Николай Свинаров е български политик, бивш военен министър и бивш председател на партия Българска нова демокрация. Роден е на 6 май 1958 г. в Шумен. През 1982 г. завършва право с отличие в Софийския университет „Климент Охридски“. От 1984 г. е адвокат в Търговище, а от 1985 г. – в София. Започва в областта на наказателното право, а след 1990 г. специализира в областта на гражданското и търговско право. Член е на Софийска адвокатска колегия 2 мандата. От 1998 до 2001 г. е избран за главен секретар на Висшия адвокатски съвет. Става член на НДСВ и заместник-председател на партията. На 24 юли 2001 г. е избран за министър на отбраната в правителството на Симеон Сакскобургготски (2001 – 2005). Бил е и председател на комисията по вътрешна сигурност.
– Г-н Свинаров, чухме от президента и от служебния премиер, че засега не е ясно кой ще представлява страната ни на срещата на върха на НАТО през юли. Има ли според Вас значение кой ще представлява страната ни на този форум?
– Винаги е имало значение за тези срещи, особено сега, когато президентът не заявява и не отстоява национална позиция, а негова собствена. Нека да напомним, че според българската Конституция външната и вътрешната политика се определят от Министерския съвет.
Президентът може да си мисли едно и да се изказва подигравателно за политическите сили, за ниския авторитет и представителство на българския парламент, но това не означава, че не трябва да се съобразява с взетите решения от институциите, които трябва да правят това.
Така че, разбира се, че има значение кой ще представлява страната по принцип, а и особено сега.
Макар че виждаме, че и позициите на служебния премиер невинаги отстояват българските позиции, които са непроменливи през годините. Няма да се връщам на случая с очакванията, които имаше президентът [Александър] Вучич. Нека да напомним все пак, че той е президент на чужда държава и нека да очаква от собствената си държава нещо, а не от съседите си.
– Доколко изявленията на президента за това, че държавата се въвлича във война с предоставянето на помощи за Украйна, имат основание?
– За съжаление, не от сега и не от началото на войната, а отпреди това, президентът отстоява повече опорките на говорителите на президента Путин. Нека да напомним колко страшно беше като спряхме да получаваме газ от Русия и как Русия щеше да ни съди в арбитражен съд за това, че сме нарушили договора. Който, всъщност, очевидно беше нарушила Русия.
Но и президентът, и политически партии в България, говореха за това как България едностранно е прекратила договора, очевидно защитавайки небългарски интереси в конкретния случай.
Това продължи и по-нататък, ако щете и с обявяването на Крим за руски. Тогава президентът Радев също го обяви за руски, но това вече беше постфактум след извършения, дали законен или не, но във всеки случай – необичайно проведен референдум в Крим.
Така че, изключително важно е да има ясни български интереси и когато във висините политиците не се разбират, имат различни позиции, още веднъж да напомним, че България има своя национален интерес и да разберем всъщност дали нашият национален интерес е български, дали е съобразен с руските амбиции за териториално посегателство върху съседни държави и възстановяване на Съветския съюз, или изпълняваме нашите функции и задачи като държави, които участват и в НАТО, и в ЕС.
– В този смисъл, каква трябва да бъде според Вас позицията, която България ще трябва да защити на срещата на върха на НАТО? Трябва ли да продължим линията на подкрепа за Украйна и това, западни оръжия да бъдат използвани за удари по военни цели на руска територия?
– Виждаме, че и Алиансът, и ЕС нямат обща позиция по тези въпроси и като че ли не желаят да постигнат обща позиция и оставят отделните държави сами да взимат своите решения.
По въпросите, които ще се вземат в общност в НАТО или ЕС, България като държава член, трябва да бъде съпричастна с това, което се вземе като решение в НАТО или ЕС.
Но има въпроси, по които НАТО и ЕС нямат своето произнасяне. Един от тях е този, който поставяте – за възможното използване на отбранителните оръжия като нападателни, в това число и по пунктове, разположени на територията на Русия. Тук трябва да има индивидуални решения, но е излишно аз да казвам своето мнение. Това трябва да бъде сериозно политическо обсъждане. Трябва да има диалог, разговор и защита на единни интереси, а не всеки лидер да има собствен интерес, който да представя за национален. Това ни е голямата трагедия в момента.
Нека да припомним, че при подписването през 2005 година на договора за членство в ЕС, правото беше на Симеон Сакскобургготски да го подпише, като председател на Министерския съвет по това време. Президентът Георги Първанов много искаше да присъства и премиерът покани президента. Така двамата отидоха и го подписаха.
Какво по национално отговорно от това? И ако ние не постигнем на лидерско ниво някакво разбирателство, излишно е изобщо да се чудим защо има разединение в държавата по редица важни, в това число и стратегически външнополитически въпроси.
– Това разединение донякъде е повлияно и от политическата нестабилност у нас в последните години и подобни теми не се коментират в сериозен политически формат – като например Консултативния съвет за национална сигурност при президента, който не е свикван вероятно от две години…
– Знаем, че тримесечен е периодът, в който трябва да бъде свикван. Президентът очевидно знае, че на КСНС ще чуе различни позиции от неговите собствени и затова не иска да го свиква. Но това е грубо нарушение на Закона за КСНС при президента. И това грубо нарушение, и подобни груби нарушения, и подобна липса на обсъждания, води до такова разединение по върховете, което няма как да се преодолее отдолу нагоре.
– Вижда ли се краят на войната в Украйна? Има ли индикации за нейното географско разширяване?
– За съжаление не съм оптимист по скорошното приключване на войната. Все пак, нека да се направят усилия за постигане на примирие и поне сериозно обсъждане на въпросите, защото не бива да забравяме изключителния брой жертви, които тази война донесе в центъра на Европа.
Нека да напомним, че всъщност ние понякога прекаляваме с лошата терминология, но например – как са загинали еди-колко си цивилни. А като загиват военни това да не би да е по-добре?
Това са човешки животи. В момента са военни, утре ще бъдат журналисти, адвокати или каквито други се сетите.
Нека все пак изкажем оптимизъм и да кажа, че не очаквам да има териториално разширение извън границите на Украйна, защото, според мен, това не би било позволено на Русия от нейните „партньори“ Китай, Иран, Северна Корея, защото това са държави, които нямат никакъв интерес да развалят категорично отношенията си – и политически, и икономически, със САЩ и ЕС.
