Ръст в раждаемостта в страната е отчетен през изминалата 2023 година, но въпреки това нацията продължава да намалява.
Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ).
Към 31 декември 2023 г. населението на България е 6 445 481 души,
което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз.
В сравнение с 2022 г. населението на страната намалява с 2 229 души, или с 0.03%.
Мъжете са 3 097 698 (48.1%), а жените – 3 347 783 (51.9%), или на 1 000 мъже се падат 1 081 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 55 години. С нарастването на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на страната.
В края на 2023 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 530 909, или 23.8% от
населението на страната.
В сравнение с 2022 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта.
Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 27.7%, а на мъжете – 19.5%.
Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях.
В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в
областите Видин (31.3%), Габрово (30.3%) и Смолян (28.9%).
Общо в двадесет и две области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 19.2%, Варна – 21.5%, и Благоевград – 22.2%.
За сравнение общо за ЕС-27 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 21.3%.
Най-висок е този дял в Италия (24.0%) и Португалия (24.0%). Общо в седемнадесет страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%.
На този фон през 2023 г. в страната са регистрирани 57 478 родени деца, като от тях 57 197 (99.5%) са живородени.
Броят на живородените момчета (29 318) е с 1 439 по-голям от този на живородените
момичета (27 879), или на 1 000 живородени момчета се падат 951 момичета.
В градовете и селата живородени са съответно 42 388 и 14 809 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.9‰ в градовете и 8.7‰ в селата.
В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12.5‰, София
(столица), Ямбол – по 9.9‰, и Пловдив – 9.7‰. В двадесет и една области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян – 5.1‰, Перник – 6.4‰, и Габрово – 6.8‰.
В сравнение с предходната година броят на живородените се е увеличава с 601 деца, или с 1.1%.
Броят на децата, родени от майки под 18 години, намалява от 2 871 през 2022 г. на 2 775 през 2023 година. Родените от жени на възраст 40 и повече навършени години се увеличават от 2 410 през 2022 г. на 2 654 през 2023 година.
Половината (48.4%) от ражданията през 2023 г. са първи за майката, 37.2% – втори, а 13.5% – трети и от по-висока поредност.
Тоталният коефициент на плодовитост 5 е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2023 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.79, като нараства с 0.01 спрямо 2022 година.
През 2023 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27.7 години, в сравнение с 2022 г. се е увеличила с 0.1 години. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22.2 години за област Сливен до 30.8 години за област София (столица).
През 2023 г. са регистрирани 1 047 случая на многоплодни раждания, което е с 5 случая по-малко отколкото през 2022 година. При 1036 от случаите са родени по две деца, а при 11 – по три.
През 2023 г. броят на извънбрачните раждания е 34 357, или 59.8% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (64.9%) е по-висок отколкото в градовете (58.0%).
За 81.1% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.
В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Ловеч (77.8%), Враца (77.6%) и Видин (75.2%). Този дял е под 50.0% в четири области на страната – Кърджали (35.9%), Разград (45.1%), Благоевград (48.8 %) и Силистра (49.4%).
Към 31.12.2023 г. децата до 15 години в страната са 911 025, или 14.1% от общия брой на населението.
Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен – 18.9%, Ямбол – 15.2%, и Бургас – 14.9% от населението на областта. Общо в седемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян – 10.6%, Видин – 11.5%, и Габрово – 11.7%.
През 2022 г. делът на най-младото население в ЕС-27 е 14.9%, като най-нисък е в Италия – 12.4%, Португалия – 12.9%, и Малта – 12.7%, а най-висок е в Ирландия – 19.3%, Швеция – 17.4%, и Франция – 17.3%.
Към 31.12.2023 г. общият коефициент на възрастова зависимост 2 в България е 61.0%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. Това съотношение е по-благоприятно в градовете – 57.6%, отколкото в селата – 71.3%. Във всички области на страната този показател е над 50.0%.
Най-ниска е стойността на коефициента в София (столица) – 51.5%, а най неблагоприятно е съотношението в областите Видин – 74.8%, и Габрово и Ямбол – 72.3% във всяка.
Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна
възраст, която от 40.6 години през 2002 г. нараства до 45.2 години в края на 2023 година.
Средната възраст на населението в градовете е 44.4 години, а в селата – 47.5 години.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2023 г. е 3 769 хил. души, или 58.5% от населението на страната, като мъжете са 1 971 хил., а жените – 1 798 хиляди.
Към края на 2023 г. над трудоспособна възраст са 1 698 хил. души, или 26.3%, а под трудоспособна възраст – 977 хил. души, или 15.2% от населението на страната.
Най-малка по население е област Видин, в която живеят 71 773 души, или 1.1% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) – с 1 286 965 души (20.0%). Четири са областите с население над 300 хил. души, като в първите три от тях – София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (36.5%).
