Начало България ОБНОВЕНА Приключи Националната научна конференция на тема ''Климатичните рискове в Черноморския регион''

ОБНОВЕНА Приключи Националната научна конференция на тема ''Климатичните рискове в Черноморския регион''

44
ОБНОВЕНА Приключи Националната научна конференция на тема ''Климатичните рискове в Черноморския регион''

Приключи Националната научна конференция на тема “Климатичните рискове в Черноморския регион“. Събитието бе организирано от БАН в партньорство с Министерството на околната среда и водите (МОСВ) като част от съпътстващата програма за 61-ата сесия на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC) с домакин София. 

Вторият ден от събитието премина в четири научни сесии с акценти върху реакцията на екосистемите в Черно море към климатичните изменения; хидроложките процеси в българския черноморски басейн; въздействието и рисковете от климатичните изменения върху крайбрежните води, и подходите и моделите за адаптация към тези изменения.

Актуални данни, методи за изследвания, научни технологии и необходимост от действия в конкретни посоки обобщиха в своите научни доклади преподаватели от Софийския университет “Св. Климент Охридски“, от Университета по строителство, архитектура и геодезия (УАСГ), представители на Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана (ЦИНСО) към БАН, и учени от много от институтите на БАН.

Сред тях имаше представители на Института по океанология (ИО), на НИМХ, на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ), на Института за космически изследвания и технологии – (ИКИТ) и на Института за изследвания на климата, атмосферата и водите (ИИКАВ) към Българската академия на науките.

“Екосистемата в Черно море е екстензивно модифицирана през последните 50 години, но това е следствие на свръхулова; голямото количество нутриенти, които влизат в Черно море от реките; присъствието на инвазивни видове и не на последно място – климатичните промени, които са сигнал за промяна и реорганизация в цялото съобщество и всички нива на биологичната организация“. Върху това акцентира доц. Виолин Райков от Института по океанология (ИО) към БАН в своята презентация на тема “Ефекти и реакции на рибите и аквакултурните ресурси към климатичните промени“ в първата научна сесия.

“Четири са основните типa наводнения за нашата страна, като тази класификация е от регулацията и регламента на Световната метеорологична организация. Това са речният тип наводнения, дъждовните наводнения, поройните наводнения и наводненията в крайбрежните зони“, обясни хидрологът Силвия Стоянова от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) в презентацията си.

Сценарии за изменението на климата и предполагаемите въздействия върху структурата, функциите и екосистемните услуги на екосистемите по южното Черноморие, бяха обсъдени в рамките на третата научна сесия.

Услуги за наблюдение на Земята за интелигентно адаптиране към климата; иновативни подходи за мониторинг и приложението на природосъобразни решения в крайбрежните води бяха сред темите по време на последната научна сесия.

Във фоайето на БАН е изложена и съпътстваща постерна сесия с научни данни от различни изследвания.

Събитието завърши с панелна дискусия на тема “Политически стратегии, свързани с възстановяването на природата като средство за адаптиране към изменението на климата“ с модератор бившият министър на околната среда и водите Юлиян Попов.

В дискусията участваха Петър Димитров, служебен министър на околната среда и водите, и Ивелина Василева, министър на околната среда и водите във второто правителство на Бойко Борисов и председател на постоянната Комисия по околната среда и водите в 44-ото Народно събрание.

В дискусията бяха обсъдени темите за българските и европейски политики за справяне с климатичните изменения, които влияят върху развитието на района на Черно море. Участниците говориха за предвидените планове и стратегии за справяне с последиците от климатичната криза и нуждата от публично достояние на данните от изследванията, анализите и прогнозите на учените. Всички присъстващи имаха възможност да зададат своите въпроси или да направят допълнение по темите.

 “Важен акцент по линия на Мисията за възстановяване на океаните и водите е разработката на т.нар. “Дигитален близнак на океана” (Digital Twin Ocean). Това е една изключително важна инициатива за създаване на обща платформа, в която ще се събират данни от изследвания, проучвания, анализи, мониторинг и различни инициативи. В нея могат да се включват и гражданите“, каза Ивелина Василева по време на панелната дискусия. 

Digital Twin Ocean е последователно, многоизмерно и почти в реално време виртуално представяне на океана с висока разделителна способност. То съчетава океански наблюдения, изкуствен интелект и усъвършенствано моделиране, като работи с високопроизводителни компютри и е достъпно за всички.

По думите й тази платформа ще може да се ползва от учени и политици за вземане на важни стратегически решения. 

Ивелина Василева е и представител на България в борда на мисията на ЕС „Възстановяване на нашите океани и води“. “На национално ниво през последните 15 години беше постигнато много. Бяха създадени законодателната рамка и нормативната база. Беше разширено регионалното сътрудничество, беше работено интензивно върху прилагането на политиките и инвестициите за изграждане на екологична инфраструктура, и за интегрирано развитие на Черноморския регион”, добави Василева.

По думите й все още има много дефицити свързани с липсата на добра координация между институциите, с фрагментиране на отговорностите, и разхвърлянето им между различни министерства; регионални, и местни власти.

Според министър Петър Димитров градската и речна инфраструктура на повечето места в България не отговарят на съвременните климатични явления.

“Ние разработихме много добър и подробен доклад, който Министерският съвет прие, а впоследствие разработихме и препоръки за корекционни мерки, свързани с точно този тип изменение на климата, на база на наводнението по Южното Черноморие през 2023 г., като се оказа, че дори и на научна база не сме подготвени за подобни събития – науката ни не може да ги анализира и моделира поради липсата на данни”, каза Петър Димитров.

“Работата между учените, държавната администрация и  политиците, доколкото те могат да бъдат въвлечени, е изключително важна. Това сътрудничество между различните институции – различните научни институти, но и държавни, международни и научни институции, е ключово‘‘, отбеляза модераторът на дискусията Юлиян Попов. По думите му, за да може България да се придвижи напред и въпросът с научните данни да бъде решен, е необходимо те да станат публични и достъпни, но също – и обработваеми за обществеността.

“В България има всички предпоставки, от гледна точка на различните институции, но това са предпоставки, които не се изпълват със съдържание и поради тази причина постоянно стоим на едно място“, отбеляза председателят на БАН акад.Юлиан Ревалски, който закри научната конференция.

“Подготовката на кадри е един дълъг процес, за който не е достатъчна само инфраструктурата, защото чрез нея проблемите не могат да се решат – трябва да има хора”, добави той.

В заключение акад. Юлиан Ревалски акцентира, че от екипа на БАН непрестанно се опитват да подготвят и поддържат експертен потенциал в областта на изследването на климатичните проблеми, което е един дълъг и интердисциплинарен процес.