Американският президент Доналд Тръмп написа във вторник в своята социална платформа „Трут соушъл“, че САЩ са били информирани от повечето от съюзниците си в НАТО, че не желаят да бъдат въвличани в американската военна операция срещу Иран.
„САЩ бяха информирани от повечето от своите „съюзници“ в НАТО, че не искат да бъдат въвличани в нашата военна операция срещу терористичния режим в Иран, в Близкия изток, и това въпреки факта, че почти всяка страна категорично се съгласи с това, което правим, и че на Иран не може, по никакъв начин, в никакъв вид и под никаква форма да бъде разрешено да притежава ядрено оръжие. Все пак не съм изненадан от техните действия, защото винаги съм приемал НАТО, където ние наливаме стотици милиарди долари на година, защитавайки същите тези страни, за еднопосочна улица – ние ще ги защитаваме, а те няма да правят нищо за нас, и то тогава, когато имаме нужда“, заяви Тръмп в публикацията си, добавяйки, че САЩ вече „не се нуждаят“ от помощта на НАТО.
Балтийските държави Литва, Латвия и Естония, които членуват в НАТО, заеха различни позиции относно помощта на алианса за Вашингтон в американско-израелската кампания срещу Иран, и по-специално в обезопасяването на Ормузкия проток. Основният транспортен маршрут за превоз на петрол бе блокиран от Иран в отговор на започналите на 28 февруари израелско-американски удари срещу Ислямската република.
Цените на петрола скочиха в световен мащаб с около 50 процента, откакто Иран блокира Ормузкия проток и атакува енергийната и корабоплавателна инфраструктура в Персийския залив.
Във вторник външният министър на Естония Маргус Цахкна каза пред Естонското радио и телевизия (ЕРР), че страната е готова да обсъди със САЩ изпращането на сили в Ормузкия проток. Цахкна посочи, че ситуацията в Ормузкия проток е много сложна и че не вижда никаква деескалация на военните действия.
„Президентът на САЩ заяви, че очаква подкрепа от съюзниците от НАТО, но при условие че тази помощ не е абстрактна. Позицията на Естония е, че ако Съединените щати повдигнат този въпрос официално, например в рамките на НАТО или двустранно, ние със сигурност сме готови да го обсъдим“, каза първият дипломат на Естония през ЕРР. Ако НАТО или Европейският съюз не постигнат консенсус по отношение на подкрепата на САЩ във войната срещу Иран, то тогава Естония може да допринесе като част от отделна коалиция, каза външният министър на Естония.
Неговият литовски колега Кестутис Будрис заяви преди Съвета „Външни работи“ на ЕС в Брюксел в началото на тази седмица, че НАТО трябва да разгледа искането на САЩ за помощ в усилията за повторното отваряне на Ормузкия проток.
„Трябва да направим анализ на цялата оперативна среда и възможностите, с които бихме могли да допринесем. Със сигурност не можем да отхвърлим подобна идея“, каза Будрис, цитиран от сайта на Литовското радио и телевизия (ЛРТ). Той припомни, че подобни ситуации в миналото са ескалирали до степен, в която е ставала наложителна подкрепата от съюзници и международни организации.
Най-категорична в позицията си е Латвия. Нейният министър на отбраната Андрис Спрудс посочи пред националното радио, че страната му не планира да разполага въоръжени сили в Ормузкия проток.
„В момента няма такива планове. Това е което диктуват нашият интерес, нашите нужди и нашите цели. Най-важното сега е да гарантираме сигурността на източния фланг на НАТО и ЕС. Когато оценяваме участието в мисии като цяло, първо оценяваме какво пряко въздействие има то върху нашата собствена сигурност тук, на източния фланг, и в Латвия“, заяви Спрудс, цитиран от сайта на Латвийското радио и телевизия (ЛСМ).
Позицията на Естония
Външният министър на Естония Маргус Цахкна заяви, че на първо място е необходимо да се определи какъв вид помощ и подкрепа търси Вашингтон и каква ще бъде целта.
„Ако говорим за военна помощ, трябва да има много ясни планове“, подчерта той. „В момента можем да заключим, че Европа не е наясно със стратегическите цели на Съединените щати. Честно казано, ние не бяхме наясно дори когато тази война започна, така че в това отношение стоят много въпроси“, обърна внимание външният министър на балтийската държава, цитиран от ЕРР.
Цахкна посочи, че Естония е надежден партньор на САЩ, като изтъкна участието на страната в мисиите в Ирак и Афганистан. Той каза, че Естония винаги подкрепя своя съюзник, когато е необходимо. Естонското радио и телевизия отбелязва, че Естония разполага с три кораба за минно противодействие, а в момента военнослужещи от тази балтийска държава участват в международни операции.
„Приносът ни зависи от това какво биха поискали Съединените щати. Към момента не е отправено официално искане на ниво НАТО. Има съюзнически държави, които са готови да обсъдят въпроса, но има и такива – например Германия и Великобритания – които заявиха, че не предвиждат изпращането на военни части в Близкия изток“, каза Цахкна.
В същото време министърът призна, че Естония няма много възможности за принос, акцентира ЕРР. „Трябва да вземем предвид, че на места Ормузкият проток е широк около 30 километра. Ако говорим хипотетично за обезопасяване на корабоплаването, това би означавало, че бреговата линия също трябва да бъде поставена под контрол, тъй като оттам е много лесно да се удари всичко, което се движи в морето“, обърна внимание Цахкна.
На въпрос на ЕРР дали Естония оказва натиск върху съюзниците в междуправителствените преговори да се помогне на САЩ Цахкна отговори: „Естония заяви своите политически позиции: ние подкрепяме Съединените щати, а също и Израел, по отношение на отслабването на иранския режим и отмяната на неговите оръжейни програми. Ние подкрепяме тези страни политически, но нашата роля не е да водим преговори или да призоваваме други държави членки да се намесят военно – всяка държава решава сама“.
Във вторник той посети Израел, където даде съвместна пресконференция с израелския си колега Гидеон Саар. „Естонците и израелците имаме много сходства. Ние сме малки страни, може да кажа, по числа, но не и по свободолюбив дух, и това е много важно“, заяви Цахкна, добавяйки, че Естония е научила много и от всеобхватната концепция за отбрана на Израел.
По въпроса за съпричастността към американско-израелската военна кампания срещу Иран той потвърди, че „Естония, като съюзник на НАТО, е на масата за преговори и комуникацията е активна“. „Разговарях с нашия посланик в НАТО Юри Луйк, който направи общ преглед на това кой какво е обсъждал и с кого“, заяви Цахкна пред ЕРР.
Наблягайки на сложността на ситуацията в Близкия изток, той подчерта, че заплахата от Русия за Европа не е изчезнала. „Русия води пълномащабна война в Украйна и по същия начин заплашва нашия регион, така че това е по-сложна картина. От друга страна, не виждам ситуацията в Близкия изток да бъде разрешена лесно или бързо“, добави министърът.
В потвърждение на думите му за руската заплаха вчера Естония съобщи, че руски изтребител „Сухой Су-30“ е навлязъл без разрешение във въздушното пространство на страната за около една минута в близост до остров Вайндлу в Балтийско море.
Италианските военновъздушни сили са реагирали на нарушаването на въздушното пространство в помощ на Талин, каза Цахкна, допълвайки, че „не е имало заплаха за сигурността на Естония“. Той информира, че естонското външно министерство е извикало изпълняващия длъжността шарже д’афер на руското посолство и му е връчило протестна нота във връзка с нарушението.
Позицията на Литва
Съюзниците от НАТО биха могли да обмислят евентуално искане от Съединените щати за помощ за повторното отваряне на Ормузкия проток, ако бъде отправено такова искане, заяви литовският външен министър Кястутис Будрис в понеделник.
„Имали сме няколко ситуации, които са ескалирали до ниво, в което е било необходимо участието на съюзници и международни организации“, каза той. „Сега видяхме подкрепа, предоставена от САЩ на двустранна основа. Ако искат подкрепата на международна организация, разбира се, ще я разгледаме“, каза Будрис.
Той отбеляза, че в никакъв случай Европейският съюз не трябва да облекчава санкциите срещу Русия или Беларус в отговор на покачващите се цени на петрола заради кризата в Персийския залив. „Опитът да се намалят цените на петрола в краткосрочен план по този начин – с облекчаване на санкциите за Москва, би бил огромна стратегическа грешка в средносрочен и дългосрочен план“, посочи той, цитиран от ЛРТ.
„Не може да има връщане към нормално сътрудничество с Русия. Санкциите трябва да бъдат запазени и засилени, трябва да се търси отговорност за военни престъпления и дипломатическата изолация на Русия трябва да бъде запазена“, обърна внимание Будрис по време на визитата си в Загреб във вторник, когато се срещна с хърватския министър-председател Андрей Пленкович.
Той предупреди, че фокусът на Европа не бива да се измества от Украйна заради засилващото се напрежение в Близкия изток. Будрис отбеляза, че по време на предстоящото европейско председателство на Литва – през първата половина на 2027 г., разширяването на ЕС ще бъде стратегически приоритет, с особено внимание към пътя на Украйна към членство в европейския блок.
Позицията на Латвия
На този етап няма планове за участие на латвийски сили в евентуална операция за осигуряване на свобода на корабоплаването в Персийския залив, заяви латвийският министър на отбраната Андрис Спрудс пред латвийското радио, коментирайки изявленията на президента на САЩ Доналд Тръмп.
Той обърна внимание на факта, че в момента латвийски военнослужещи са на няколко мисии в близкоизточния регион. „Наши военнослужещи участват в мисията на НАТО в Ирак, в мисия на ООН в Ливан, има наши части и в Израел. Част сме от военноморската мисия на Европейския съюз „Аспидес“ в Червено море. В момента се разработват планове за по-нататъшно участие – те определено трябва да бъдат приети от правителството и от Сейма (парламента – бел. ред.). В момента Ормузкият проток не е на дневен ред“, посочи Спрудс, цитиран от ЛСМ.
На въпрос дали латвийските сили ще имат достатъчно ресурси, за да участват в подобна операция Спрудс отговори, че за това е необходима щателна оценка. Министърът посочи, подобно на Будрис, че според него решението за участие в подобна операция трябва да се вземе на ниво НАТО или Европейски съюз, въпреки че случващото се в Близкия изток е операция на САЩ и Израел.
„Това е преди всичко операция на САЩ и Израел. Следователно, разбира се, тези две страни до голяма степен взимат решенията. Това не е операция на НАТО. Ясно е, че от тази операция има достатъчно значими глобални последици, включително и за портфейлите ни – разходите ни за гориво. Тя засяга хората. Латвия е част от Европейския съюз и НАТО и първо Европейският съюз и НАТО трябва да вземат решенията относно всяко потенциално участие в каквато и да е операция“, каза Спрудс.
Запитан от националното радио на Латвия за коментар на твърденията на Тръмп, че отказ на НАТО да участва в американско-израелската операция срещу Иран ще се отрази много зле на бъдещето на алианса, Спрудс не се съгласи. Според него реалното сътрудничество в рамките на алианса е по-важно.
„Трябва да се вслушаме и в позицията и опасенията на САЩ, но същевременно първо трябва да се съсредоточим върху конкретното сътрудничество с чисто практическо значение. Мисля, че това се е случвало и преди. Имаше различни позиции и подходи и по други въпроси. Разбира се, и тук може да има някои различия по отношение на това как трябва активно да прилагаме устава на НАТО. Но в случая не виждам пряко въздействие върху НАТО. Защото отново ще го кажа – да, мненията трябва да се изслушват, но най-важна е съвместната работа за укрепване на алианса НАТО. В момента виждаме, че САЩ присъстват в Европа, присъстват на източния фланг, присъстват в Латвия. И ние, разбира се, сме готови активно да продължим това сътрудничество, това стратегическо партньорство“, отбеляза Спрудс.
В понеделник той се срещна в Берлин с германския си колега Борис Писториус. Германия поддържа същата позиция по отношение на Ормузкия проток. „Това не е нашата война; ние не сме я започнали“, каза по време на срещата си със Спрудс в германската столица Писториус, цитиран от ДПА.
