Разпространената в медиите снимка на срещата на двама от водещите афганистански политици, а именно бившия афганистански президент Хамид Карзай и председателя на Съвета за помирение и бивш външен министър Абдула Абдула с представители на талибаните показва радикалната промяна на режима в Афганистан. Нещо повече, разговорите ще определят рамката на бъдещия режим в Кабул.
Хамид Карзай управлява Афганистан от 2001 до 2014 г. Избран заради своята харизма, финансово подпомагане на антисъветската съпротива и лидерската си позиция на пуштунското племе папалзай в Кандахар – духовния център на талибаните, той изгражда близки отношения с няколко американски президенти. Скоро обаче Карзай се превръща в обект на обвинения в корупция и логично той започва яростно да критикува политиката на САЩ и НАТО в Афганистан. С подобен профил и политическо минало, вероятно бившият афганистански държавен глава ще играе водеща роля при представянето на новия режим пред света.
Според световни анализатори двама представители на талибаните привличат внимание при проведената лидерска среща. На първо място, става въпрос за водещия полеви командир Анас Хакани, член на клана и терористичната мрежа Хакани. Последната е част от военната организация на талибаните и през 2012 г. е обявена от САЩ за терористична организация. През 80-те години на миналия век е спонсорирана от Вашингтон, борещата се срещу съветските войски в Афганистан. Базирана на границата с Пакистан, през 2015 г. групировката е обявена за терористична и от съседната страна.
На второ място е представителят на Лашкар-е-тайба. Създадена от група джихадисти, сред които е духовният баща на Осама бен Ладен, палестинският радикал Абдула Азам и финансирана от самия бен Ладен през 1987г., тя се базира в Пакистан. Армията на Господ /както е наименованието на формацията/ е известна с нападението през 2001г. на парламента в Индия и участието през 2008г. в кървавото нападение над различни обществено-икономически обекти в стопанската столица на Индия Мумбай.
Организацията е в списъка на терористичните организации на САЩ, Великобритания, ЕС, Русия и ООН. Формално Пакистан също е забранил действията на Лашкар-и-тайба на територията на страната. В същото време според френски и американски специализирани среди тя продължава да получава помощ от пакистанските разузнавателни служби.
Появата на Анас Хакани в Кабул на такъв висок политически форум е причината запознати да предполагат, че в сърцето на афганистанската столица е започнал процес на реконструиране на клетките на терористичните формации, разроили се в Афганистан след нанесения през 2001 г. силен удар срещу Ал Кайда.
Предпоставка за подобен тип разсъждение е фактът, че споменатият афганистански радикал е в близки кръвни родствени отношения /сключването на бракове между отделните кланове/ с Шихаб ал Мухаджир. Последният е настоящият лидер на ИДИЛ – провинция Хорасан. По полевото име личи /ал Мухаджир/, че той не е афганистанец, а чужденец. Предполага се, че той е арабин от Сирия или Ирак.
През 2020 г. терористите на ал Мухаджир организират няколко атаки на територията на столицата Кабул и срещу затвора в Нангахар. Преди около година специалистите отстояваха мнението, че тези терористични действия имат за цел единствено да докажат съществуването на ИДИЛ в Афганистан. Сега обаче обстановката коренно се промени и роднина на лидера ал Мухаджир вече преговаря за новото афганистанско правителство.
На 17 август в Кабул от Пакистан пристигна и председателят на политбюро на талибаните шейх Абдул Гани Барадар. Редица експертни кръгове го сочат за бъдещия президент на Ислямския емират Афганистан. Той е създател на движението на талибаните заедно с първия му лидер – молла Мохамед Омар, починал от туберколоза през 2013 г.
Експерти предполагат, че след падането на режима на талибаните през 2001 г. Барадар е влязъл в тайни разговори с президента Карзай, с цел омиротворяването на страната. Предполага се, че това е станало и зад гърба на лидера молла Омар. Изненадващо за правителството в Кабул през 2010 г. в пакистанския град Карачи Барадар е арестуван. Вероятно, властите в Исламабад са предприели тази крачка, за да запазят влиянието си върху талибаните.
Според израелски източници по ирония на съдбата през 2012 г. Барадар е натоварен от ръководството на талибаните да организира убийството на тогавашния афганистански президент Карзай. Пак изненадващо същата година Барадар не е пуснат от затвора, заедно с останалите седем талибански лидера, арестувани от Пакистан заедно с него. Може би това е провалило мисията на Барадар.
Хамид Карзай и Абдул Гани Барадар се познават отдавна и са контактували по между си в различни позиции. По най-голяма вероятност двамата ще имат решаващата дума при съставянето на формулата на бъдещето афганистанско управление, в рамките на което радикалните групировки ще имат сигурно убежище на територията на страната.
