е вградена военната част, онази, която сме принудени като символ на войната, да носим в съзнанието си, посочи Голомехова. Идеята при тях е била всичко това изведнъж да се пръсне, да има цветове и да се запази цветът на живота.
Целите, които екипът си поставя, е да задават важни и за днес въпроси – дали жестокостта е държавна политика и как тя се превръща с такава, нужна ли е войната, спасение ли е любовта, какво е индивидуалността на човека във време на подчинение, война ли е расизмът, властта променя ли хората.
