Еволюцията на човешките общности през хилядолетията следва своя неизменен цивилизационен ход, който е и нейният същностен цивилизационен код:
От Племе към Народ и…
И нататък е точка на бифуркация, т.е. на стратегическо разклонение:
– или към Общество;
– или към Тълпа (сива маса, обезличено цяло от атомизирани индивиди);.
Това движение не е праволинейно.
Народът може в един момент да свърне към Племе.
Обществото може в един момент да свърне към Тълпа.
Племето се нуждае от Вожд.
Народът се нуждае от Владетел.
Обществото се нуждае от Лидер.
Тълпата се нуждае от Фюрер.
По какво си приличат Русия на Путин и САЩ на Тръмп?
По това, че през последните 30 години и особено през последните 15 години и в двете държави –
– в САЩ поради твърде високомерното възприемане като триумфализъм на победата в Студената война,
– в Русия поради безумно истеричното възприемане като трагедия на разпадането на Съветския съюз…
започна постопенното регресивно превръщане на Обществото в Тълпа.
А Тълпата се нуждае от Фюрер.
Разбира се:
в Русия Тълпата е вече установено (зло)качествено и свръхколичествено състояние на държавата.
Тълпата в Русия е не само опора на путинизма, но и путинизмът е скован от и подвластен на волята на Тълпата.
Разбира се:
в САЩ има островчета на институционална съпротива срещу превръщането на Обществото в Тълпа (Съдебната система, Щатите, авторитетните личности, либерално мислещата (все още) част от Средната класа).
Но САЩ отдавна не са водили битки за съвършенстване на своята демокрация, а целият им списък от външни намеси е низ от поражения и стратегически авантюри с печален край, с което те имат дълбоко в себе си дефицит от желание да се борят за своето Общество и принципите си; те страдат от остър недостиг на характер да отстояват ролята си на суперсила в света; те са лишени от демократична воля за социумно и социетално надграждане – с други думи, американците са като хора, толкова дълго возещи се на яхти и кораби, че са се отучили да плуват.
САЩ ми напомнят филма „Рим на аристократите“ – там едни разкошно живеещи чичковци и дългокраки, добре антропологично сложени млади дами, хубаво се наядоха, напиха, навеселиха и нагушкаха на кораба (яхтата), а после скочиха да се наплуват и наплацикат, напрегръщат и наопипват в морето, но бяха забравили стълбичката (дето сега Тръмп им я дръпна) и затова, когато решиха да се върнат на палубата, нямаше как да го сторят; те напразно чегъртаха с нокти по корубата на кораба, а големият кораб минаваше, отминаваше и заминаваше…
За всяко Общество превръщането му в Тълпа е смъртоносна опасност. В Русия фазата е терминална, в САЩ е пред-терминална, но времето за химиотерапия и хирургическа намеса фатално се скъсява.
Обществото и Тълпата са като яйцата и омлета – от яйцата лесно се прави омлет, а от омлета яйца – почти невъзможно.
В човешките съдружества това „почти невъзможно“ звучи все пак оптимистично, защото макар и „почти“ не е съвсем „невъзможно“. Значи все пак е възможно. Много трудно, но все пак е възможно.
С тази уговорка, че
– ако Путин бе бавно и неумолимо развиващ се и систематично поразяващ жизнено важните органи един след друг рак за руското Общество при превръщането му в Тълпа;
– то Тръмп е бърз и ужасяващо всеобхватно поразяващ целия организъм рак за американското Общество при превръщането му в Тълпа.
Такава е онкологията при държавите.
С тази разлика, че:
при недемократичните държави ракът на превръщането на Обществото в Тълпа е окончателна и неподлежаща на обжалване смъртна присъда;
а при демократичните държави – поради много по-високото качество на медицината (социумните характеристики) и далеч по-големите законови и институционални съпротивителни сили – ракът на превръщането на Обществото в Тълпа е макар и много тежка болест, но в никакъв случай не и смъртна присъда.
Текстът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
