„Ако от изборите зависеше нещо, сигурно щяха да ги забранят”.
Марк Твен никога не е казвал това, но подобно на други крилати фрази и тази често е приписвана на американския писател. Авторът на “Том Сойер” не само никога не е изричал тези думи, а напротив – бил е убеден привърженик на гласуването. Афоризмът с неизвестен автор обаче звучи толкова убедително, че сякаш се превръща във верую на все повече българи.
На парламентарни избори през юни 2024 г. бе отчетена рекордно ниска избирателна активност – 34.41%. Дъното обаче се оказа далеч – на провелите се през юни частични местни избори в София решилите да упражнят правото си на вот се оказаха не повече от 15%.
Ниската избирателна активност не е феномен, характерен само за България. International IDEA, реномиран междуинституционален орган за демокрация и изборно наблюдение, сигнализира, че световният вот е спаднал от 65,2 % през 2008 г. до 55,5 % през 2023 г., а 47 % от държавите са регистрирали тенденция за отлив на гласоподаватели.
В страните с утвърдени демократични традиции обаче институциите активно търсят решения и анализи, за да установят причините за тази липса на интерес и да се опитат да ѝ противодействат, докато в България е по-скоро обратното.
Причините за постоянно спадащия интерес към изборите обикновено се свеждат до умората от честото гласуване и липсата на минимален напредък по основни проблеми за обществото. Според експерти ниският интерес се корени и в изчерпаните послания на партиите, както и в липсата на видима реформа и осмисляне на политическите грешки.
Ако тази тенденция се запази и занапред, при активност под 30–40 % ще доминират слабо представени, но добре организирани малцинства, особено ако обществото е разделено. Това носи риск както за легитимността на избраните органи, така и за стабилността на държавата. Нещо повече, ниската избирателна активност мотивира определени играчи да манипулират вота, защото при по-малък интерес подмяната се осъществява много по-лесно.
В учебникарски пример за това как ниската избирателна активност може да доведе до подмяна на вота на хората се превърнаха частичните местни избори в столичния район Искър, провели се на 15-ти и 23-ти юни. Освен, че едва 10% от гласоподавателите упражниха правото си на вот на първия тур, вторият бе съпътстван от множество сигнали за нередности и нарушения. До самия избор пък се стигна след станалото популярно напоследък „отсрелване на кметове“ – отстраняването им от избирателните комисии след сигнали, че не са прекратили участието си във фирми.
Подкопаното доверие в изборната администрация
През 2024 г. четирима от районните кметове на София, избрани с подкрепата на “Продължаваме промяната – Демократична България” и “Спаси София”, са отстранени от постовете си заради „несъвместимост“ – т.е. не са изпълнили условието да излязат от управлението или собствеността на фирми, след като са положили клетва. Сигналите срещу тях идват от политически опоненти, включително от действащи или бивши кандидати. В някои случаи те са подкрепени от медийни публикации в сайтове с ясно изразени идеологически позиции, но без директна институционална връзка с политически сили. Процедурите по отстраняване се водят от общинските избирателни комисии. Комисиите често са обвинявани в непоследователност и дори двойни стандарти при разглеждането на подобни казуси.
Показателен е случаят с Общинската избирателна комисия – София, която в един и същи ден реши по противоположен начин два сходни казуса, като отказа да отстрани от поста кмета на село Герман Божидар Трайков от ГЕРБ и прекрати правомощията на колегата му от Доброславци Росен Николов от “Възраждане”. И срещу двамата имаше подадени сигнали за “несъвместимост”, защото след встъпването си в длъжност не са предприели необходимите действия да прекратят участието си във фирми, което противоречи на закона за местното самоуправление и местната администрация. Интересен детайл е, че против решението за отстраняване на кмета от ГЕРБ гласува председателката на ОИК Полина Витанова, която е подготвила предложението.
Кметът на район “Искър” Ясен Русев е отстранен заради това, че притежава дялове в компания. При гласуването в ОИК комисията не успява да събере нужните гласове, за да го отстрани. ГЕРБ обжалва отказа на ОИК-София пред Административен съд-София град, който прие доводите на партията и постанови ОИК да разгледа наново казуса. Междувременно Русев обжалва решението на съда пред Върховния административен съд, но той само препотвърди решението на Административния съд. Така, през декември след като съставът на ОИК бе обновен, в крайна сметка се събра необходимото мнозинство, което отстрани Русев.
Извънредните избори в „Искър“ – джипове, принцеси и телефони
На 23 юни кандидатът за кмет издигнат от ГЕРБ Петко Краев победи на балотажа в “Искър” претендента на “Продължаваме промяната – Демократична България” Ясен Русев. Резултатите са: 3 832 гласа за Краев срещу 3 362 за Русев. До тук нищо не звучи необичайно или притеснително, само че седмица преди това, при активност от едва 10 %, Русев печели първия тур с 2 563 гласа, докато Краев остава на второ място с 1 659 гласа. Разликата между двамата е малко над 900 гласа.
Това означава, че подкрепата за кандидата на ГЕРБ е нараснала повече от два пъти или от 1 659 на 3 832 гласа. При леко увеличение на активността до 13,5 % Краев успява да изпревари Русев с 470 гласа разлика (≈0,85 % от избирателите по списък).
В поне четири секции ОИК открива, че параваните, които би трябвало да запазят тайната на вота са „завъртяни“ така, че комисии виждат за кого гласуват избирателите. В тези секции Краев увеличава резултата си от първия тур и печели 154 гласа. Русев получава 33 гласа.
В някои секции активността и подкрепата за ГЕРБ се увеличават десетократно. Проверката на резултатите в отделни секции в „Дружба 1“ разкрива необичаен ръст в гласовете за Краев:
- В секция № 19 (89 ОУ „Христо Стамболски“) на първия тур за ГЕРБ са гласували само 10 души, а на балотажа – 146.
- В секция № 30 (69 СУ „Димитър Маринов“) гласовете за ГЕРБ скачат от 12 до 103. Протоколът от тази секция е подписан от един от членовете с особено мнение. Той описва, че по време на изборния ден е било допуснато гласуване с копие на лична карта, както и че вот заснет с телефон е бил зачетен за валиден. Макар и забранено от закона, на същите тези избори, със снимка на личната си карта гласува и външният министър Георг Георгиев.
Историческата справка на активността в тази секция ясно показва, че 103 гласа е необичайно висок резултат дори при избори със значително по-висока активност.
- Заснемането на бюлетината не е изолиран случай в секция 30. Представители на ПП–ДБ алармират, че параваните позволяват заснемането и отчитането на гласа с телефон, но ОИК отказва да разгледа сигналите.
- В деня на балотажа се появи информация, че черни джипове на охранителната фирма “Делта гард” обикалят около секциите и организирано превозват гласоподаватели от квартал „Дружба“. Колите с бургаски регистрационни номера бяха забелязани от наблюдатели и жители на квартала и бяха публикувани в различни медии, но досега не е известно някоя институция да се е заела с проучване на този случай. Бившият собственик на фирмата, Димитър Спасов, известен с прякора Митко Каратиста, беше в списъка на публикуваните от Българските Елфи търговци на гласове. МВР потвърди, че е автентичен и че по него се работи оперативно.
- Освен за присъствието на коли на “Делта гард” в своя публикация “Дневник” съобщи, че “жена се похвалила, че получила 70 лева и голяма принцеса с кайма”. Не е известно някой от компетентните органи да се е самосезирал по публикуваната информация.
- В ОИК-СО има постъпил официален сигнал за това, че бюлетините от машинното гласуване са ‘прозрачни’ и не защитават тайната на вота.
От всички изброени дотук нарушения и сигнали ОИК извършва проверка само в случая с преместените паравани. Останалите са отхвърлени с формални основания.
Балотажът показва нагледно как при ниска избирателна активност и малка разлика в резултата на отделните кандидати, мобилизираните действия, дали структурирани или спонтанни, се оказват достатъчни, за да решат изхода от изборите. Тези обстоятелства в комбинация с институции, които действат като „архитекти на резултата, а не пазители на процеса“, водят до подмяна на волята на избирателите, до криза на представителността, до спад в доверието в изборния процес и най-вече до ниска легитимност на властовите органи.
Неслучайно всяка предизборна кампания е съпътствана от напомнянето, че активността има пряко отражение върху значението на купения и контролиран вот – колкото повече хора гласуват, толкова по-малко значение има той. Недостатъците на изборната система също не са малко, но гражданската активност може да преобърне каруцата дори при най-наглите опити за подмяна на реалността.
Материалът е публикуван на сайта на factcheck.bg. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
