Преди няколко седмици се случи едно знаменателно събитие в европейската история – Румъния изпревари Унгария. Според новите данни на Евростат брутният вътрешен продукт на човек от населението на Румъния вече е по-висок, отколкото в Унгария. Не само това, но малко преди пандемията Румъния изпревари и Гърция. Традиционно Румъния е по-напред от Сърбия, Молдова и Украйна.
Румъния е по-богата от всичките си съседи, вероятно за първи път в историята!
При това положение не е учудващо, че румънците са сред най-щастливите и доволни от живота в Европейския съюз според други скорошни данни от Евростат. Не че румънците са най-богати – далеч са от Западна Европа, но напредват бързо и са водещи в региона. Какво по-голямо удовлетворение от това да изпревариш вековен съперник? Стотици години си бил бедният съсед, а сега вече ситуацията се обръща.
За сметка на това България е окупирала последното място в класациите и изглежда, че няма мърдане оттам.
Ние сме най-нещастни, най-бедни и най-големи песимисти и сякаш няма как да помръднем от тази позиция. Общо взето, ние сме на обратната позиция на Румъния – откакто сме в Европейския съюз, лека-полека напредваме, но досега не сме надминали нито една държава по доходи.
Румъния ни депресира с успеха си, а Гърция ни депресира, защото е по-богата от нас дори след финансова катастрофа. При Турция е същото – девалвации и хиперинфлации, а пак с малко ни превъзхожда.
Между другото, в това няма нищо ново. Още преди около 15 години в България идваше журналист от американско радио и разпитваше как така българите са толкова големи песимисти, като по онова страната отчиташе едни от най-високите темпове на икономически растеж в Европа и в света.
За преди 25-30 години да не говорим: тогава икономическата и финансовата разруха бяха в такива размери, че съвсем логично песимистите преобладаваха.
Въобще, големият срив, започнал още в последните десетилетия на комунизма и продължил в първото десетилетие на прехода, направи няколко поколения българи непоправими песимисти. Това показва и Световният доклад на щастието, който пък използва данни на „Галъп“.
Според разбивката по възрасти младите българи са доста доволни от живота и се класират на доста предни позиции в световната класация, но при хората над 60 години ситуацията е съвсем различна. Само в три страни в света има такава голяма разлика между млади и възрастни, и трите са в нашия регион – България, Сърбия и Молдова. Други страни от региона са с близки показатели. Което е логично предвид драмите на прехода – или по-точно, драмите на забавения преход. 90-те години, когато Централна Европа вървеше напред, в нашия регион се опитвахме да се върнем назад. В резултат всичко рухна.
Но има наченки на промяна. Например Световният доклад на щастието сочи България като пример за напредък. Да, отново сме на задни позиции, но скачаме нагоре.
Данните на Евростат също показват подобрение – за последното десетилетие сме скочили с 1.1 пункта нагоре. Това е сериозна промяна. Още толкова ако скочим и ще стигнем средното ниво в Европа.
Кога ще дойде промяната?
Ако се движим по сегашните тенденции, ще отнеме още едно десетилетие. Но вероятно нещата ще се ускорят, когато повторим постижението на Румъния – да изпреварим някой от вековните си конкуренти, Гърция и/или Турция. Това всъщност е съвсем възможно, защото за последното десетилетие сме стопили разликата между България и Гърция близо 10 пъти и тенденцията продължава всяка година. По последни данни разликата между България и Гърция е само около три процентни пункта, нещо, което никой не би повярвал само преди 20-30 години.
Нужни са няколко години на икономически растеж и България ще изпревари Гърция.
Това няма да стане от самосебе си, но е съвсем реалистично ако се работи по реформите и присъединяването към Шенген и Еврозоната и се насърчават инвестициите.
Същото се отнася между другото и за Турция, която сама се вкара в проблеми с висока инфлация и валутна нестабилност.
Накратко, съвсем скоро можем да излезем от ситуацията на най-бедните в Европейския съюз и да изпреварим повечето или дори почти всичките си съседи по икономически показатели и доходи. Когато това се случи, дори черногледите ще трябва да признаят, че нещата наистина се променят. И културата на песимизъм ще отстъпи място на по-реалистична преценка, точно както стана и в Румъния.
Между другото, това подобрение ще можем да го наблюдаваме не само по изследванията за щастие и удовлетвореност от живота, но и от по-обективни показатели – като доходи, пенсии, завръщане на емигрантите в страната.
Преди години се говореше за Румъния и България като за най-изостаналите страни – неслучайно двете държави влязохме по-късно в Европейския съюз. Но примерът на Румъния показва, че това не е присъда и една изостанала държава може не само да настигне, но и да изпревари по-напреднали нации. България има същия шанс и трябва да го използва.
*Текстът е публикуван в „24 Часа„. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
