Дните, в които тече демонтажът на паметника на съветската армия в София, доведоха до истерия кръговете, които, въпреки че отказват да се обявят открито като
проводници на путинистката пропаганда и за реставриране на статута на България като 16 република на СССР
започнаха да отправят обвинения във вандализъм и беззаконие – същото, което съветската армия окупатор е извършила срещу българското население.
Появиха се опорни точки, според които паметниците от тази епоха са история, от която ние като нация, се отърваваме с лека ръка.
Стигна се дори и до там, че емоционално заредена водеща в национална медия, трябваше да чуе от бившия депутат от ГЕРБ – скулптора Вежди Рашидов (който имал по-деликатен начин за справяне с паметника, но нямало да го сподели), че колкото и да не ѝ се вярва,
премахването на подобни паметници става само с флекс.
Просто защото няма такава техника, която да „изкорени“ ПСА от мястото му и да го отнесе.
Всъщност, когато се пледира за помнене на историята, нека това да стане в цялост. Тогава ще стане ясно и това колко са били унищожените от Българската комунистическа партия паметници.
И не с флекс, а чукове.
Може да бъдат изброени стотици примери, сред които са не само паметници, но и църкви.
Но може би най-емблематичният пример е монументът на загиналите от Първи и Шести пехотен полк в София. Той е открит на 28 октомври 1934 година от цар Борис III. През Втората световна война е частично разрушен, а след края ѝ това е довършено от новия режим в България.
По този начин е затрита паметта на хиляди загинали български воини, очевидно, защото според новата власт, са били подчинени на престъпната монархическа власт у нас.
И за да затвърдят правотата си по-късно – през 1973 година, издигат паметник, който години наред сред столичани е наричан с нецензурни определения – паметникът 1300 години България.
Когато се взима решение за разрушаването му, тогава отново се вдига вълна от недоволство. Но не недоволство за това, че той се руши и е опасен за хората, а за това, че ще бъде премахнат.
Как е изглеждал теренът около ПСА и какво е имало на него, преди паметникът да го окупира
Днес, на негово място е поставено емблематичното „лъвче“, което някога е било част от паметника на загиналите български воини.
Подобен е случаят и с унищожаването на Царската детска градина,
на чието място е издигнат паметника на съветската армия. Изграждането ѝ започва през 1934 г. и се превръща в място, което предлага забавление за всички деца на София.
За други три подобни случая, при които новата комунистическа власт в България унищожава стари паметници, припомни журналистът Драгомир Панков.
„В новините се говори за заличаване на историята“, пише Панков.
„Ето няколко примера за съдбата на три паметника, издигнати от признателните потомци за загиналите за свободата и независимостта на България през 30-те години:
(1) Паметникът на загиналите във войните от Юнашкия легион (спортисти от дружествата Юнак в цялата страна), водени от загиналия за България швейцарски учител Луи Айер. Намирал се е на ъгъла на Драган Цанков и Евлоги Георгиев, до някогашния стадион Юнак, около днешната метростанция на Националния стадион. Разрушен от комунистите с чукове през 1947 г.
(2) Мемориал на Първи и Шести пехотен полк с имената на над 3000 загинали от Първа Софийска дивизия – Желязната. Разрушен от комунистите с багери и останал под парка на НДК през 1979 г.
(3) Паметник на Незнайния македонски четник в Благоевград. Разбит с чукове от комунистите през 1947 г.“
Антон Дончев припомня, че сред разрушените от комунистическата власт паметници е и Порталът-паметник на 7-ми пехотен преславски полк в Шумен. Той изброява общо 19 места с разрушени паметници.
„
