Като година на културния туризъм и преломна за планинския очаква България 2026 г. според вече заявеното от министъра на туризма в оставка Мирослав Боршош. Усилията на държавата са насочени към това България да стане дестинация за целогодишен туризъм и да излезе от рамките на етикета, че е евтина. Фокусът ще е върху вътрешния туризъм, но работата по стратегическите пазари продължава и през 2026 г. Тези заявки даде министър Боршош през изминалата година, в която 11 месеца секторът се развиваше в рамките на редовно правителство.
„Ако успеем да надградим постигнатото на национално ниво през следващата година, ще можем да превърнем туризма в устойчив и стратегически значим сектор за държавата“, заяви Боршош в края на миналата година по време на заседанието на Националния съвет по туризъм с участието на представители на държавните институции, общините, туристическия бранш, браншови и неправителствени организации. В рамките на срещата бяха отчетени резултатите от изминалата година и очертани основните приоритети за развитието на сектора през 2026 г. По прогноза на Световния съвет за пътуване и туризъм (WTTC) приносът на сектор „Туризъм“ към брутния вътрешен продукт (БВП) на България ще достигне 8,4 процента през 2025 г., заяви през октомври заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева. Горещо се надяваме да постигнем това увеличение отпреди отчетения дял в БВП, който беше малко под 7 процента, допълни тогава Георгиева.
Видове туризъм за приоритетно развитие през 2026 г.
Министерството на туризма обяви 2026-а за Година на културния туризъм. Сред причините за избора на културния туризъм заместник-министър Георгиева посочи, че той удължава сезона и стимулира целогодишни пътувания, създава по-висока добавена стойност, като привлича туристи с по-голяма ангажираност и интерес към местните общности, спомага за равномерното развитие на регионите, като разгръща техния туристически потенциал, отговаря на световната тенденция за търсене на автентични, осмислени и устойчиви туристически преживявания. България разполага с едно от най-богатите културни наследства в Европа – от праисторически обекти и тракийски съкровища, през антични и средновековни градове, до живи традиции, фестивали, занаяти и културно многообразие. „Големите въпроси пред културния туризъм са къде и кога, какво се случва, колко устойчиво се случва, какъв е достъпът до там, какъв поток (от туристи бел. реп.), каква е хотелската и друга инфраструктура, за да има смисъл да говорим за нещо повече – цялостна концепция на представянето на културния туризъм, на различни пазари и най-вече на различни категории от туристи, дори и възрастови. Когато всичко това е ясно, тогава да можем да правим адекватно представяне на българския културен туризъм като част от Бранд България“, заяви през май министър Мирослав Боршош.
През 2026 г. България ще се фокусира върху поредица от специализирани форми на туризъм
Културният и исторически туризъм ще са базови за удължаване на сезона и привличане на високоплатежни туристи чрез исторически, фестивални и занаятчийски маршрути.
Здравният туризъм (медицински, СПА и уелнес) имат потенциал за над 140 млн. евро годишна добавена стойност, а приоритетни ще са денталната медицина, репродуктивното здраве и рехабилитацията. България има потенциал да реализира годишна брутна добавена стойност (БДС) от над 140 млн. евро от около 22 000 чужденци, посетили страната за медицински туризъм, показва проучване на работна група, инициирана от министъра на туризма Мирослав Боршош за развитието на този сегмент, представено през октомври.
България за първи път бе поставена на картата на историческите термални градове с членството на Хисаря в европейската ресорна асоциация. Хисаря стана първият български град, влязъл в Европейската асоциация на историческите термални градове, обяви в началото на септември кметът на Община Хисаря Ива Вълчева по време на дванадесетия годишен конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА). Също миналата година България получи световно признание с избора на д-р Сийка Кацарова, която е и председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, за президент на Европейската СПА асоциация (ЕСПА). В първото си интервю, дадено за БТА след поемането на поста, Кацарова изтъкна, че изборът България да оглави ЕСПА е екипен резултат от работата на БСБСПА и активната дейност на организацията в ЕСПА. Ако България приеме, че туризмът, и в частност здравният туризъм, е национален приоритет, както това е за Хърватия, имаме всякакъв шанс да ползваме максимално дадената ни възможност да съм президент на ЕСПА, коментира Кацарова възможността страната ни да стане по-разпознаваема дестинация за тази форма на туризъм след решението за новото ръководство на европейската организация.
Виненият и гастрономически туризъм също ще са сред приоритетните през 2026 г., след като през 2025 г. бе интегрирано винопроизводството с културните маршрути под печата за качество на Iter Vitis. Това стана възможно, след като през ноември България стана част от Европейския културен маршрут „Пътят на виното“ (Iter Vitis), България е 25-ят член на маршрута Iter Vitis, който е един от културните маршрути на Съвета на Европа. Целта на тази програма е да издигне, но и да даде добавена стойност на културата на целия европейски континент, изтъкна председателят на федерация Iter Vitis Емануела Панке. Широк международен отзвук получи домакинството на страната на 9-та Глобална конференция за винен туризъм на Световната организация по туризъм на ООН. Смятам, че се справихме с чест, провеждайки тази глобална конференция, каза Георгиева и изтъкна, че във форума са участвали около 300 представители от 31 държави, сред които и отдалечени страни като Аржентина и Чили. Чуждестранните гости са били 115, а от българска страна интерес са проявили както винени професионалисти, така и експерти в сферата на винения туризъм. Генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев подари на генералния секретар на Световната организация по туризъм към ООН Зураб Пололикашвили брошурата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“, която е тематично издание на Агенцията и събира 110 изби от България, представени през новата им реколта от септември. През септември министърът на туризма Мирослав Боршош представи началото на националната кампания „Следвай пътя на виното“ (Wine leads the way) на Министерството за популяризиране на винения туризъм в България по време на събитие, което се състоя в Националния пресклуб на БТА в София.
Събитийният и конгресен туризъм са сред другите приоритетни специализирани форми на туризъм, на чието развитие ще заложи България през 2026 г. Развитието на фестивали и мащабни спортни събития (като Световното по волейбол 2026) се очаква да генерира висок икономически ефект. Любомир Ганев, президент на Българската федерация по волейбол, даде през ноември стойностните измерения на приноса и ефекта от домакинството на големи волейболни събития в България, фокусирайки се върху Европейското първенство по волейбол за мъже през 2023 г. и предстоящото през 2026 г. в София. За предстоящото събитие той каза, че очакваният икономически ефект ще е над 20 млн. евро за България, града и региона, като посочи, че над 2 млн. евро от тази сума ще бъдат осигурени от федерацията. Очаква се за събитието над 10 000 чуждестранни туристи да посетят София.
Във фокуса на България ще е и превръщането на планинския туризъм в целогодишен, като целта е преминаване от чисто ски туризъм към четирисезонен модел, включващ планинско колоездене и климатолечение. Тази тема бе дискутирана и на поредния форум на БТА „БГ ТУРИЗЪМ – ЗИМА 2025/2026“, състоял се през декември в Пампорово с основен акцент – достъпността на българския планински туризъм с различните аспекти, сред които необходимостта от изграждане на нови писти и модерни съоръжения. На форума на БТА министър Боршош определи 2026 г. като преломна за българския планински туризъм. Той посочи, че страната ни би искала да се сравнява с държави като Италия, Франция, Австрия, Швейцария. „Нито една от тези държави няма под около 5000 километра писти. Българската държава, българските планини, българските общини не разполагат дори с 200. Виждате мащаба на разликата“, коментира тогава министърът. Подобна е и картината с броя на съоръженията, които са част от инфраструктурата, която прави достъпна планината. „В момента българските планини са толкова ограничени като достъп, че целият поток се поема от автомобили и автобуси. Това прави напълно недостъпни българските планини и като цяло спира развитието на планината като четирисезонна дестинация“, заяви в Пампорово министърът.
Поклонническият туризъм и разработването на маршрути към духовни светини и манастири, които бележат устойчив годишен ръст на интереса на туристите, също ще са сред акцентите на 2026 г. През юни министърът на туризма Мирослав Боршош взе участие в първата национална конференция, посветена на поклонническия туризъм в България. В присъствието на Антоний – западно и средноевропейски митрополит, представители на духовенството, религиозните общности в страната, експерти, местната власт, академични среди и туристическия сектор бе представено и новото издание на пътеводител, посветен на най-значимите християнски маршрути в страната. Изданието обхваща десет поклоннически дестинации, сред които духовни и културни светини – манастири, църкви и места с историческо значение за християнската вяра в България, включително София и Софийското Светогорие, Тракийската низина и Родопите, Розовата долина, Северозападна България и др. Пътеводителят насочва вниманието към възможностите за поклоннически и културно-духовни пътувания, като комбинира историческа информация и туристически маршрути. Министър Мирослав Боршош подчерта, че поклонническият туризъм в България се развива с устойчив темп от 5 до 10 на сто годишно и че представлява не само религиозно, но и културно пътуване, което отговаря на търсенето на съвременния турист за смислено преживяване. Новият пътеводител, реализиран съвместно с медийната платформа „24 часа“ и издателство „Труд“, е част от усилията на министерството да развива специализирани и целогодишни форми на туризъм и да подчертае уникалната роля на България като духовна и културна дестинация, посочват от ведомството.
Развитието на луксозния туризъм предполага налагането на България като бутикова дестинация чрез съчетаване на петзвезден комфорт с автентични преживявания. Според Министерството на туризма резервът за това България да се налага като дестинация за луксозен туризъм е в интегралния подход – голф и спа, вино и култура, яхтинг и гурме. Малдивите, Бали и Дубай вече са символ на висок клас туризъм, но България има потенциала да се превърне в бутикова дестинация на Югоизточна Европа, предлагаща лукс, вплетен в българската култура, специфика и гостоприемство, каза през октомври заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева. Тя цитира международни изследвания, според които сегментът „луксозен туризъм“ в следващото десетилетие всяка година ще нараства с поне 8 процента, и посочи, че това е възможност, която страната ни не бива да пропусне. През октомври бе отчетено, че за първите 9 месеца на 2025 г. е имало над 1,2 милиона нощувки в петзвездни и бутикови места за настаняване в страната, което е ръст от 11 на сто спрямо същия период на миналата година.
