Настоящите данни за инфлацията от САЩ и началото на сезона на корпоративни отчети ще предоставят важни показания за ефектите на конфликта в Близкия изток върху икономиката и финансовите пазари, съгласно прогнози от водещи икономически институции.
Пазарите продължават да зависят от развитието на конфликта и промените в цените на петрола, с инвеститори, реагиращи на противоречиви сигнали за евентуално намаляване на напрежението. От началото на годината индекс S&P 500 в Ню Йорк е спаднал с почти 6 процента, в контекста на увеличаващи се геополитически рискове и несигурност около изкуствения интелект и частния кредит.
Цената на американския суров петрол е надхвърлила $110 за барел, достигайки над $100 за пръв път от 2022 г. „Цената на петрола оказва влияние върху пазарите и енергийният сектор е пряко свързано с инфлационните очаквания“, подчертава Дъг Хубер от Wealth Enhancement Group, цитиран от ДПА.
Анализаторите от BNP Paribas прогнозират, че увеличаването на цените на петрола ще се отрази в повишаването на цените на горивата. „Първият етап на подобно прехвърляне на разходите ще стане видим още през март“, допълват от банката. Икономисти от J.P. Morgan също отбелязват, че „енергийният шок вече засяга краткосрочните инфлационни очаквания и поведението на потребителите“.
Според проучване на Ройтерс, индексът на потребителските цени (CPI) в САЩ може да нарасне с 0.9 процента през март, докато базовата инфлация се очаква да увеличи с 0.3 процента. „Ключовият въпрос е дали ще се наблюдават по-силни вторични ефекти върху цените“, споделя икономистът Фредерик Мишкин. Той добавя, че данните може да са „твърде ранни, за да отразят пълния ефект“, но все пак дават първоначални насоки.
От AJ Bell акцентират на важността на базовата инфлация: „Ще наблюдаваме дали инфлационният натиск от енергийния сектор започва да се разширява в икономиката“. Анализатори от Morgan Stanley добавят, че „постоянно повишената базова инфлация може да ограничи възможностите на Федералния резерв за облекчаване на политиката през тази година“.
Очакванията за нарастваща инфлация вече променят пазарните прогнози по отношение на паричната политика. „Пазарът вече е насочен към инфлацията“, подчертава Патрик Райън от Madison Investments, предупреждавайки, че данни, по-високи от прогнозите, могат да окажат натиск върху акциите. Анализаторите на Goldman Sachs сочат, че „рисковият сценарий включва дълъг период на високи лихви, ако инфлационният натиск не намалее“.
Също така, протоколите от последното заседание на Федералния резерв ще бъдат подложени на внимателно разглеждане за сигнали относно бъдещата политика. Данни на LSEG показват, че пазарите почти изключват вероятността за понижение на лихвите в краткосрочен план. От BlackRock отбелязват, че „централните банки ще действат предпазливо, докато не се получат по-силни доказателства за трайно намаляване на инфлацията“.
С настъпването на сезона за корпоративни отчети, Delta Air Lines и Constellation Brands ще бъдат първите компании, представили финансова информация. Според данни на LSEG, печалбите на компаниите от S&P 500 се очаква да нараснат с 14.4 процента на годишна база за първото тримесечие.
Стратезите от Deutsche Bank подчертават, че „сезонът на отчетите ще покаже стабилността в растежа на печалбите“, но предупреждават, че ефектите от нарастващите енергийни цени тепърва ще се проявят. Анализатори от UBS потвърждават, че „компаниите вероятно ще започнат да отразяват по-високите разходи за енергия в своите маржове през следващите тримесечия“.
Анализаторите на OANDA описват изминалата седмица като „емоционален трамплин“, където първоначалният оптимизъм за дипломатическо решение бързо отстъпи пред нови страхове от ескалация. „Суровият петрол остава ключов индикатор за пазарната нагласа“, добавят от компанията.
Икономистът Филип Шоу от Investec изразява подобно мнение: „Конфликтът остава основен фактор за пазарите, с настроения, колебаещи се между надежди за бързо разрешаване и рискове от продължаваща ескалация“. Анализаторите от Citi добавят, че „пазарите подценяват риска от продължителен геополитически натиск върху енергийния сектор“.
Според Raiffeisen Research, затварянето на Ормузкия проток може да доведе до „постоянно високи цени на петрола и растяща инфлация“, което би оказало негативно влияние върху корпоративните печалби и би могло да отключи мечи пазар. От HSBC добавят, че „продължителен енергиен шок може да забави глобалния растеж повече от очакваното“.
От Commerzbank подчертават, че „цената на петрола е важен индикатор за инфлацията и икономическите перспективи“, като прогнозират, че инфлацията в САЩ ще достигне около 3.3 процента на годишна база през март. Германската Helaba описва предстоящите инфлационни данни като „ключови за предстоящите видими последици от конфликта“, а експертът Майкъл Хюсън акцентира, че „увеличените разходи за енергия вече започват да се отразяват в цените“.
В същото време анализатори от Landesbank Baden-Württemberg предупреждават, че „ефектите върху корпоративните печалби ще станат ясни едва следващите седмици с публикуването на отчетите“. Изследователите от Nomura добавят, че „пазарите влизат в период на повишена волатилност, където макроданните и корпоративните отчети ще имат по-силно влияние от обикновено“.
Европа, Близкият изток, Африка
Възможно е публикуване на индикации от индустриалния сектор в еврозоната, които ще засегнат период от февруари – преди началото на конфликта в Близкия изток, и това може да ограничи актуалността им за настоящата пазарна ситуация.
Очакват се данни за поръчките в германската индустрия в сряда, последвани от информация за производството и износа в четвъртък, което ще предостави ясна картина за състоянието на най-голямата икономика в Европа. Това става на фона на увеличаващи се инвестиции в отбранителния сектор. Прогнозите на Deutsche Bank показват, че тези данни ще представят реалната икономическа картина преди новия геополитически шок.
В края на седмицата ще бъдат публикувани данни за износа на Франция, производството в Испания и статистика за фабричната активност в Италия.
Изказванията на представители на централните банки от еврозоната и на Bank of England ще бъдат ограничени, тъй като седмицата е съкратена поради великденските празници.
Очакват се инфлационни данни от различни икономики, сигнализиращи за влиянието на енергийния недостиг в Персийския залив върху потребителските цени. Последните данни за еврозоната показаха най-значително ускорение на инфлацията от 2022 г. насам. Анализаторите от HSBC подчертават, че Европа е особено уязвима на енергийни шокове, което увеличава рисковете от дългосрочен инфлационен натиск.
Швеция ще публикува данни за инфлацията във вторник, а Норвегия – в петък, и в двете страни вероятно се очаква ускорение на ценовия растеж. В Унгария се прогнозира значително увеличение на инфлацията над 2 процента в сряда, в навечерието на парламентарните избори, които привлекат интереса на пазарите.
В Египет се очаква ново повишение на инфлацията в четвъртък, след рязкото увеличение на цените на енергията и обезценяването на местната валута, след като през февруари инфлацията достигна 13.4 процента. Икономистите от Citi предупреждават, че това илюстрира уязвимостта на развиващите се икономики пред външни ценови шокове.
Също така ще бъдат взети решения за паричната политика. Очаква се централната банка на Румъния да запази основния си лихвен процент на 6.5 процента. В Кения също се прогнозира, че лихвата ще остане непроменена след серия понижения с общо 425 базисни пункта от август 2024 г. насам. Полша вероятно ще задържи разходите за кредити без промяна, преминавайки в режим на изчакване след последното понижение, а централната банка на Сърбия вероятно също ще запази текущата си политика. Според Raiffeisen Research, централните банки в региона ще действат предпазливо, докато оценяват ефектите от конфликта върху инфлацията и растежа.
Северна Америка
В САЩ се очаква значително покачване на цените на бензина да се отрази в предстоящите инфлационни данни. Икономистите предвиждат месечно увеличение от около 1 процент на индекса на потребителските цени за март, което ще бъде най-силният ръст от 2022 г. насам, след като конфликтът в Иран предизвика значителни поскъпвания на горивата.
Същевременно базовият индекс на потребителските цени, който изключва храните и енергията, вероятно ще нарасне с около 0.3 процента на месечна база, според очакванията от проучване на Bloomberg преди публикуването на официалните данни.
Ден по-рано ще бъдат оповестени данни за базовия индекс на личните потребителски разходи (PCE) – предпочитаният от Федералния резерв индекс за инфлацията. Очаква се да покаже ръст от 0.4 процента за трети пореден месец през февруари, което според икономистите на J.P. Morgan би означавало, че инфлационният натиск вече е устойчив преди енергийния шок.
В комбинация с укрепващия трудов пазар, това развитие подкрепя очакванията, че ФРС може да се сблъска с предизвикателства при намаляването на лихвените проценти през текущата година. Анализаторите от Goldman Sachs подчертават риска от удължен период на високи лихви.
Протоколите от мартовската сесия на централната банка ще бъдат внимателно разглеждани за сигнали относно оценката на инфлационните рискове и икономическите последици от конфликта. Според BlackRock, ФРС ще поддържа предпазлив подход, докато не се появят убедителни доказателства за дълготрайно намаляване на инфлацията.
Допълнителни данни за личните доходи и разходи, както и за активността в сектора на услугите, ще предоставят допълнителна представа за състоянието на икономиката. Очаква се индексът на потребителското доверие на Мичиганския университет също да отрази първоначалните реакции на домакинствата на увеличаването на цените на енергията.
В Канада, данните за пазара на труда ще предоставят информация за влиянието на енергийния шок върху заетостта, като се предполага, че безработицата ще се увеличи до 6.8 процента.
Азия
В Азия предстоят три заседания относно лихвените проценти, при които вниманието ще бъде насочено към това как централните банки оценяват влиянието на конфликта върху инфлацията и растежа.
Резервната банка на Нова Зеландия вероятно ще запази основния си лихвен процент на ниво 2.25 процента за второ поредно заседание. Пазарите изразяват очаквания за бъдещо повишение, но експертите предвиждат по-дълъг период на изчакване.
Същия ден е вероятно Резервната банка на Индия да не променя лихвата, а в края на седмицата Bank of Korea също може да поддържа текущата си политика. Анализаторите от Nomura посочват, че регионът се изправя пред двойно предизвикателство – растящ инфлационен натиск и рискове за икономическия растеж.
Ключови макроданни ще включват инфлационни индикатори за Филипините, Тайланд и Тайван, както и данни от Китай. Очаква се те да отразят влиянието на нарастващите цени на енергията. Потребителската инфлация в Китай може да ускори, докато дефлационният натиск при производствените цени вероятно ще намалее.
Япония ще публикува данни за доходите, с акцент върху реалните доходи след първоначалния ръст, отбелязан през януари. В Сингапур ще излязат отчети за продажбите на дребно, а в Нова Зеландия – индикатори за производствени активности.
Латинска Америка
В Латинска Америка централните банки и инфлационните данни ще заемат централно място, предоставяйки информация за степента на ценовия натиск в региона.
Очаква се инфлацията в Бразилия, Чили, Колумбия и Мексико да покаже ускорение. Анализите на Bloomberg предвиждат засилен инфлационен натиск в основните икономики на региона.
В Колумбия ще бъде публикуван протоколът от последното заседание на централната банка, където лихвеният процент е увеличен до 11.25 % след разнопосочно решение на управителния съвет. Анализаторите очакват крайна лихва от около 12 %, с перспектива за липса на облекчаване на политиката в близко бъдеще.
В Мексико протоколите от последното заседание също ще бъдат внимателно анализирани след понижението на лихвата, последвано от корекция на инфлационните прогнози нагоре.
В Перу централната банка се бори с нарастващ инфлационен натиск след рекорден растеж на потребителските разходи. Въпреки това, институцията вероятно ще поддържа стабилни лихви и ще изчака развитието на ситуацията.
Анализаторите споделят, че предстоящата седмица ще бъде важна за оценка на това дали енергийният шок започва да оказва влияние върху реалната икономика. „Конфликтът в Близкия изток остава основен фактор за пазарите“, заявяват от Commerzbank, като подчертават, че инфлацията и паричната политика ще зависят съществено от развитието на ситуацията.
