Администрацията на американския президент Доналд Тръмп иска да види стабилност в Босна и Херцеговина и е готова да си сътрудничи с всички, които искат да работят за тази цел, но няма да подкрепи нереалистични цели, заяви американският заместник държавен секретар Кристофър Ландау в Дейтън, предаде ХИНА.
Ландау присъства на заседание на Парламентарната асамблея на НАТО, което се проведе в Дейтън, щата Охайо – града, където през 1995 г. беше постигнато споразумението, което сложи край на продължилата три години и половина война в Босна и Херцеговина.
30-тата годишнина от подписването на споразумението беше тема на панел, в който участваха също хърватският външен министър Гордан Гърлич Радман, босненският външен министър Елмедин Конакович и върховният представител на международната общност в Босна Кристиан Шмит.
В Дейтън заместник държавният секретар Кристофър Ландау се срещна и с членове на тричленното президентство на Босна и Херцеговина.
„Повечето мирни споразумения представляват опит за компромис. Компромисът често не е приятен, никой не получава 100 процента от това, което иска, но е по-добре от нищо. Дейтънските споразумения отпреди 30 години бяха определяни като „героични и исторически“ и действително те спряха избиването на цивилно население“, напомни Ландау.
„Споразуменията трябва да са твърди, за да издържат, но човек трябва да е гъвкав, за да се адаптира към променящите се времена“, добави той.
„Нека бъда ясен: САЩ не предлагат неограничени средства за неопределени, несигурни или нереалистични цели. (..) Ние не се интересуваме от налагането на визия на обществото, която отразява предпочитанията на дистанцирани бюрократи и на тесни активисти“, добави той.
„Съединените щати могат да бъдат охотен партньор със значителен политически капитал. Ние можем да работим здраво, но ще работим само с тези, които са ангажирани с практичен реализъм за собствените си страни“, посочи Ландау, като добави, че САЩ отхвърлят „несъстоятелните крайности“.
От своя страна босненският външен министър Елмедин Конакович в обръщението си в Дейтън изрази благодарност към администрацията на Тръмп за продължаващата й подкрепата към страната му, но също така предупреди, че настоящата криза в Босна и Херцеговина, предизвикана от действията в Република Сръбска, представлява заплаха за наследството на американската дипломация.
„Ясно е, че сегашната политическа система може да се окаже заложник на малко политическо малцинство, което процъфтява чрез разделение. Не това имаше за цел да създаде Дейтън“, посочи Конакович, като добави, че Босна и Херцеговина се нуждае от конституционна реформа, която да предотврати злоупотреба с правото на вето и ефективно да защити както гражданските, така и етнически права на всички граждани.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна и Херцеговина (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
