През 2022 г. 2,78 на сто от населението на страната е било на режим на водоснабдяване поради недостиг на вода, сочат данни от публикацията на Националния статистически институт (НСИ) „Околна среда 2022“ на страницата на института. От нея става ясно, че от сезонното засушаване са засегнати най-вече областите Ловеч (24,9 на сто), Търговище (19 на сто), Благоевград (14,8 на сто) и Перник (12,9 на сто).
През 2022 г. общото количество на използваната вода е 4,7 млрд. м3, като спрямо 2021 г. се увеличава с 1,8 на сто.
Общественото водоснабдяване (ВиК) осигурява питейна вода на 99,5 на сто от населението на страната. Доставената вода от ВиК е 251 млн. куб. м, или 103 литра средно на човек на ден. Загубите във водоснабдителния сектор (ВиК и напоителни системи) през 2022 г. се оценяват на 853 млн. куб. м., сочат още данните на НСИ.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) съобщи, че близо 868 млн. лв. са предвидени за проектиране, строителство и ремонт на ВиК инфраструктура в общините.
Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството инж. Виолета Коритарова призова кметовете, с оглед на засушаването, климатичните промени и недостига на вода, да насочат вниманието си към проекти за реконструкция, рехабилитация и изграждане на нова водопреносна мрежа, защото проблемите в тях се задълбочават. Тя допълни, че в условията на продължително засушаване и високи температури трябва да се положат усилия за намаляване водоползването за небитови цели и да има контрол.
Вчера четирима министри – на регионалното развитие и благоустройството, на околната среда и водите, на енергетиката и на икономиката и индустрията имаха среща в МРРБ, на която беше обсъдена ситуацията с наложените водни режими в населените места, съобщиха от регионалното министерство.
Бе отчетено, че сред основните причини за недостига на питейна вода е сериозното засушаване и повишаването на температурите.
Беше създадена работна група с експерти от всички ресорни министерства, която ще е и своеобразен координационен център за по-голяма ефективност на общите усилия на институциите. Тя ще набележи както краткосрочни, така и дългосрочни мерки като част от национална политика за решаване на проблема с водоснабдяването на населението и напояването на земеделските култури.
Работната група ще трябва да предложи конкретни решения за подобряване на ефективността и контрола, осигуряването на резервни водоизточници и приоритизиране на стратегически язовири, които трябва да се построят или рехабилитират, за да се гарантират водните запаси на страната за справяне с климатичните промени в следващите години.
Изминалият месец юли се доближава до температурите през юли 2012 година – последният най-топъл месец юли от 1930 г. насам, сочат данните на Националния институт по метеорология и хидрология. Средните месечни температури са между 21 и 29 градуса и имат отклонение от месечната норма между плюс 1,5 и плюс 4 градуса.
По отношение на валежите месец юли на 2024 г. е подобен на юли 2023 г., с валежи около и под климатичната норма. В най-западните и най-източните райони месечните суми на валежите са предимно между 1 и 50 процента от климатичната норма. В централната част на страната преобладават месечни суми на валежите между 50 и 150 процента от климатичната норма, а в Казанлък – 193 процента.
През месец юли реките в страната са с водни количества около и под праговете за средни води и около праговете за ниски води. В резултат на валежи в отделни дни са регистрирани краткотрайни повишения на речните нива в Дунавския, Източнобеломорския и в Западнобеломорския водосборен басейн.
През последното десетдневие на месеца реките Факийска в района на село Зидарово и Ропотамо в района на село Веселие са пресъхнали.
Въпреки засушаването в последните три месеца, в питейния язовир „Среченска бара“ в Стара планина, от който се водоснабдяват Монтана, Враца, Берковица и още трийсетина по-малки селища в района, има достатъчно количество вода и няма опасност от режим на водата в тези селища, каза за БТА управителят на ВиК в Монтана Валери Иванов.
Режим на водата е въведен в 11 селища в област Монтана, които не се водоснабдяват от „Среченска бара“, а от местни водоизточници. Това са селата Копиловци, Главановци, Чемиш и Видлица – в община Георги Дамяново; Златия и Мокреш – в община Вълчедръм; Владимирово – в община Бойчиновци; Равна, Горна Лука и Митровци – в община Чипровци, и Горна Вереница – в община Монтана.
Над критичните нива са измерените днес стойности на разтворен кислород във водите на язовир „Копринка“, съобщиха от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив във Фейсбук.
Измерените стойности на разтворен кислород са над критичните нива от 2 мг/л. Това е нивото, под което повечето видове риба са подложени на стрес, а при нива под 1 мг/л повечето рибни видове измират.
От Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ ще продължат да следят стойностите на разтворен кислород и през следващите дни и при доближаване на границата от 2 мг/л ще се предприемат съответните действия за ограничаване на водоползването от язовира, се казва в публикацията.
Язовир „Копринка“ няма отношение към водоснабдяването на Стара Загора, съобщиха от „Български ВиК холдинг“ ЕАД. Нивото на водоема не оказва въздействие и няма да доведе до въвеждане на режим водоснаснабдяването в областния център. Язовир „Копринка“ никога не е бил водоизточник за питейно-битови нужди. Водните запаси на съоръжението се използват единствено за добив на електрическа енергия и за напояване на земеделски площи.
