Да проникнеш в най-посещавания музей в света посред бял ден, да откраднеш осем безценни наполеонови бижута и да изчезнеш в парижкия трафик на скромни скутери – това звучи като престъпление, достойно за международна сензация и последваща холивудска екранизация.
Експертите по международната художествена престъпност обаче разглеждат обира в Лувъра в неделя сутринта като нещо по-прозаично: поредната „счупи-и-грабни“ кражба, насочена повече към материалната стойност на скъпоценните камъни и метали, отколкото към историческото или културното значение на предметите. Подобни престъпления се наблюдават през последното десетилетие в Германия, Великобритания и САЩ.
„Може да се запитате защо крадци, които искат да откраднат скъпи бижута, влизат в световноизвестен музей, а не в магазин на Cartier,“ обяснява Кристофър А. Маринело, водещ експерт по възстановяване на откраднати произведения на изкуството. „Отговорът е прост: днес един магазин Cartier е по-добре охраняван.“
Вълната от насилствени кражби в бижутерийни магазини е накарала много обекти да засилят охраната си – въоръжени охранители, ограничено излагане на ценности през нощта. Музеите обаче остават относително уязвими, поради своята публична функция и разположението си в исторически сгради, както и заради икономическия климат в много западни държави.
„След пандемията от Ковид, правителствата по света съкратиха ресурси както за културния сектор, така и за правоприлагането,“ допълва Маринело. „Ако крадци могат да влязат в Лувъра, това показва колко уязвими са институциите ни. Това е тежко време за музеите.“
Кражбата обхваща огърлици с осем сапфира и 631 диаманта, тиарата на императрица Евгения с почти 2000 диаманта и изключително ценна корона, принадлежала на съпругата на Наполеон III, която крадците изхвърлили край пътя при бягството си. Случаят неизбежно събуди асоциации с кражбата на „Мона Лиза“ през 1911 г., извършена от италианския майстор Винченцо Перуджа.
Или за обирите на бижута в „Зелената съкровищница“ в Дрезден през 2019 г. за над 113 млн. евро, кражбата на златна тоалетна от Бленхейм Палас същата година, обирът на голяма златна монета от музея Боде в Берлин през 2017 г. или серия кражби на спортни мемориали от музеи в САЩ.
При всички тези случаи основният мотив е материалната стойност на изчезналите предмети. „Има прост модел – счупи, грабни и претопи възможно най-бързо,“ коментира Маринело.
Ако предметите останат непокътнати, крадците ще срещнат трудности при намиране на купувач. „Няма как да продадеш бижута като тези от Лувъра на легалния пазар,“ казва Линда Албъртсън от Асоциацията за изследване на престъпленията срещу изкуството. „Те ще бъдат разпознати веднага, особено след като Министерството на културата публикува изображения на предметите. Дори аукционни къщи като Sotheby’s или Christie’s искат да видят документи, доказващи законното им притежание.“
В миналото музеите често мълчаха за кражби на известни произведения от срам. Днес публичността прави съхранението и продажбата на откраднато изкуство рискована дейност за престъпниците.
„Ако откраднеш Пикасо, той трябва да остане непокътнат или става безполезен, и трябва да измислиш сложна схема за укриването му,“ обяснява Маринело. „Винаги съществува риск съучастник да издаде информация в замяна на откуп.“
Арт-детективът Артър Бранд допълва, че кражба по поръчка е изключително малко вероятна. „Това е като холивудски филм – ако те хванат, отиваш в затвора.“
Преработването на откраднати предмети чрез претопяване или прекрояване намалява стойността им, особено при диамантите, където модерните шлифовки дават уникална повърхност, а античният шлиф може да привлече внимание. „Предполагам, че крадците ще се опитат да отнесат диамантите в места с експертиза като Израел, Индия или Антверпен,“ казва Маринело.
Обирът в Лувъра вече постави въпроси относно мерките за сигурност. Очаква се доклад на държавния одитор да критикува „значителни“ забавяния в обновяването на оборудването и липсата на охранителни камери в много зали. Експертите обаче предупреждават, че историческите сгради с постоянен поток от посетители носят неизбежни рискове.
„Историческите сгради са трудни за защита,“ казва Ерин Томпсън, професор по престъпления срещу изкуството. „Големи прозорци, закони за опазване на фасади – всичко това усложнява поставянето на защитни мерки.“
Петер Щюрман от германската охранителна компания VZM подчертава: „Най-сигурните системи са многопластови – трябва да има няколко слоя защита, за да се отблъснат нападателите.“
Съвременните технологии позволяват бърза сигнализация при счупено стъкло, но крадците използват нови инструменти за заобикаляне на мерките. В Париж те достигнали първия етаж на музея с приставена стълба и прерязали стъклен панел с акумулаторен диск.
Елейн Сиолино, автор на „Приключения в Лувъра“, обяснява, че дебатът за 232-годишната сграда се е фокусирал повече върху контрола на тълпите, отколкото върху сигурността. Лувърът разполага с около 50 пожарникари на място, но тяхната мисия е главно защита от пожари и наводнения. „Сигурността на Лувъра се свежда до политическа воля и пари, а Франция просто няма средства в момента,“ казва тя.
Източник: „Гардиън“
