Томас Хобс наричаше човешкия живот „самотен, беден, безнадежден, жесток и кратък“. Кремъл вижда света в мрачна светлина и в стила на Хобс. Но по време на неотдавнашно посещение в Москва бях поразен от увереността на влиятелните руснаци, че тяхната страна може да процъфтява в такъв свят.
Рейтингът на одобрение на Владимир Путин спадна до нивото малко над 60% – най-ниско от времето на нахлуването на Русия в Украйна през 2014 г., но вътре в страната той няма конкуренти, не бива критикуван и има пълна власт. Всички се надяват, че президентът ще остане на власт поне до края на настоящия му мандат през 2024 г., а може би и по-дълго. Въпреки че руската икономика все още зависи от износа на природни ресурси и не може да расте с повече от 1,5% годишно, тя продължава да се държи на повърхността.
Самоувереността на Кремъл до голяма степен се дължи на убеждението му, че западният свят се променя по начин, който устройва Русия. Смята се, че Доналд Тръмп не олицетворява временно явление в САЩ, а дългосрочна тенденция. Руските анализатори смятат, че сега Вашингтон ще бъде по-малко фокусиран върху намесата по целия свят, за да поддържа либерален, основан на правилата световен ред, ръководен от САЩ. И че той ще бъде по-националистичен, меркантилен и заинтересован от себе си и ориентиран към печалба. Така че в дългосрочен план САЩ и Русия трябва да могат да тръгнат една към друга.
Според руснаците подобна трансформация преживява и Европа. Успехите на Виктор Орбан, Марин льо Пен, Найджъл Фараж и Матео Салвини възвестяват появата на нова Европа, която – както и Русия – ще се стреми да укрепва семейните ценности и да поддържа християнството, едновременно противодействайки на ислямския екстремизъм. Тази Европа, наказана за своята неразумна поддръжка на демокрацията в страни като Либия и Сирия, няма да се безпокои особено за човешките права. Макар някои европейски лидери както и преди да разсъждават за европейските принципи и върховенството на закона, те (както цинично смятат много руснаци) се отнасят към тези неща несериозно.
Руснаците отбелязват, че Тръмп и Путин споделят нелиберален мироглед, който цени преследването на националните интереси и не приема многостранността. И двамата не харесват лицемерния морал на Ангела Меркел, но по техните думи разликата се състои в това, че ако Тръмп, дошъл в политиката от света на бизнеса, е оптимист, който смята проблемите за разрешими и преодолими, то Путин, в миналото работил в специалните служби, в своя мироглед е по-склонен към параноя. Той вярва в заговорите и смята международните отношения за антагонизъм, съперничество, в което може да има само един победител.
По думите на руски анализатори ключови фигури в Кремъл говорят за война със Запада като за реална възможност. Руската икономика, която може и да не е много голяма, казват те, но Русия може да нанася удари чрез „асиметрична“ или хибридна война – по такъв начин Русия ще избягва война там, където нейния т противник разполага със сила, и ще използва своите силни страни като кибервойната и манипулирането на информацията чрез социалните мрежи.
Някои руснаци твърдят, че те биха могли да победят във военно отношение, съсредоточавайки своите усилия в няколко места и действайки решително и настойчиво. Те, например, подчертават, че Русия, която разполага с ограничени ресурси, постигна значително повече успехи в Сирия, отколкото САЩ в Ирак въпреки всичките милиарди, които Вашингтон похарчи там. Руснаците смятат, че имат додатъчно пари, за да разработват нови оръжия (например хиперзвукови крилати ракети, при създаването на които Русия постигна успех), които позволяват да бъде сдържан Западът от извършването на нападение. Без съмнение много високопоставени руснаци знаят, че за тяхната страна би било безумие да замислят истинска война със Запада, но този милитаристичен кураж служи за поддържане на духа.
Някои следящи за новините руснаци смятат, че все повече „реалистичният“ мироглед на Европа в съчетание с влошаването на нейните отношения със САЩ ще я застави да се стреми към дружба с Русия. Според техните думи Русия ще бъде нужна на Европа, за да не се окаже тя между два огъня – Америка и Китай.
Доколкото руските лидери не се отнасят много сериозно към правата на човека и върховенството на закона, на тях им е трудно да разберат, че другите се отнасят към тези неща сериозно. Но както стана ясно на семинар в Москва (организиран от Клуба на тройката, в който влизат британски, френски и немски политици и представители на бизнеса), на който присъствах, някои високопоставени европейци (включително немски) няма да пожелаят възстановяване на отношенията с Русия. Те една ли ще отидат на това, докато тя нарушава принципите на международното право, окупирайки Крим и отделни райони на Донбас.
Никой в Москва не разчита на това, че Путин или Владимир Зеленски, новият украински президент, в близко време ще отидат на компромиси, необходими за регулиране на конфликта в Донбас. На Кремъл му е изгодно руснаците да смятат хаоса в Украйна за предупреждение за това, което се случва, когато рускоезична страна се опитва да тръгне по пътя на западната демокрация. Но някои московси анализатори признават, че за Русия този конфликт е тежко бреме и предполага стратегическа издръжливост, включително лоши отношения с Евросъюза и санкции, които ограничават нейния достъп до външни кредити, инвестиции и технологии.
Дружбата на Путин със Си Цзинпин и това, че между Русия и Китай днес се установиха вероятно най-близки отношения през цялата история, позволяват Москва да се чувства по-уверена. Руснаците смятат, че китайците споделят техните възгледи за света и че двете страни се подкрепят една друга по отношение на САЩ. Те отбелязват, че конфронтационните отношения на САЩ към двете страни помагат за тяхното сближаване.
Но заедно с това руснаците смятат отношенията с китай за „брак по сметка“ и се опасяват от властта и зависимостта от икономическия гигант. Една от причините руските аналитици отново и отново да се връщат към въпроса за по-тесни отношения между Евросъюза и Русия е, че руснаците искат да получат възможност „да подтикват“ европейците и китайците едни срещу други и да използват техните разногласия за свои цели – за да увеличат своята свобода на маневриране.
Руснаците са прави, когато отбелязват, че преди 20 години много западни лидери направиха грешка, мислейки, че историята приключва, доколкото светът, както тогава изглеждаше, се движи към демокрация, глобализация и многостранност. Но днес в подобна арогантност могат да бъдат обвинени и някои руснаци, които смятат, че западният свят ще се ръководи от принципите на национализма и политиката на идентичност и че ще забрави своите ценности.
