Президентът на САЩ Доналд Тръмп преди дни определи войната в Иран като „кратка екскурзия“, но ако греши, Европа може да бъде изправена пред сериозна бежанска криза, отбелязва „Евронюз“.
Историята показва, че когато домът им се окаже на бойното поле, хората започват да бягат натам, където е безопасно, и натам, където имат при кого да отидат. В такъв случай къде биха отишли?
В момента по света живеят около 4 милиона иранци, повечето от които са избягали по време и след Ислямската революция през 1979 г.
В Европа на първо място по иранска диаспора е Германия с над 300 000 души, следвана от Швеция и Великобритания, във всяка от които има по около 100 хиляди.
За миналата година убежище в Европа са потърсили едва 8000 иранци – по-малко от 1% от всички подадени молби. Но Европейската служба по миграция и убежище предупреждава, че при население от 90 милиона души дори и частична нестабилност е способна да предизвика голяма бежанска криза.
Но Службата определя подобен сценарий като „прекалено хипотетичен“ и подчертава, че засега е твърде рано да се правят категорични прогнози.
Проблемът е, че тук не става дума само за Иран, а за региона като цяло, отбелязва „Евронюз“.
Иран поначало е една от страните, приемащи най-голям брой бежанци в света – около 1,6 млн., много от които са с нелегален статут. Повечето от тях са избягали от Ирак и Афганистан, а сега са се оказали в нова военна зона.
НЕ Е САМО ИРАН, БЕЖАНСКАТА КРИЗА В ЛИВАН СЕ ЗАДЪЛБОЧАВА
След ликвидирането на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей ливанското шиитско движение „Хизбула“ обяви, че е солидарно с Ислямската република и започна да атакува Израел. Израел, от своя страна, не остана безучастен и на свой ред поднови масираните бомбардировки над Ливан, като основна мишена станаха южните предградия на Бейрут, известни като бастион на „Хизбула“.
Но Израел издаде и редица предупреждения за евакуация на селища в Южен Ливан, най-вече по границата. Така подновяването на сраженията доведе до масово бягство на хора към по-сигурните райони в Северен Ливан, като по последни данни на властите принудените да напуснат домовете си заради сраженията дотук са над 800 000 при общо население на Ливан от около 6 млн. души, съобщи Франс прес.
ПО-ДОБРЕ ПОДГОТВЕН ЛИ Е ЕС
След като заедно с колегите си от Съюза обсъдиха възможните последици за Европа от конфликта в Близкия изток, шведският министър на вътрешните работи Юхан Форшел коментира пред „Евронюз“, че ЕС не може да си позволи „нова бежанска криза“.
По думите му засега няма признаци за подобен сценарий, но въпреки всичко динамиката на събитията е такава, че „ситуацията може много бързо да се промени“.
„Не можем да си позволим повторение на това, което се случи преди десет години“, посочи Форшел, визирайки голямата миграционна криза от 2015 г., когато в Европа влязоха над 1 млн. души, бягащи от конфликтите в Сирия, Ирак и Афганистан.
По думите на шведския министър Европа сега е по-подготвена от тогава, а причината е приетият от Съюза Пакт за миграцията, който бе договорен през 2023 г. и фактически представлява опит за уеднаквяване на миграционната и бежанска политика на ЕС.
Пактът стана известен най-вече с широко дискутирания принцип, залегнал в него, на така наречената задължителна солидарност – всички страни от ЕС са длъжни да проявяват солидарност с държава, която бъде изложена на бежански натиск, включително чрез релокация на кандидати за убежище в други държави от Съюза или чрез оперативна и финансова подкрепа.
Отделно от това Швеция застана начело на усилия за улесняване на експулсирането от ЕС например на бежанци, извършили тежки сексуални престъпления, което трябва да стане чрез промяна в директивите за прилагането на Конвенцията за бежанците на ООН от 1951 година. Стокхолм все пак изрично подчертава, че извършителите на подобни деяния сред бежанците и мигрантите остават малък процент.
ТУРСКО-ИРАНСКАТА ГРАНИЦА, ЕДНА ОТ ВЪЗМОЖНИТЕ ГОРЕЩИ ТОЧКИ
В условията на въздушни удари и затворено за полети небе над целия регион една от малкото възможности за напускане на Иран остава границата с Турция, отбелязва Асошиейтед прес.
В репортаж от „Капъкьой“, граничен контролно-пропускателен пункт от турската страна на границата, АП отбелязва, че засега само малък брой от преминаващите иранци избират да останат в Турция за неопределен период от време, за да избягат от войната.
Един от събеседниците на агенцията, Реза Гол, 38-годишен пластичен хирург от Урмия, Западен Иран, споделя, че отива в Истанбул, където някога е живял, за да види свои пациенти.
„Не знам дали ще напуснем Иран завинаги, но поне ще мога да прочистя главата си малко“, каза той. „Виждате, че на границата няма голям наплив. Всички си седят по домовете. Засега хората не са тръгнали да изоставят всичко, за да хукнат да бягат.“
Но жена, представила се само като Фариба, която пътува към Измир, за да изчака там края на войната заедно със сина си, разказва, че приятелите и съседите ѝ нямат средства, за да избягат – което може би обяснява липсата на големи потоци от хора към границата, отбелязва Асошиейтед прес.
Между Турция и Иран действа безвизов режим на пътуване. Но в началото на миналата седмица турският министър на търговията обяви временно спиране на еднодневните пътувания от двете страни на границата, а иранските власти са започнали да ограничават преминаването на някои категории свои граждани, според очевидци и местни медии.
Няколко дни по-късно режимът на преминаване през „Капъкьой“ отново се нормализира, като според турския вътрешен министър Мустафа Чифтчи засега не се наблюдава засилен поток от напускащи Иран. Повечето от влизащите от Иран през „Капъкьой“ се отправят към летището във Ван, откъдето продължават пътуването си.
Намиращият се на 1,5 часа с кола от границата град Ван, който е административен център на едноименния турски окръг, е популярна дестинация за иранците за работа, туризъм и търговия. Обикновено в този период на годината, в дните около персийската нова година Невруз, хотелите и магазините в района се оживяват и изпълват с посетители, но тази година се очаква това да не е така.
ОПАСЕНИЯ В ТУРЦИЯ, ИЗВЪНРЕДНИ ПЛАНОВЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ
В Турция миграцията е деликатен въпрос, тъй като в един момент тя беше приела на своя територия близо 4 милиона сирийски бежанци.
Още от януари, когато започна вълната на репресии срещу масовите протести в Иран, Анкара започна да укрепва сигурността по границата във връзка с евентуален бежански наплив.
Тогава турското Министерство на отбраната докладва, че по 560-километровата граница с Иран Турция разполага с 380 километра бетонни стени, 203 обикновени наблюдателни кули (вишки) и 43 кули с асансьори.
Миналата сряда вътрешният министър Чифтчи обяви, че са изготвени планове за извънредни ситуации, предвиждащи изграждане на палаткови лагери и създаване на буферни зони при евентуален засилен наплив на хора заради войната в Иран. Но засега те не се налага да бъдат привеждани в действие.
