Операта „Цар Калоян“ представлява един сложен и изключително интригуващ проект. В нея се срещат моменти, които всеки българин може да почувства дълбоко в себе си. Всеки аспект на произведението е удивителен. То прониква в душата ни и оставя трайно впечатление. Това сподели режисьорът Вера Петрова в интервю за БТА преди премиерата на спектакъла в Стара Загора.
Тя е била поканена да режисира „Цар Калоян“ от директора на старозагорската опера Огнян Драганов. „Неговият подход е стратегически. Поемането на рискове с българско заглавие в сегашния контекст е истинска смелост. Показаното внимание към Панчо Владигеров демонстрира висока културна ангажираност“, каза Петрова.
Тя добави, че реализацията на операта би била невъзможна без дискусия с академик Пламен Карталов, който също има ключова роля. „Този проект символизира прекрасно сътрудничество между Софийската опера и Държавна опера – Стара Загора. След дългогодишно желание за съвместна работа, най-накрая осъществяваме това историческо заглавие“, отбеляза режисьорът.
Премиерата на „Цар Калоян“ в Стара Загора стана през 1975 г., и е призната за една от най-добрите интерпретации в историята. „Този факт е потвърден от самия Панчо Владигеров. С добавянето на изпълнението през 90-те години на площада в София, под ръководството на академик Пламен Карталов, ние носим голяма отговорност пред тези гиганти, тъй като желаем да предложим на публиката нова интерпретация“, сподели Вера Петрова.
Режисьорът разказа, че екипът сериозно приема предизвикателството и работи усилено с месеци, за да синхронизира визуалната и музикалната част, поддържайки постоянен ритъм. Проектът е напълно изработен в Стара Загора – костюмите и декорите са нови. Паралелно с него, диригентът Ивайло Кринчев разработва сложната музикална структура. „Цар Калоян е сложно, но прекрасно произведение, с моменти, в които всеки българин може да се идентифицира. Всичко е завладяващо и навлиза в сърцата ни. Маестро Кринчев успя да създаде компактна музикална структура, която поддържа динамично действие“, подчерта режисьорът.
В концепцията е включена и легенда от славянските митове за трите сокола. Тя е свързана с романа на Фани Попова – Мутафова, и представлява основната нишка, разказваща историята от личния опит до вътрешния мир на героя. „Надявам се, зрителите да усетят това. Вдъхновени сме от цар Калоян, пример за човек, който е постигнал невъзможното. Той взима важни решения и носи отговорност за тях. Посланието, което желаем да предадем, е всеки българин да поеме своята лична отговорност“, добави Вера Петрова.
„Надяваме се да ви впечатлим с нашия уникален прочит, който е различен, интимен и по-съкровен. Всичко е голямо предизвикателство и отговорността ни е пред поколенията, отдавали се в значими представления. Другото предизвикателство са откритите пространства, но оставаме верни наTradition, наследена от академик Карталов“, допълни Вера Петрова.
Паралелно с продукцията, текат разговори с Силвия Томова, която е постановчик и хореограф. Тя формулира жестовете на всеки актьор, за да осигури ясна и достъпна невербална комуникация с публиката, обясни Петрова. Според нея, целият театър работи на пълен капацитет, а ролите също са изключително предизвикателни. „Артистите ще вложат целия си потенциал, за да проведат зрителя от началото до сложния финал, който оставя много нерешени въпроси, поставени от Панчо Владигеров. Стремим се „червената нишка“ да достигне до финала на произведението“, каза режисьорът.
Петрова представи и актьорите в основните роли. Кирил Манолов играе цар Калоян, а Костадин Андреев изпълнява ролята на Балдуин в трудна тенорова партия. „Младият Борис Тасков ме впечатли с невероятното си изпълнение на латинския император на Константинопол. Царица Мария ще бъде представена от три талантливи артистки – Гергана Георгиева, Емилия Джурова и Елена Петрова. Тази роля изисква специални изисквания – само сопрани с отлична вокална подготовка“, коментира режисьорът.
Тя акцентира и на антагониста – Борил. „Увеличихме артистичната му тежест, съобразно историческите факти и художествената фикция. Книгите на Пламен Павлов, известен с многобройните си статии за този период, ни бяха от голяма полза, вдъхновявайки ни да създадем правдоподобна структура, която да говори на зрителите“, добави Вера Петрова.
Хормайсторите Младен Станев и Стефания Русева са свършили блестяща работа, тъй като хоровата част е сложна, но изключително красива. Според Петрова, хоровото изпълнение от 40 души трябва да звучи като от 80. „Сценографията е великолепна и предразполага дълбоко духовно присъствие, благодарение на иконите и иконостаса на България. Легендата ще бъде разказана с гласа на Стефка Минева, икона на българската култура“, завърши Вера Петрова.
Според нея, либретото е много интересно и стегнато, но не е лесно за работа, понеже е вдъхновено от романа „Солунския чудотворец“ на Фани Попова – Мутафова. То е написано по молба на Панчо Владигеров, а писателката е сътрудничила с Николай Лилиев. „Текстовете са много красиви и прекрасно съчетани с музиката. Лесно е да се види къде точно Владигеров черпи вдъхновение“, каза режисьорът.
Според Вера Петрова, българската опера има своето място на световната сцена, но е важно България да преоткрие и да представи своите творби. „Вярата в нашето изкуство започва от нас. Нужна е и държавна политика, която да подкрепя такива инициативи. В противен случай рискуваме да изгубим поколения. Културата е най-силният посланик и активно решава много конфликти“, сподели Петрова.
Тя благодари на целия екип на Държавна опера – Стара Загора, който отпразнува своя 100-годишен юбилей миналата седмица. „Стара Загора има дълбоки традиции в оперното изкуство и не е случайно, че е първата извънградска опера. Тя е дала на страната ни изключителни певци, диригенти и режисьори. Пожелавам на Стара Загора да продължи да запазва своите ценности и да бъде носител на духовността за бъдещите поколения“, каза Вера Петрова.
Операта „Цар Калоян“ ще бъде представена в премиерно издание на 17 и 18 юли на Античния форум в Стара Загора, а на 25 юли ще гостува във Велико Търново за „Сцената на вековете“. На 20 август ще бъде показана и на сцената край древния Севтополис на язовир „Копринка“.
