Дори в навечерието на новогодишните празници напрежението и недоволството в Сърбия срещу управлението на Александър Вучич не стихва. Малко преди настъпването на нова година студенти запяха песен на популярния сръбския певец, композитор, поет и актьор Джордже Балашевич, която е била пята от техните родители по време на протестите срещу бившия президент на страната Слободан Милошевич.
Няколко поколения в Социалистическа федеративна република Югославия (CФPЮ) наричат Джордже Балашевич с галеното име Джоле заради трогателните му текстове на теми, свързани с любов, носталгия и социални проблеми.
В края на 2024-а и почти четири години след смъртта му Джордже Балашевич неочаквано се превърна в любимец на студентите в Сърбия, които блокират университети и протестират срещу правителството и президента Александър Вучич в памет на 15-те жертви в Нови Сад, Северна Сърбия, където на 1 ноември се срути бетонната козирка на жп гарата.
В Новогодишната нощ студенти от няколко града се събраха на площад „Република“ в Белград, носейки голям плакат с надпис „Белград отново е светът!“
Един от студентите започна да пее песента „Не чупете моите акации!“ (Ne lomite mi bagrenje) на Джордже Балашевич.
„Тази песен пееха моите родители в кухнята вкъщи, когато бях малък. Не знам добре текста, пропуснах тук една фраза“, каза 21-годишният студент.
Нашите са ми разказвали, че са я пели на протестите срещу Слобо (Слободан Милошевич, бившият президент на СФРЮ), включително тук, на мястото, където съм застанал аз сега“, допълни той.
Независимо че не е политически ангажиран Джордже Балашевич е един от най-последователните критици на Слободан Милошевич и заради вдъхновяващите му песни протестиращите през 80-те и 90-те години на 20-ти век започват да го наричат „бард на революцията“.
„За всички обрулени акации от тук до Манхатън!“ – така започва един от концертите си Джордже Балашевич преди време и започва да пее песента „Не чупете моите акации!“
Песента е създадена в дните на насилие на косовските албанци срещу сърбите през 1986 година. Всички в студиото запазват мълчание впечатлени, когато Балашевич я записва за първи път.
Песента получава и критики като проява на сръбски шовинизъм.
Според автора „Не чупете моите акации“ може да се пее и на албански език, без да се губи смисълът, защото представлява протест срещу варварството и вик на надежда за проявите на човечност.
„Това е песен за всички онези, които се опитват да имат собствен живот: своите малки празници, недели, семейни снимки, ритуали, деца, пътувания, а после някой ги прогонва, разрушава къщи, изгаря мостове в името на някакви висши, девиантни цели“, казва тогава авторът.
Освен с музикалната си кариера, Балашевич е известен и с харизматичното си сценично присъствие и е смятан за културна икона в региона. Той почина на 19 февруари 2021 година в Клиничния център на Войводина след усложнения от Ковид-19.
Приживе по време на изпълнението на песен, посветена на родния му град Нови Сад, Джордже Балашевич забравя част от текста, но продължава с усмивка. В стиховете Джоле отправя призив към Господ да запази северния сръбски град от злото.
Днес студенти отново застанаха в мълчание на централни улици в сръбската столица Белград, блокадата на над 60 факултети в страната продължава и в тях не се провеждат занятия.
„Няма да се откажем, ние искаме справедливост, искаме да кажем, че повече не може да продължава по този начин“, заключи един от протестиращите. И допълни, че не му е леко, защото се притеснява как ще се яви на изпити, тъй като е последна година.
„Но ако сега вдигнем ръце, всичко ще се окаже напразно и паметта на 15 жертви в Нови Сад няма да бъде почетена“, каза студентът и се отправи обратно към факултета, за да смени дежурните на блокадата.
По-рано през деня сръбският президент Александър Вучич коментира повдигнатото обвинение срещу бившия министър на строителството, транспорта и инфраструктурата Горан Весич и още 12 души заради трагедията в Нови Сад.
Пред националната телевизия РТС Вучич каза, че поради обществен натиск върху прокуратурата чрез различни протести, съдебните органи са действали по-бързо от където и да е другаде по света.
Още в началото на студентските протести Вучич многократно отправи покани за разговор, но студентите не се отзоваха.
