Ситуацията, предизвикана от блокадите в Белград, организирани от поддръжниците на президента Александър Вучич през последните месеци, доведе до проява на проправителствена подкрепа. Напрежението, породено от властта и опитите за противодействие на протестите, които искат справедливост и присъда на корупцията, изглежда ще играят ключова роля за бъдещето на страната през идните години.
Митингът в Белград, организиран от президента Вучич, стана реакция на нападение, което разтърси страната в сряда сутринта.
На площадката пред сградата на сръбския парламент, където се намира палатковият лагер на поддръжниците на управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП), 70-годишният Владан Анджелкович простреля Милан Богданович на 57 години след остър спор, запали палатки и изстреля няколко куршума.
Президентът Вучич определи инцидента като „терористичен акт“, което го принуди да напусне предварително събитието, на което присъстваше, с аргумент, че трябва да се погрижи за важни въпроси.
Едно от тях очевидно е било да организира митинг в своя защита.
Контекст на инцидента и политическата ситуация
Сърбия е арена на големи антиправителствени протести от близо година след трагедията на жп гарата в Нови Сад през ноември 2024 г., когато падането на козирка доведе до смъртта на 16 души.
Тези протести, ръководени основно от студенти, обвиняват управляващите в корупция и небрежност, с искания за прозрачност и дори предсрочни избори.
Палатковият лагер, наречен „Чачиленд“, разположен между президентството и парламента, символизира контрапротестите в подкрепа на Вучич и властта му.
Анджелкович, нападателят, обясни действията си с това, че се е почувствал провокиран и „недоволен от присъствието на поддръжниците на Вучич, блокиращи централната част на Белград“.
След стрелбата и запалването на палатки, Вучич прекъсна участието си в официално събитие и посети пострадалия в болница.
Реакции на протеста и политическата сцена
Вечерта след инцидента, Вучич организира митинг за своите поддръжници пред парламента. Според информация от БТА и международни медии, присъстващите скандираха в подкрепа на президента с лозунги като „Ацо, сърбине!“ и разпънаха транспарант с надпис „Всички сме Милан“ — в солидарност с ранения Богданович.
Вучич нарече лагера „най-свободното място в сърцето на Европа“, подчертавайки, че той символизира борба срещу „окупацията на Сърбия“.
Той определи атаката като нападение срещу свободата на поддръжниците му, заявявайки, че събитията отразяват дълбоките разделения в страната.
От своя страна, опозицията, включително депутатът Мариника Тепич, нарече лагера „опасна зона“, където се съхраняват оръжия и криминални елементи, и поиска незабавното му закриване.
Тя посочи, че палатките представляват жив щит около държавните институции и общественото пространство, което трябва да бъде върнато обратно на гражданите.
Международни наблюдатели и чуждестранни медии интерпретират инцидента като пореден знак за съществуващата силна вътрешнополитическа криза в Сърбия, която продължава с месеци на масови демонстрации и напрежение между управляващите и опозицията.
Европейският парламент наскоро прие резолюция, призоваваща за прозрачно разглеждане на събитията и гарантиране правата на протестиращите.
Вучич използва митинга, за да укрепи подкрепата си и да акцентира на посланията за стабилност, свобода и национална борба. Опозицията вижда в случилото се шанса да призове за реформи, пълна прозрачност и край на политическата хегемония на текущата власт.
