Промените в правилата за гласуване на българите в чужбина за пореден път се превърнаха в повод за остри политически сблъсъци. Решението на парламента да ограничи броя на избирателните секции извън Европейския съюз поставя на дневен ред въпроси за баланса между избирателните права на българските граждани зад граница, националния суверенитет и контрола върху изборния процес. Промените в Изборния кодекс предизвикаха сериозни дебати както в пленарната зала, така и в обществото.
Снощи парламентът прие окончателно на второ четене промяната в Изборния кодекс, според която в държавите, които не са членки на Европейския съюз (ЕС), могат да се образуват до 20 избирателни секции извън българските дипломатически и консулските представителства в съответната страна.
От „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП – ДБ) предлагаха секциите вместо 20 да са 100, но предложението не беше подкрепено в пленарната зала.
По време на дебата Джейхан Ибрямов („Алианс за права и свободи“) предложи секциите извън ЕС да бъдат 70, а не 20, но и това беше отхвърлено.
Гюнай Хюсмен (ГЕРБ – СДС) предложи секциите да бъдат ограничени до 30, но и това предложение не беше прието.
Със 117 гласа „за“, 82 „против“ и 10 „въздържал се“, парламентът прие първоначалното предложение на „Възраждане“ за ограничаване на секциите до 20. Избирателни секции извън дипломатическите или консулските представителства ще се образуват въз основа на не по-малко от 40 заявления за гласуване, решиха депутатите.
В подкрепа на ограниченията от 20 секции гласуваха от ГЕРБ – СДС, „Възраждане“, „БСП – Обединена левица“ и „Има такъв народ“ (ИТН). Против бяха от ПП – ДБ, „ДПС – Ново начало“, „Алианс за права и свободи“, „Величие“ и трима нечленуващи в парламентарна група. От „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) се въздържаха, както и един депутат от АПС, и един независим депутат.
Отхвърлени бяха предложенията на ПП– ДБ декларации от избирателите в чужбина да се попълват и подписват пред членовете на секционната избирателна комисия. Цончо Ганев („Възраждане“) коментира, че тези предложения са изключително важни и от „Възраждане“ са ги подкрепили, но въпреки това са отхвърлени. Въпросът е защо „турските партии“ гласуваха против, заяви той.
Депутатите приеха още въвеждането на многомандатен район „Чужбина“ да бъде отложено за 1 януари 2028 година.
Намаляването на броя на избирателните секции извън ЕС има както своите положителни, така и отрицателни измерения. Сред потенциалните позитиви е възможността да се ограничи институционалното и административно влияние на чужди държави върху изборния процес, най-вече в страни, където българските общности са силно концентрирани и зависими от местната власт. Следва да се отбележи и финансовият аспект – България държавите, които отделят най-много публични средства за организиране на избори и изпращане на наблюдатели извън националната си територия, което поставя основателния въпрос доколко данъкоплатците одобряват тези разходи.
В същото време не може да се пренебрегне фактът, че през последните години интересът към гласуване в чужбина като цяло намалява, с изключение на Турция, където активността остава висока по обясними политически и организационни причини. Именно този дисбаланс поражда съмнения и напрежение в обществото и прави темата за секциите в чужбина особено чувствителна. В този смисъл приетите промени не решават всички проблеми, но ясно показват стремежа на законодателя да търси по-строг контрол и по-ясни правила, макар и за сметка на по-широкия достъп до гласуване извън страната.
