На 5 септември 2025 г. влизат в сила съществени изменения в Закона за движението по пътищата, които значително засилват контрола по пътищата. Тези промени провокираха интензивна обществена и експертна дискусия заради неясния им ефект.
Основни изменения
За първи път в България, тол камерите ще измерват средната скорост на около 50 специално обозначени участъка по магистралите и скоростните пътища. Ако шофьорът премине този участък за по-кратък период от разрешения с максимална скорост, ще му бъде наложена глоба.
Тези текстове предизвикаха спорове сред специалистите, като критиките бяха насочени към техническата реализация и начина на избор и обозначаване на отсечките, на които ще се извършва измерването на скоростта.
Общинските камери ще станат част от системата за санкциониране. Местните власти ще получават 50% от сумата на наложените глоби за нарушения, уловени от техните устройства, което поражда страхове от конфликт на интереси и злоупотреби.
Превишение на скоростта с над 40 км/ч извън населено място ще се наказва с глоба от 600 лева и отнемане на шофьорската книжка за 2 месеца; при повторно нарушение, глобата расте до 1,200 лева и 3 месеца без книжка.
Максималната скорост по магистралите остава 140 км/ч, за скоростни пътища – 120 км/ч, а в населени места – 50 км/ч.
Се въвеждат специални зони с ограничения до 20 или 30 км/ч в жилищни райони, около училища, детски градини и игрища.
Колите няма да могат да преминават технически преглед, ако имат неплатени глоби по електронни фишове.
Цивилни полицейски автомобили с униформени служители ще могат да откриват нарушения и да налагат глоби на място.
Въвеждат се еднодневни винетки за леки автомобили за движение по републиканската мрежа (в сила след 6 месеца).
Също така, нови правила за електрическите тротинетки предвиждат движение само по велоалеи или край пътя със скорост до 25 км/ч и само през деня.
Критики от експерти и НПО
Институтът за пътна безопасност и други експерти критикуваха новия закон като „опасен експеримент“, който не се занимава с основните причини за инцидентите – лоша инфраструктура, липса на маркировка, неефективни контролни органи и изкуствено усложнена система за налагане на фишове.
Особено проблематичен е критерият за избор и сигнализация на отсечките за измерване на средната скорост. Непрозрачността създава условия за административен произвол и дискриминация между шофьорите.
Делегирането на общините да събират глоби с помощта на собствени камери, според специалистите, изкривява основната цел. Според тях, намаляването на нарушенията и подобряването на безопасността оставят място за финансова мотивация за по-голям брой санкции.
Таксите падат основно върху шофьорите – новите мерки не решават инфраструктурните проблеми, а увеличават административния натиск върху тях.
Новите правила повишават контрола, увеличават глобите и въвеждат иновации в следенето на нарушения, но все пак остават съществени съмнения относно ефективността им за реална пътна безопасност. Дали обаче тези мерки ще доведат до реални резултати в намаляване на смъртността на пътя, ще покаже единствено статистиката. Досегашният опит показва, че затягането на правилата не води до желания резултат, тъй като контролът не е достатъчно ефективен.
