Прогнозите за растежа на световната икономика показват забавяне до 3,1% за текущата година, в контекста на увеличението на брутния вътрешен продукт от 3,2% през 2024 г. Това съобщава новото пролетно издание на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), което беше публикувано днес. ОИСР подчертава, че увеличените търговски бариери в няколко икономики от Г-20, както и повишаващата се политическа несигурност, оказват негативно въздействие върху инвестициите и разходите на домакинствата.
Докладът се нарича „Навигиране в условия на несигурност“ (Steering through uncertainty).
Прогнозата е коригирана надолу с 0,2 процентни пункта спрямо предишната оценка от декември, когато се очакваше световният БВП да нарасне с 3,3%. За 2026 г. ОИСР предвижда още по-песимистичен растеж от 3%, след предвидените 3,3% през декември.
Според ОИСР, растежът на американската икономика за 2025 г. ще бъде 2,2%, в сравнение с предишните 2,4%, постигнати през 2024 г.
За еврозоната, очакванията за растеж на БВП са намалени с 0,3 процентни пункта до 1%. През миналата година икономиката на държавите, използващи еврото, регистрира растеж от 0,7%.
Канада и Мексико показват най-голямата корекция надолу в динамиката на БВП. ОИСР прогнозира, че икономиката на Мексико ще се свие с 1,3%, след като през декември се очакваше растеж от 1,2%. За Канада се предвижда ръст от 0,7%, което е корекция с минус 1,3 процентни пункта.
От друга страна, Аржентина, която поддържа добри отношения с новата американска администрация, ще има растеж на икономиката от 5,7% за тази година, което е с 2,1 процентни пункта над предишните прогнози от края на 2024 г.
Бизнес активността и потребителските нагласи са отслабнали в редица страни, добавят от ОИСР, подчертавайки, че инфлационният натиск продължава да се усеща в много икономически структури.
За САЩ и еврозоната, ОИСР повишава оценките за инфлацията за тази година с 0,1 и 0,7 процентни пункта спрямо декември, достигайки съответно 2,8% и 2,2%.
Според експертите от Организацията, по-високата инфлация може да предизвика „по-строга парична политика и да доведе до неблагоприятно преоценяване“ на определени активи на финансовите пазари (цените на дълговите инструменти обикновено се движат в обратна посока на лихвите – бел. ред.).
Ако политиката на вносни мита бъде насочена към намаляване, ОИСР счита, че световният БВП ще нарасне допълнително.