С протести изпрати Сърбия миналата година, с протести изпраща и тази. Трагедии белязаха 2023-та, когато при две последователни масови стрелби бяха убити общо 28 души, трагедия беляза и тази година, след като при инцидент на гарата в Нови Сад загинаха 15 души. Отношенията Белград – Прищина все още са далеч от нормализиране, а пътят към пълноправно членство в ЕС изглежда все така дълъг.
Какво изкара сърбите на улицата
Протестите сякаш станаха запазена марка на Сърбия. Миналата година, след като през май в училище в Белград тийнейджър уби 19 души, а край Младеновац млад мъж отне живота на 9 души, започнаха масови демонстрации срещу властта, довели до предсрочни избори през декември. След парламентарния и местен вот, спечелен отново от Сръбската прогресивна партия на президента Александър Вучич, опозицията организира протести с искане за касиране на изборите с мотива, че са били проведени при нечестни условия и с много изборни нарушения.
Тази година последната вълна от протести бе отприщена, след като бетонна козирка на гарата в Нови Сад рухна на 1 ноември, при което загинаха общо 15 души. Корупцията, слабият надзор и неадекватните строителни дейности са допринесли за трагедията, смятат представители на опозицията, активисти и граждани.
Железопътната гара е построена през 1964 г. и е реновирана два пъти през последните години в рамките на по-мащабно споразумение между Китай, Сърбия и Унгария за пускане на бърза железопътна връзка между Белград и Будапеща.
Властите започнаха веднага разследване, имаше задържани. Министрите на строителството Горан Весич и на външната търговия Томислав Момирович подадоха оставки. Сръбският президент Александър Вучич разпореди да бъде изпълнено едно от исканията на протестиращите – да бъде публикувана документацията, свързана с ремонта на гарата.
Протестиращите обаче продължават да настояват виновните да понесат отговорност и призовават за оставки на премиера Милош Вучевич и на кмета на Нови Сад Милан Джурич.
Към масовото недоволство под наслов „Ръцете ви са окървавени“ се присъединиха сръбски студенти, като блокираха занятията в десетки факултети. Протестни действия под различни форми има почти ежедневно, като всеки петък точно в часа на трагедията 11:52 се провежда петнадесет минутна акция, при която хората спират и се блокира движението, за да се отдаде почит на загиналите петнадесет души.
Друго предизвикателство пред властта в Сърбия тази година бяха многохилядните демонстрации през лятото срещу добива на литий в страната, който е изключително важна суровина за производството на батерии за електромобили. Протестите бяха сравнявани по масовост с протестите от пети октомври 2000 година, когато от власт бе свален Слободан Милошевич.
Според природозащитници разработването на едно от най-големите находища на литий в Европа, намиращо се в долината Ядар в Западна Сърбия, ще нанесе непоправими щети на околната среда.
През юли Белград възстанови лиценза на мултинационалната компания „Рио Тинто“ за добив на литий две години след като предишното правителство спря проекта поради протести на природозащитни групи.
Управляващите смятат, че за Сърбия мината е възможност за икономическо развитие. Президентът Вучич подчертава, че при добива на литий ще се прилагат най-стриктните природозащитни мерки и предприе обиколка на района, по време на която се опита да успокои живеещите в долина Ядар и да ги убеди в безопасността на проекта.
Същевременно ЕС и Сърбия подписаха ключово споразумение за сътрудничество в областта на добива на литий и за засилване на връзките в производството на батерии и електрически превозни средства. На подписването на меморандума за разбирателство присъства наред с Вучич и германският канцлер Олаф Шолц.
Ново правителство – стари политици
След изборите в края на миналата година Сърбия е с ново правителство, в което обаче влизат добре познати лица от предишното управление. Начело на кабинета застана бившият министър на отбраната Милош Вучевич. В новото сръбско правителство влизат и двама проруски министри, които са в списъка на САЩ за санкционирани лица за корупция и подпомагане на Москва. Единият е бившият директор на сръбската разузнавателна служба Александър Вулин, който сега е вицепремиер. Вторият е Ненад Попович, който е министър без портфейл, отговарящ за международното икономическо сътрудничество и социалното положение на църквата в страната и чужбина. И двамата са чести участници в срещи и събития в Русия, като Вулин дори се срещна с руския президент Владимир Путин през септември. Бившият външен министър Ивица Дачич, също проруски политик, пое вътрешното министерство в новия кабинет.
Начело на новия сръбския парламент застана бившата премиерка Ана Бърнабич.
Знакови визити
Китайският лидер Си Цзинпин избра Сърбия да бъде една от трите страни, които включи в първата си европейска обиколна от пет години. По време на посещението си в Белград президентът на Китайската народна република подписа Съвместна декларация с президента Вучич за издигане на отношенията от ниво стратегическо партньорство до ниво на споделено бъдеще.
Си лансира термина „общност за споделено бъдеще“ преди повече от 10 години. Макар терминът да не означава конкретна инициатива, експертите смятат, че представлява друго название за съюз, отбелязва Асошиейтед прес.
По време на посещението на китайския лидер в Белград бяха подписани 28 споразумения и също така беше договорено Китай да помогне на Сърбия да организира Експо 2027. Беше подчертано и значението на Споразумението за свободна търговия, въз основа на което Сърбия ще може да изнася голям брой продукти за Китай без никакви мита.
Сърбия е ключова страна в китайската инициатива „Един пояс, един път”, целяща да засили влиянието на Пекин в Европа чрез инвестиции. Според анализатори Сърбия може да изиграе ролята на китайски Троянски кон и вход към Европа, отбелязва АП. Китай наля милиарди долари в Сърбия под формата на инвестиции и заеми, по-специално в рудодобива и в инфраструктурни проекти. Двете страни подписаха също така споразумение за стратегическо партньорство през 2016 г.
Някои от тези споразумения, като това за свободната търговия, не съответстват на условията на ЕС за членство в евросъюза. Макар Сърбия да се стреми официално към присъединяване към блока, Белград непрекъснато се отклонява от пътя към ЕС.
Френският президент Еманюел Макрон пренебрегна тези притеснения и масовите протести срещу добива на литий и посети Сърбия в края на август. При визитата му бяха подписани редица споразумения на стойност милиарди евро, сред които сделка за доставка на 12 френски изтребителя Рафал, споразумение за доставка на критични суровини като литий и разработване на ядрена програма за граждански цели за задоволяване на все по-големите нужди на Сърбия от енергия.
Сделката за изтребителите е на стойност 2,7 милиарда евро, като включва логистичен пакет и резервни части.
„Това е огромна сделка за нас. Тя ще допринесе за значителното увеличение на оперативните способности на нашата армия,“ коментира тогава Вучич.
Без съществен напредък към ЕС и нормализиране на отношенията Белград-Прищина
Властите в Сърбия се опитват да балансират между Запада и Изтока по отношение на геополитическите и икономическите си интереси, като непрекъснато подчертават ангажимента си страната да стане част от евросъюза. Брюксел обаче изпраща предупредителни сигнали на Белград и процесът на присъединяване на страната към ЕС е в застой.
През октомври по време на балканската си обиколка председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посети и Белград, където се срещна с Вучич, който бе отказал поканата на руския президент Путин да отиде на срещата на групата на БРИКС същата седмица. При това посещение обаче Фон дер Лайен отказа да се срещне с премиера Вучевич, който същия ден по-рано бе разговарял в Белград с руския министър на икономическото развитие Максим Решетников.
Белград търпи критики от Брюксел и по отношение на политиката си към Москва, тъй като Сърбия не е въвела санкции срещу Русия, въпреки че осъди руската агресия срещу Украйна.
В доклада на ЕК за напредъка на Белград към членство в ЕС от октомври се препоръчва на Сърбия да приведе външната си политика в съответствие с общата външна политика и политика на сигурност на общността, включително налагане на санкции на Русия заради войната в Украйна.
По-рано тази седмица Съветът на Европейския съюз по общите въпроси одобри заключенията за разширяването на блока, като посочи, че Сърбия е готова за отваряне на Клъстер 3, но отварянето му ще бъде разглеждано на основата на по-нататъшния напредък, особено в сферата на върховенството на закона и нормализацията на отношенията с Косово.
Сърбия не признава обявената през 2008 година независимост на някогашната си област Косово. Двете страни водят диалог за нормализиране на отношенията си с посредничеството на ЕС.
До съществен напредък в диалога и тази година не се стигна, а напрежението между Белград и Прищина не намалява. Най-новото изостряне на ситуацията бе по повод експлозия в края на ноември в Северно Косово, при която бе повреден канал, който доставя вода за охладителната система на две топлоцентрали, произвеждащи електроенергия за почти цялата страна. Косовският премиер Албин Курти обвини Сърбия за случилото се, а Белград отрече.
Друг повод за напрежение беше решението от февруари на косовската централна банка плащанията в Косово да се извършват само в евро. Мярката предизвика протести сред косовските сърби, тъй като те получават от Сърбия заплати и пенсии в динари, които използват за покупки и разплащания в Косово. Западните страни призоваха Прищина да забави прилагането на решението за забрана на динара.
Главният мост над река Ибър, който е затворен от над две десетилетия и разделя град Митровица в Северно Косово на южна албанска част и северна сръбска част също стана повод за напрежение, след като властите в Прищина обявиха, че възнамеряват да го отворят. Това доведе до недоволство и протести от страна на сръбското население в града. Представители на ЕС, ОССЕ, ЕУЛЕКС, КейФОР и САЩ също заеха принципна позиция срещу едностранно решение за отваряне на моста, заявявайки, че тази тема трябва да бъде част от диалога между Белград и Прищина с посредничеството на ЕС.
Положителен развой в отношенията Белград – Прищина бе решението на Косово и Сърбия да признаят взаимно автомобилните си номера. Шофьорите на сръбски автомобили, които искат да влязат в Косово, вече не трябва да скриват със стикер обозначенията за националност върху регистрационните си табели след решение в началото на януари на косовското правителство. Същото важи и за косовските шофьори, влизащи на сръбска територия.
Този месец пък на последния кръг от диалога между двете страни на равнище главни преговарящи в Брюксел бе постигнато споразумение между Косово и Сърбия за прилагане на Декларацията за изчезналите лица по време на войната в Косово (1998-99 година).
ЕС и САЩ оказват натиск върху двете страни да приложат споразуменията, които Вучич и Курти постигнаха през февруари и март миналата година. Те включват ангажимент на Косово да създаде Съюз на сръбските общини в населените предимно със сърби градове. От Сърбия също така се очаква де факто признаване на Косово.
