Нарастващата организирана престъпност значително трансформира политическата среда в Чили, особено преди предстоящите президентски избори през ноември, давайки на крайната десница уникален шанс за завладяване на властта, посочва „Файненшъл таймс“.
Въпреки че Чили е призната за едно от най-безопасните и икономически стабилни места в Латинска Америка, напоследък страната се сблъсква с голямо нарастване на престъпността, предизвикано от наркобанди от Венецуела и други региони, активно ангажирани в трафик на наркотици и хора, а също така и в изнудване. Местните медии отразяват все по-често отвлечения, насилие и убийства, като броят на убитите е удвоен от 2015 г. Проблемът със сигурността е от първостепенна важност за гражданите на Чили, а последните проучвания показват, че той е основната загриженост.
Такова положение е благоприятно за Хосе Антонио Каст, който за трети път участва в президентските избори и изгражда своя имидж, критикувайки правителствените опити за справяне с организираната престъпност и имиграцията, съобщава медията.
Артуро Скела, лидер на партията „Републиканци“, свързана с Каст, сподели в интервю: „Чилийците са наясно, че другите кандидати нямат необходимата решимост да се справят с наркотрафика и престъпността. Те намират решението у Хосе Антонио Каст“. Каст изрази намерение да се вдъхнови от президента на Салвадор Наиб Букеле и да изгради ограда на границата, за да ограничи нелегалната миграция.
Според проучване на социологическата агенция „Кадем“ от този месец, Каст вероятно ще получи 27% от гласовете, едвам след кандидата на левицата Янет Хара с 29%. Въпреки това, група десни кандидати общо събират около 25%, а анализаторите смятат, че на втория тур Каст има по-големи шансове да привлече тези избиратели, което би могло да увеличи шансовете му за победа, отбелязва „Файненшъл таймс“.
Въпреки това и Каст, и Хара имат политически наследства, които могат да отблъснат центристките избиратели. Каст е потомък на германски имигранти и е баща на девет деца, а също така защитава действията на чилийския диктатор Аугусто Пиночет от XX век. Хара е член на комунистическата партия, позната с подкрепата си за авторитарни режими в Куба и Северна Корея.
„Нито един поддръжник на Пиночет не е печелил избори в Чили, нито пък някой комунист“, отбелязва Патрисио Навиа, професор в Нюйоркския университет.
Хара, която миналия месец спечели първичните избори за кандидат на управляващата коалиция „Единство за Чили“, увери Ройтерс, че ще се стреми да извоюва доверието на недоверчивите избиратели, като подчертае своите постижения по време на мандата на президента Габриел Борич, като внедряване на популярни законодателства за пенсионерите и намаляване на работната седмица. Въпреки това, Хара се изправя пред трудна задача заради ниския рейтинг на Борич.
„Смятам, че много от негативните нагласи към (Комунистическата партия) произлизат от Студената война и не са представителни за днешната ситуация“, отбеляза Хара. „В Чили сме дълбоко ангажирани към демокрацията и зачитането на институционалните принципи“, добави тя.
Според проучване на Центъра за публични изследвания (CEP), престъпленията, кражбите и обирите са основните проблеми, тормозещи чилийското общество, а наркотрафикът и нарастващите пенсии също са сред важните теми. Здравеопазването, образованието, корупцията, миграцията и бедността също са ключови въпроси, докато инфлацията, правата на човека, екологията и обществения транспорт са с по-малка загриженост.
Според статия, публикувана в чилийския вестник „Либеро“, Хорхе Харакемада, ръководител на Фондация „Хайме Гусман“, алармира, че последното национално проучване за гражданската сигурност показва повишение на насилствените престъпления и тяхното разпространение не само в периферията, а и в централни райони на страната. „Организираната престъпност вече не е ограничена до маргините, а е установена в основните райони“, казва Харакемада.
В този контекст, адвокатът Пабло Уркисар публикува в „Терсера“ анализ на нарастващия брой престъпления, свързани с отвличания и изнудвания в последното десетилетие, и отчита настъпилите тревожни промени в условията в страната. „Тези престъпления оказват на жертвите особено тежко въздействие и показват все по-задълбочена транснационална престъпна мрежа“, подчертава той.
Уркисар добавя, че „с оглед на настоящата ситуация, сегашните мерки за борба с организирана престъпност не са достатъчни. Това поражда усещане за безсилие у населението, което парализира живота на чилийците и на многобройни честни мигранти и работници.“
Правителството на Борич посвети първата половина от мандата си на неуспешни опити за разширяване на социалната държава и изменяне на конституцията, допълва „Файненшъл таймс“. То увеличи инвестициите в сигурността, прие закони срещу организираната престъпност и арестува стотици членове на банди, включително венецуелската банда „Трен де Арагуа“. Въпреки това, пренасочването към сигурността, което Борич сега описва като свой „основен приоритет“, не успя да убеди избирателите, а популярността му рядко надминава 30%.
Официални лица смятат, че напливът на хиляди мигранти от Венецуела, в съчетание с намалелите усилия на правителството по време на COVID-19, е довел до разширяване на неформални градски райони с минимално полицейско присъствие, създавайки условия за уязвими групи, които лесно могат да бъдат експлоатирани от организираната престъпност, особено в северната част на Чили.
Каст критикува недостатъчните действия на правителството. Той обещава да засили правната защита на полицаите, използващи сила, и да опрости процедурата за депортиране на нелегалните мигранти. От своя страна, Хара планира да възстанови контролираните от банди квартали „чрез инвестиции в инфраструктура, култура и постоянно държавно присъствие“ и планира реформа в банковото законодателство с цел улесняване на проследяването на прането на пари.
Каст остава фаворит, но анализаторите изтъкват, че Хара, известна с харизматичния си стил и произхода си от работнически квартал, се е утвърдила като сериозен конкурент, целящ кампания, ориентирана към здравеопазването, което, според проучванията, също е значителен проблем за обществото.
„Тя представя силно послание срещу елитите, което в момента е търсено в много страни“, коментира Роберт Функ, преподавател по политически науки в Чилийския университет. „Всички десни кандидати изглеждат доста елитарно; мнозинството от тях носят немски фамилии“, добавя той.
Предстоящите президентски избори ще бъдат първите в Чили с задължително гласуване, което означава, че милионите нови избиратели правят трудно предсказуемо кой от кандидатите ще спечели доверието на гражданите, заключава „Файненшъл таймс“.
