Махайки блажено над тълпата от 50 000 зрители, събрани на площад Тянанмън в Пекин в сряда, Си Цзинпин излъчваше увереност, която много западни лидери могат само да завиждат. Отляво на него стоеше Ким Чен-ун, върховният лидер на все по-наглата изолирана държава Северна Корея. Отдясно беше руският президент Владимир Путин, „старият приятел“ на Си и най-големият съюзник на Китай в противопоставянето на световния ред, воден от САЩ. Последният път, когато лидери на тези три страни се появиха заедно на публично място, беше по време на Студената война.
В слово преди парада президентът на Китай каза, че „човечеството отново е изправено пред избора между мир или война, диалог или конфронтация“.
Твърдението му, че Китай „ще се придържа към пътя на мирното развитие“, бе донякъде опровергано от най-голямото военизирано парадно шествие в историята на страната, което премина под неговия подиум при Вратата на Небесния мир — входът към Забранения град, който от XV век насам е символ на китайската власт.
Заедно със Си, Путин и Ким, група световни автократи наблюдаваха церемонията със сериозен вид.
В същия ден, повече от 8 000 километра по-далеч, Володимир Зеленски и съюзниците му се събраха в Париж за среща за бъдещето на Украйна — държава, разтърсвана от война след мащабното руско нахлуване през 2022 г.
Тази „коалиция на желаещите“, водена от Великобритания и Франция, не включва САЩ.
Ясно се очертава новата глобална конфигурация:
антизападен блок, воден от Китай, от една страна, и западен алианс на демокрации, без традиционния си лидер – САЩ – от друга.
Военният парад на Китай, в който над 10 000 войници маршируваха наред с демонстрираните на площада ядрени оръжия и подводни дронове, бе посветен на 80-та годишнина от края на Втората световна война.
Двете основни цели бяха да популяризира наратива на Китайската комунистическа партия за ролята ѝ в разгрома на японците през 1945 г. и да покаже политическата и военната мощ на Пекин пред света през 2025 г.
И двете цели подчертават легитимността и силата на партията, водена от Си, както на вътрешната, така и на международната сцена.
Предизвикана от трудна вътрешна икономическа ситуация и ожесточена търговска война със САЩ, церемонията бе възможност за 72-годишния лидер на Китай да засили национализма и да предостави, според някои анализатори, нужна разсейваща тема от проблемите в страната.
Ю Джие, старши изследовател в Чатем Хаус, коментира:
„Подобно събитие никога не е за строене на мостове. По-скоро е политически театър, в който се разказва собствената ви версия на историята“.
Във Вашингтон расте безпокойството, докато Си празнуваше с държавни лидери, включително Русия, Иран и Северна Корея — три държави, описвани заедно с Китай като „оста на новия световен ред“. Това укрепване на алианси бе ускорено от политическия и икономически натиск от страна на Доналд Тръмп върху приятели и врагове по света.
Според Брайън Харт, заместник директор на China Power Project в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон: „Това се възприема като повратна точка тук, във Вашингтон и в Европа. Западните правителства виждат, че Си удвоява усилията си във връзките с тези страни, въпреки световните опасения“.
Самият Тръмп, който организира по-скоро скромен военен парад в столицата си през юни, бързо реагира в социалните мрежи с пост: „Пожелавам на президента Си и на прекрасния народ на Китай велика празнична вечер. Изпратете ми най-топлите поздрави за Владимир Путин и Ким Чен-ун, докато готвите заговор срещу Съединените американски щати“.
Кремъл отрече подобен заговор: „Никой не е замислял нищо,“ заяви Юри Ушаков.
Шоуто на единството между страни, които широко се съмняват в САЩ, беше много ясно.
Въпреки ограничените конкретни резултати от парада и провеждащите се след това срещи между делегациите — и със съмнения, че евентуални тайни споразумения остават скрити — външни политици като шефката на европейската дипломация Кая Калас предупредиха, че срещата е „авторитарен алианс, търсещ бърз процес към нов световен ред“.
Анализатори все пак отбелязват, че „оста на новия световен ред“ има сериозни вътрешни разцепления и пропагандният ефект вероятно е по-значителен от реалната заплаха за основания на международни правила ред.
Александър Габуев, директор на Картър Ръшън Еврасия Център, казва: „Хората в Запада се паникьосват, сякаш има нещо огромно, значимо, алтернативен световен ред, но всъщност основният проблем е дисфункцията, която донесе Доналд Тръмп в западното семейство.“
Анонимен китайски академик добавя, че има пукнатини в очаквано здравите антизападни съюзи, особено между Китай и Русия. Китай само претендира за силни връзки с Русия, за да се противопостави на натиска от САЩ, ЕС и НАТО, но всъщност се колебае и гледа с недоверие на тези страни.
Макар Китай да е критикуван за подкрепа на Русия в украинската война, Москва потърси помощ от Пхенян, а не от Пекин. Северна Корея е предоставила около 15 000 войници на руската армия – нещо, за което Путин благодари на Ким по време на посещението му в Пекин.
Си, който се смята за амбициозен да наложи доминация в отношенията между Русия и Северна Корея, проведе и среща с Ким, заявявайки, според севернокорейската държавна медия, че Китай и Северна Корея са „добри съседи, добри приятели и добри другари“.
Особено забележителен гост беше премиерът на Индия Нарендра Моди, чиито отношения с Китай са студени заради спорове по границата и търговски конфликти. След като САЩ наложиха 50% мита на индийски внос на руски нефт, Моди публикува пост в Туитър на руски език, в който говореше за „отличната“ си среща с Путин.
Но седмицата не беше отредена само за дипломацията, а и за оръжията.
Военният парад бе внимателно наблюдаван от анализатори за индикации относно модернизацията на Китайската народна освободителна армия. Развитието на китайската военна мощ изведе страната като морска сила, способна на пълномащабно нахлуване в Тайван и евентуална война със САЩ.
Сред новите оръжия на парада бяха хиперзвукови ракети за унищожаване на кораби, подводни дронове и самолети за електронна война, които могат да следят движещи се цели и насочват огъня към себе си, докато бойни самолети изпълняват задачи близо до тях.
Вниманието привлече и безпилотен стелт изтребител, чиято автентичност не беше напълно потвърдена. Нови подводни и мобилни междуконтинентални балистични ракети потвърдиха, че Китай има ядрен триаден ракетен потенциал – удари от суша, въздух и вода.
Военен експерт от Университета в Канбера каза, че тези възможности отличават Китай от други ядрени държави, заедно с Русия и САЩ, но добави, че засега нито едно от новите оръжия не е било тествано в битка.
Дипломатически Китай все още има предизвикателства. Въпреки заявките за стабилна алтернатива на Вашингтон, икономиката му е едва 60% от тази на САЩ, а стабилността зависи до голяма степен от търговска сделка с Тръмп.
Политически анализатори казват, че Китай все още не може или не иска да замени САЩ като световен доставчик на публични блага, но използва текущата ситуация, за да се позиционира като надежден партньор в контраст с твърдия курс на Тръмп.
Си Цзинпин беше облечен в „маоистки костюм“ — избор, който символизира революционния му дух и скромност. Този тип сако с четири джоба, символизиращи добродетели като честност и скромност, е адаптирано първо от националиста Сун Ят-сен и става символ на отхвърляне на империалния разкош.
За външния свят е познат като „маоистки костюм“, наречен така заради Мао Дзедун, който го носи при обявяването на основаването на Китайската народна република през 1949 г.
Въпреки че този костюм вече не е популярен сред масите, Си го предпочита за официални доклади на властта и революционния дух, докато за ежедневна дипломация използва западно сако и вратовръзка.
Текстът е публикуван в The Guardian. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
