В Аржентинска Патагония са открити останките на тревопасен динозавър, отблъскващ хищниците с ред бодли, разположени по гърба му, живял преди 140 милиона години.
Откриването на новия вид динозавър, кръстен Bajadasaurus pronuspinax, е публикувано в научното списание Нейчър.
В Културен научен център в Буенос Айрес е изложена репродукция на неговия бодлив врат, съобщава АФП.
„Ние вярваме, че дългите и остри бодли – много дълги и тънки – по шията и гърба на Bajadasaurus и Amargasaurus cazaui (друго динозавър от този род) трябва да са били за възпиране на евентуални хищници“, казва Пабло Галина, помощник-изследовател в държавния Съвет за научни и технически изследвания (CONICET).
„Смятаме, че ако са имали само голи костни структури или са били покрити само с кожа, те биха могли лесно да бъдат смачкани или наранени от удар когато са били атакувани от други животни“, добавя той. „Тези бодли трябва да са били покрити с кератинова обвивка, подобна на тази в роговете на много бозайници“.
Bajadasaurus е част от по-голямото семейство Sauropod, което е живяло от края на Триасовия период (преди около 230 милиона години) до края на късната Креда (преди 70 милиона години).
Amargasaurus cazaui е живял на Южноамериканския континент около 15 милиона години след Bajadasaurus. И двата вида са открити в провинция Неукуен на около 1 800 км южно от Буенос Айрес.
Това е същата зона, в която Giganotosaurus carolinii, считан за най-големия хищнически динозавър на всички времена, е открит през 1993 година.
Той е живял през късния период на Креда и вероятно се е хранел с Bajadasaurus.
CONICET заяви в изявление, че шиповете вероятно са се използвали и за регулиране на температурата на динозаврите или дори да ги направят по-сексуално привлекателни за потенциален партньор.
Bajadasaurus може би е имал месест гръб между бодлите, подобен на този на камилата.
„Проучванията показват, че това животно е прекарвало голяма част от времето си в консумиране на земни растения, докато очните му дъна, близо до върха на черепа, му позволявали да следи онова, което се случва около него“, твърди CONICET.
